Лионел от Антверпен, херцог на Кларънс (1338–1368) — биография
Биография на Лионел от Антверпен, херцог на Кларънс (1338–1368) — живот, управление в Ирландия, Статутът на Килкени, бракове и наследство като прародител на Едуард IV.
Лионел Антверпенски, херцог на Кларънс (29 ноември 1338 г. - 7 октомври 1368 г.), роден в Антверпен, е третият син на Едуард III. Бил е сгоден за Елизабет дьо Бърг (1332–1363), дъщеря на Уилям дьо Бърг, 3-ти граф на Улстър (†1333). Церемонията на годежа/помолването се свързва с 15 август 1342 г. в лондонския Тауър, а действителният брак е сключен през 1352 г., когато Лионел е бил на около 14 години. Чрез брака си той придобива правата върху притежанията ѝ в Ирландия. Известният английски поет Джефри Чосър е бил паж в дома на Елизабет или в кръга около този семеен дом.
Титли и служба в Ирландия
Лионел играе важна роля като представител на баща си в различни въпроси от управлението. През 1355 г. той е провъзгласен за граф на Ълстър и по този начин легитимира правата си над ирландските владения на съпругата си. През 1361 г. е изпратен в Дъблин, за да заеме длъжността главен управител (vice‑roy) на Ирландия и да защитава английските интереси там. Баща му го повишава в херцози на Кларънс през 1362 г.; при това се разглеждали и възможности Лионел да бъде поставен в по‑значима позиция спрямо Шотландия в контекста на политиката на Едуард III.
Статута на Килкени и политика спрямо ирландците
През 1366 г. Лионел и администрацията в Дъблин приемат серия от мерки, известни като Статута на Килкени, насочени към предотвратяване на асимилацията на англо-норманските заселници в Ирландия. Сред забраните са:
- англичаните да се женят за ирландци
- да осиновяват ирландски деца
- да се използват ирландски имена
- да носите ирландски дрехи
- да играете на игра hurling
- да свири ирландска музика.
Целта на тези закони е била да запазят англо-норманската идентичност и контрол върху земите, но на практика тяхното прилагане е било ограничено — местните баронски интереси, отсъствието на постоянни сили и силата на ирландските вождове затруднили изпълнението. В резултат английските колонисти в много райони постепенно се „ирландирали“ въпреки опитите за възпиране.
Трудности при управлението и завръщане в Англия
Лионел среща сериозни трудности да установи траен контрол над Ирландия: възбунени или независими местни владетели, финансови ограничения и логистични проблеми принуждават администрацията да действа ограничено. През 1367 г. той се връща в Англия, без да е постигнал пълна доминация над държавата.
Втори брак, смърт и наследство
След смъртта на Елизабет Лионел се жени за Виоланте (Violante), дъщеря на Галеацо Висконти, владетел от рода Висконти – бракът е сключен в Милано през юни 1368 г. По време на пътуване из Италия той се разболява и умира в Алба на на 7 октомври 1368 г. Тялото му е внесено в Англия и е погребано в манастира Клер (Clare), Съфолк.
От брака с Елизабет дьо Бърг има една дъщеря, Филипа Плантагенет (Philippa), която през 1368 г. се омъжва за Едмънд Мортимър, 3-ти граф на Марч (1351–1381). Чрез този род Лионел става прародител на Едуард IV и по този начин неговата линия впоследствие играе важна роля в династичните спорове от късното Средновековие.
Значение
Лионел от Антверпен остава забележителна фигура като млад принц с важни династични бракове, кратка, но значима управленска дейност в Ирландия и като пряк предшественик на по‑късните претенции и родословни връзки, които повлияват английската политика през следващите векове. Негови основни следи остават титлите и земите, уредени чрез брака му, и законодателните мерки, приети по време на намесата му в Ирландия.
Герб на Лионел Антверпенски
обискирам