Едуард IV — крал на Англия (1442–1483) и Войната на розите

Живот и възход на Едуард IV — младият крал, чиято династична борба и съюзи във Войната на розите преобразиха Англия. Биография, битки, интриги и семейни съюзи.

Едуард IV Английски е крал на Англия. Роден е на 28 април 1442 г. и е най-възрастният от четиримата синове на Ричард Плантагенет, херцог на Йорк. По линия на баща си претенциите на дома на Йорк към трона го поставят в центъра на дългия династичен конфликт, известен като Войната на розите. Едуард първоначално възкачва на трона през 1461 г. след поредица военни успехи и е коронован същата година; неговото управление има две основни фази — 1461–1470 и 1471–1483, с кратко възстановяване на Хенри VI между тях.

Ранен живот и родословие

Едуард е син на Ричард, херцог на Йорк, и се възпитава в аристократична среда, където военната подготовка и политическите амбиции са норма. Херцогът на Йорк е един от най-влиятелните барони в кралството и има силни претенции към трона, тъй като смята, че владетелят по това време — Хенри VI Английски, който е — е слаб и не може да управлява ефективно. Когато конфронтацията между Йоркисти и Ланкастъри прераства във въоръжен конфликт, младият Едуард и брат му Едмънд, граф на Рътланд, биват въвлечени в битките още като тийнейджъри.

Възкачване на трона и първи период на управление (1461–1470)

След смъртта на баща си и брат си на бойното поле при Уейкфийлд (1460) Едуард поема лидерството на йоркската партия. Той постига решаваща победа при Таутън (Towton) през март 1461 г. и влиза в Лондон; коронацията му е обявена на 28 юни 1461 г. (първоначално той е провъзгласен за крал още през март 1461 г.). За време на това първо управление голяма роля за успехите му играе влиятелният благородник Ричард Невил, 16-и граф на Уоруик — т.нар. „Kingmaker“.

Войни, съюзи и предателства

Политическите интриги са постоянни: след успешния старт Едуард се сблъсква с конкуренция вътре в кралския двор, особено когато среща и тайно се жени за Елизабет Уудвил, вдовица от средно по-нисък аристократичен род. Сватбата е през 1464 г. и е голямо разочарование за граф Уоруик, който е възнамерявал да уреди династичен брак с чужда принцеса и да скрепи външнополитически съюзи. Конфликтът между краля и „Kingmaker“-а се задълбочава — Уоруик в крайна сметка се съюзява с по-младите братя на Едуард и с кралицата-майка Маргарет от Ланкастър.

През 1470 г. конфликтът ескалира и Уоруик успява временно да възстанови Хенри VI Английски, който е на трона; Едуард е принуден да избяга в Бургундия, докато неговата съпруга и деца се укриват. Под закрилата на братата на Едуард, Маргарета, омъжена за херцога на Бургундия, той събира подкрепа и се завръща в Англия пролетта на 1471 г. След две решителни битки — при Barnet (14 април 1471) и при Tewkesbury (4 май 1471) — Едуард разгромява силите на Уоруик и останалите ланкастърски водачи; Уоруик е убит при Barnet, а синът на кралица Маргарет е убит при Tewkesbury. Скоро след това Хенри VI умира в Тауър — смърт, която някои историци смятат за умишлено убийство с цел да се премахне династичната заплаха.

Вътрешна политика и управление

Като крал Едуард IV успява да възстанови относителния ред и стабилност след многото години на въоръжен конфликт. Той се стреми да укрепи кралската власт, често чрез назначаването на верни служители и чрез практически, прагматичен подход към управлението. Акцент е поставен върху възстановяване на финансовото състояние на държавата — подобрение в скарбницата се дължи и на по-добър контрол върху митата и подпомагането на търговията, особено с Фландрия и Бургундия, чийто пазари са ключови за английския плат (cloth trade).

Отношенията с големите благороднически фамилии остават напрегнати — напрежение между дома на Уудвил и някои членове на аристокрацията води до вражди и интриги. Най-известният вътрешен конфликт е този със собствения му брат Джордж, херцог на Кларънс, който първоначално се е съюзил с Уоруик, после е помилван и възстановен, но в крайна сметка е обвинен в държавна измяна и екзекутиран през 1478 г. (убийството му е представено в съвременни хроники като резултат от заговори и лични противоречия).

Семейство и потомство

Бракът с Елизабет Уудвил, макар и спорен заради социалния ѝ произход, ражда множество деца — общо десет (някои от които умират в детска възраст). Най-известните от тях са:

• Едуард — принц на Уелс (Едуард V), роден по време на изгнание; след смъртта на баща си формално става крал като непълнолетен;
• Елизабет — по-късно омъжена за крал Хенри VII и майка на династията на Тюдор;
• Ричард — вторият син, известен като един от т.нар. „принцове в кулата“.

Смърт и последици

Едуард IV умира внезапно на 9 април 1483 г., на 40 години. Причината за смъртта му остава предмет на спекулации — в съвременните извори се споменават болести като пристъпи на подагра или друго внезапно заболяване; твърдения за отравяне не са доказани категорично. След смъртта му синът му става крал като Едуард V, но реалната власт е в ръцете на регентите. По-късно властта е поета от братa на Едуард — Ричард, херцог на Глостър, който се провъзгласява за крал Ричард III. Двамата млади принца — Едуард V и неговият по-малък брат Ричард — изчезват в Тауър известни като „принцовете в кулата“; съдбата им остава една от най-големите мистерии в английската история.

Наследство

Едуард IV е исторически важна фигура: чрез военния си талант и политическата си хватка успява да утвърди Йоркската линия и да възстанови относителна стабилност след десетилетие междуособици. Неговото управление съдейства за възраждане на търговията и поставя основи, върху които по-късно се изгражда управлението на Тюдорите. В същото време интригите при двора, борбите за влияние и трагедията с неговите синове оставят горчив привкус и довеждат до последващи драми в английската монархия.

Въпроси и отговори

Въпрос: Кой е бил Едуард IV?

В: Какво представляват Войните на розите?

Въпрос: Как Едуард става лидер на дома на Йорк?

В: Какво довежда до конфликт с главния му съветник Ричард Невил?

Въпрос: Кой повежда бунт срещу Едуард през 1470 г.?

В: Къде бяга Едуард след този бунт?

В: Кой го наследява след смъртта му през април 1983 г.?

Търсене по буква