Ричард III (1452-1485) е английски крал. Той управлява от 1483 до 1485 г. като последния крал от рода Плантагенет.

По време на Войната на розите Ричард е част от дома на Йорк. Той е по-малкият брат на крал Едуард IV. Когато Едуард IV умира, 12-годишният му син става крал Едуард V. На Ричард е поверена ролята на "протектор", което означава, че той ще управлява страната, докато Едуард V стане възрастен. Но Ричард III взема трона за себе си. Скоро след това Едуард V и по-малкият му брат изчезват, докато живеят в лондонския Тауър.

Много хора започват да твърдят, че Ричард е наредил момчетата да бъдат убити. Историците не са сигурни в това. Много от поддръжниците на дома на Йорк вярвали, че той е направил това, и се обърнали срещу него. Той успява да потуши бунта на стария си приятел херцога на Бъкингам, но се сблъсква с друг бунт на Хенри Тюдор. Това довежда до битката при Босуърт Фийлд, в която Ричард е убит, а армията му е загубена. Тялото му е погребано бързо в църква в Лестър. През 2012 г. тялото е открито отново под паркинг. През 2015 г. то е препогребано в катедралата на Лестър.

В продължение на много години Ричард III е смятан за злодей. Кралете и кралиците династията Тюдор насърчават това, както и известната пиеса на Шекспир "Ричард III". Почти всички писатели по онова време го възприемат или като герой, или като злодей. Както в миналото, така и в настоящето някои писатели казват, че Ричард III е създал много добри закони, въпреки че е бил безмилостен. Други твърдят, че безмилостното му поведение е било обичайно за могъщите хора по онова време.

Ранен живот и възход

Ричард е роден на 2 октомври 1452 г. във Фотърингхай (Fotheringhay). Той е пети син на Ричард Плантагенет, 3-ти херцог на Йорк, и на Сесили Невил. Като млад член на рода на Йорк участва в борбите за власт през Войната на розите. След края на гражданските войни и възстановяването на властта на брат му Едуард IV, Ричард получава титлата херцог на Глостър и заема важни военни и административни постове, особено на север на страната, където се ползва с голям авторитет.

Възкачване на престола и правните основания

След смъртта на Едуард IV през април 1483 г. Ричард е назначен за лорд-протектор. През юни 1483 г. Парламентът приема документ, известен като Titulus Regius, с който се обявява, че бракът на Едуард IV е бил недействителен поради преприказка (pre-contract) и че децата от този брак са незаконни. На тази правна основа Ричард се провъзгласява за крал и е коронясан през юли 1483 г. Тези действия са силно спорни и поляризират обществото и благородниците.

Изчезването на принцовете в Тауъра

Най-известният и най-дебатиран епизод от управлението му е изчезването на младите принцове — Едуард V и брат му — които са били поставени под охрана в Лондонския Тауър. Те не са открити и съдбата им остава неясна. Съвременни свидетелства и по-късни хроники обвиняват Ричард, но липсват убедителни преки доказателства. Други също сочат възможни участници като онези, които са имали интерес да премахнат претенденти за трона. Този случай остава една от най-големите исторически мистерии от епохата.

Управление и реформи

Въпреки краткото си управление Ричард се опитва да въведе реформи, насочени към укрепване на централната власт и намаляване на корупцията. Той е известен с интерес към правосъдието — години по-късни хронисти отбелязват, че е издавал укази срещу незаконни практики и е подкрепял по-бързо и по-ефективно прилагане на законите. Също така полага грижи за администрацията на северните графства, където владее като лорд-генерал и се стреми да осигури ред и сигурност. Някои историци отбелязват, че много от неговите мерки са били в интерес на обикновените хора, но времето му на трона е било твърде кратко, за да се оценят дългосрочно техните ефекти.

Битката при Босуърт и смърт

На 22 август 1485 г. Ричард излиза срещу армията на Хенри Тюдор (по-късно Хенри VII) при Босуърт Фийлд. В хода на битката Ричард е убит — според изворите това става при опит да води лично кавалерийска атака. Неговото тяло е погребано бързо в манастирската църква на францисканците (Grayfriars) в Лестър. Победата на Хенри Тюдор слага край на управлението на династията Плантагенет и поставя началото на Тюдорите; по-късно Хенри се жени за Елизабет Йорк, обединявайки претенциите на двете враждуващи династии.

Откриване на останките и препогребение

През 2012 г. останките, идентифицирани като вероятно на Ричард III, са открити под паркинг в центъра на Лестър, на мястото на бившия францискански манастир. Археологическите и антропологични изследвания показват, че скелетът е на мъж от края на 15 век, с изразено странично изкривяване на гръбначния стълб (сколиоза) и множества травматични наранявания, съвместими с участие в битка. Идентификацията е потвърдена чрез митохондриална ДНК, която съвпада с тази на живи потомци по майчина линия на сестра му, както и чрез радиовъглеродно датиране и исторически съпоставки. Останките са препогребани с държавни почести в катедралата на Лестър на 26 март 2015 г.

Наследство и историческа оценка

Ричард III остава една от най-полемичните фигури в английската история. Тюдорската пропаганда и драматургията — най-вече пиесата на Уилям Шекспир — оформят образа му на коварен, деформиран и безмилостен владетел. От началото на XX век обаче се появява движение за преосмисляне на неговата репутация; една от най-известните организации в тази посока е Richard III Society, която събира изследвания и аргументи в защита на краля. Съвременните историци често заемат по-сбалансирана позиция: признават неговата жестокост и решителност, но също така отбелязват административните му усилия и опити за справедливост.

Заключение

Ричард III е сложна историческа персона — последен крал от рода Плантагенет, генерал и администратор, чиято репутация е оформена от политически противници и културни митове. Неговото кратко управление и загадъчната съдба на принцовете в Тауъра продължават да предизвикват интерес и изследвания, а откриването и идентификацията на останките му в началото на 21 век добавиха нови факти и стимулираха преоценка на живота и делото му.