Домът на Плантагенетите управлява Англия под една или друга форма от управлението на Хенри II, започнало през 1154 г., до идването на власт на рода Тюдор, когато Ричард III пада в битката при Босуърт Фийлд през 1485 г.

Той води началото си от анжуйските графове (от 1360 г. херцози) на западната френска провинция Анжу. Към него принадлежат три династии: Анжевини, Дом Ланкастър (Ланкастрианци) и Дом Йорк (Йоркисти). Ланкастърите и йориките воюват помежду си по време на Войната на розите, за да получат короната само за своята династия.

Произход и име

Родът произлиза от графовете на Анжу в Западна Франция. Геофри (Жофроа) от Анжу, известен с прякора „Plantagenêt“ (от латинското planta genista — „вретенче“, растение, което той според преданието носел като емблема), е баща на Хенри II. Съвместно с императрица Матилда те осигуряват правна и династична основа за възкачването на Хенри II на английския престол през 1154 г., с което започва епохата на Плантагенетите.

Ключови владетели и реформи

  • Хенри II (1154–1189) — централна фигура за установяването на управлението на династията; въвежда значителни съдебни и администрати вни реформи, които оформят английското общо право (common law). Конфликтът му с Архиепископа на Кентърбъри Томас Бекет остава едно от най-известните събития от неговото управление.
  • Ричард I Лъвското сърце (1189–1199) — прочут рицар и кръстоносец; по-голямата част от кралството управява посредством свои представители по време на участието му в Третия кръстоносен поход.
  • Джон Безземни (1199–1216) — губи големи владения във Франция и през 1215 г. е принуден да подпише Великата харта (Magna Carta), което поставя началото на ограничения върху кралската власт.
  • Едуард I (1272–1307) — укрепва централната власт, води кампании срещу Уелс и Шотландия и предприема правни реформи; често е наричан „слънцето на английския парламент“.
  • Едуард III (1327–1377) — под чиято власт започва Стогодишната война с Франция; периодът бележи възход на английската военна сила и рицарството (например Черният принц).

Войни, кризи и разделяне

Късните Плантагенети преживяват сериозни вътрешни и външни изпитания: икономическите и демографските шокове от Черната смърт (средата на XIV в.), продължителните войни с Франция и растящите династични спорове. През XIV–XV век династията фактически се разделя на две основни линии — Ланкастри и Йорк — чието съперничество прераства във въоръжен конфликт, известен като Войната на розите (края на XV век). Символите на противниците стават червената роза за Ланкастър и бялата роза за Йорк.

Край и наследство

Конфликтът завършва с победата на Хенри Тюдор през 1485 г. в битката при Босуърт Фийлд, където загива Ричард III, и с възкачването на Хенри VII от рода Тюдор. Макар политическата власт на Плантагенетите да свършва, техните реформи и институции — съдебна система, административни практики, утвърждаване на парламентската роля — остават в основата на по-нататъшното развитие на английската държава.

Кратък хронологичен преглед

  • 1154 — възкачване на Хенри II и начало на управлението на Плантагенетите;
  • 1189–1199 — Ричард I и участието в Кръстоносните походи;
  • 1215 — подписване на Magna Carta при крал Джон;
  • 1337–1453 — Стогодишната война с Франция (в значителна част под властването на Плантагенетите);
  • средата на XIV в. — Черната смърт и социално-икономически промени;
  • 1455–1485 — Войната на розите между Ланкастър и Йорк;
  • 1485 — битката при Босуърт и възкачване на Тюдорите.

Домът на Плантагенетите оставя комплексно и трайно наследство в политическата, правната и културната история на Англия — от формирането на централизирана монархия и правна система до дългосрочните промени, породени от войни, икономически кризи и вътрешни конфликти.