Плантагенети — династията, владяла Англия (1154–1485)
Плантагенети: епична история на власт, интриги и Войната на розите в Англия (1154–1485) — от Хенри II до падението на Ричард III.
Домът на Плантагенетите управлява Англия под една или друга форма от управлението на Хенри II, започнало през 1154 г., до идването на власт на рода Тюдор, когато Ричард III пада в битката при Босуърт Фийлд през 1485 г.
Той води началото си от анжуйските графове (от 1360 г. херцози) на западната френска провинция Анжу. Към него принадлежат три династии: Анжевини, Дом Ланкастър (Ланкастрианци) и Дом Йорк (Йоркисти). Ланкастърите и йориките воюват помежду си по време на Войната на розите, за да получат короната само за своята династия.
Произход и име
Родът произлиза от графовете на Анжу в Западна Франция. Геофри (Жофроа) от Анжу, известен с прякора „Plantagenêt“ (от латинското planta genista — „вретенче“, растение, което той според преданието носел като емблема), е баща на Хенри II. Съвместно с императрица Матилда те осигуряват правна и династична основа за възкачването на Хенри II на английския престол през 1154 г., с което започва епохата на Плантагенетите.
Ключови владетели и реформи
- Хенри II (1154–1189) — централна фигура за установяването на управлението на династията; въвежда значителни съдебни и администрати вни реформи, които оформят английското общо право (common law). Конфликтът му с Архиепископа на Кентърбъри Томас Бекет остава едно от най-известните събития от неговото управление.
- Ричард I Лъвското сърце (1189–1199) — прочут рицар и кръстоносец; по-голямата част от кралството управява посредством свои представители по време на участието му в Третия кръстоносен поход.
- Джон Безземни (1199–1216) — губи големи владения във Франция и през 1215 г. е принуден да подпише Великата харта (Magna Carta), което поставя началото на ограничения върху кралската власт.
- Едуард I (1272–1307) — укрепва централната власт, води кампании срещу Уелс и Шотландия и предприема правни реформи; често е наричан „слънцето на английския парламент“.
- Едуард III (1327–1377) — под чиято власт започва Стогодишната война с Франция; периодът бележи възход на английската военна сила и рицарството (например Черният принц).
Войни, кризи и разделяне
Късните Плантагенети преживяват сериозни вътрешни и външни изпитания: икономическите и демографските шокове от Черната смърт (средата на XIV в.), продължителните войни с Франция и растящите династични спорове. През XIV–XV век династията фактически се разделя на две основни линии — Ланкастри и Йорк — чието съперничество прераства във въоръжен конфликт, известен като Войната на розите (края на XV век). Символите на противниците стават червената роза за Ланкастър и бялата роза за Йорк.
Край и наследство
Конфликтът завършва с победата на Хенри Тюдор през 1485 г. в битката при Босуърт Фийлд, където загива Ричард III, и с възкачването на Хенри VII от рода Тюдор. Макар политическата власт на Плантагенетите да свършва, техните реформи и институции — съдебна система, административни практики, утвърждаване на парламентската роля — остават в основата на по-нататъшното развитие на английската държава.
Кратък хронологичен преглед
- 1154 — възкачване на Хенри II и начало на управлението на Плантагенетите;
- 1189–1199 — Ричард I и участието в Кръстоносните походи;
- 1215 — подписване на Magna Carta при крал Джон;
- 1337–1453 — Стогодишната война с Франция (в значителна част под властването на Плантагенетите);
- средата на XIV в. — Черната смърт и социално-икономически промени;
- 1455–1485 — Войната на розите между Ланкастър и Йорк;
- 1485 — битката при Босуърт и възкачване на Тюдорите.
Домът на Плантагенетите оставя комплексно и трайно наследство в политическата, правната и културната история на Англия — от формирането на централизирана монархия и правна система до дългосрочните промени, породени от войни, икономически кризи и вътрешни конфликти.
Плантагенети
Angevins
- Императрица Матилда (1141 г.)
- Хенри II (1154-1189)
- Ричард I Лъвското сърце (1189-1199)
- Йоан (1199-1216)
- Хенри III (1216-1272)
- Едуард I (1272-1307)
- Едуард II (1307-1327) (свален, починал през 1327 г.)
- Едуард III (1327-1377)
- Ричард II (1377-1399 г.) (свален, починал през 1400 г.)
Ланкастърци
- Хенри IV (1399-1413)
- Хенри V (1413-1422 г.)
- Хенри VI (1422-1461 и 1470-1471)
Йоркистите
- Едуард IV (1461-1470 г. и 1471-1483 г.)
- Едуард V (некоронован) (1483 г.) (свален 1483 г., най-вероятно убит)
- Ричард III (1483-1485)

Въпроси и отговори
Въпрос: Кога родът Плантагенет започва да управлява Англия?
О: Домът на Плантагенетите започва да управлява Англия през 1154 г. по време на управлението на Хенри II.
В: Кога на власт в Англия идва Домът на Тюдорите?
О: Домът Тюдор идва на власт в Англия, когато Ричард III пада в битката при Босуърт Фийлд през 1485 г.
В: Откъде произлиза родът Плантагенет?
О: Домът на Плантагенетите произхожда от анжуйските графове (по-късно херцози) на западната френска провинция Анжу.
В: Посочете трите династии, които принадлежат към дома Плантагенет.
О: Трите династии, които принадлежат към дома Плантагенет, са Анжуйците, Домът на Ланкастър (Ланкастърите) и Домът на Йорк (Йоркистите).
В: За какво се борят Ланкастърите и Йориките?
О: Ланкастърите и йориките се сражават един срещу друг във Войната на розите, за да получат короната само за своята династия.
Въпрос: Кога се провеждат Войните на розите?
О: Войните на розите се провеждат по време на управлението на рода Плантагенет, по-точно по времето на династиите Ланкастри и Йорики.
В: Коя династия в крайна сметка идва на власт след Войните на розите?
О: Домът на Тюдорите в крайна сметка идва на власт в Англия след Войните на розите, когато Ричард III пада в битката при Босуърт Фийлд.
обискирам