Домът Веттин е династия от германски графове, херцози, курфюрсти и крале, управлявала в днешните германски провинции Саксония и Тюрингия в продължение на повече от 800 години. Членове на фамилията Веттин са били и крале на Полша, както и управляващи във Великобритания, Португалия, България, Полша, Саксония и Белгия. Днес само британският и белгийският род все още управляват своите страни, но последният цар на България, Симеон II, е бил министър-председател на България между 2001 и 2005 г. Симеон Сакскобургготски е единственият бивш цар, който някога се е завърнал в страната си като избран лидер.

Произход и ранна история

Домът Веттин проследява корените си до ранното средновековие и името си носи от замъка Веттин край град Wettin на река Заале. Семейството се утвърждава като значима сила в района на днешна Източна Германия и през вековете придобива множество територии и титли — от графове и маркграфове до херцози и курфюрсти. Веттините участват активно в политиката на Свещената Римска империя и постепенно разширяват влиянието си в Централна и Източна Европа.

Разделяне на клонове

През столетията домът се разделя на няколко основни клонa. Най-известно е разделянето на Ернестинския (Ernestine) и Албрехтинския (Albertine) клон след вътрешни разпределения на владенията. Ернестинският клон дава редица малки тюрингски херцогства, докато албрехтинският придобива херцогството и по-късно курфюрството на Саксония. От клоновете на Веттин възникват и по-късните дукати Saxe-Coburg и Saxe-Gotha, които играят централна роля в европейските династични бракове.

Власт в Европа — ключови личности и събития

Домът Веттин дава множество значими владетели:

  • Курфюрси и крале на Саксония — Веттините управляват Саксония като курфюрси и по-късно като крале до отмяната на монархията през 1918 г.
  • Крале на Полша — от Веттин произлизат августите на Полша, сред които Август II Силния и Август III, избрани като крале на Речта Посполита в началото на XVIII век.
  • Клонът Saxe-Coburg and Gotha — този клон става особено влиятелен в XIX век: през 1831 г. принц Леополд от Saxe-Coburg става първи крал на Белгия; принцът Албърт от същия клон се жени за кралица Виктория и оттам идва династичната връзка с британската корона (по-късно британската династия променя името си на Windsor през 1917 г.).
  • Португалия — членове на Saxe-Coburg участват и в португалската кралска фамилия: Фернандо II от Сакскобург-Гота е регент и крал-консорт на Португалия през XIX в.

Връзката с България

Най-видната връзка на дома Веттин с Балканите е чрез българската линия Saxe-Coburg and Gotha, която дава на България трима монарси през най-новата й история:

  • Фердинанд I (управлявал 1887–1918) — избран за княз през 1887 г. и провъзгласен за цар през 1908 г., когато България обявява независимост. Фердинанд ръководи държавата през периоди на модернизация и балкански конфликти, но абдикира през 1918 г. след поражението във Първата световна война.
  • Борис III (1918–1943) — син на Фердинанд, управлявал в трудни междувоенни и военни години.
  • Симеон II (1943–1946) — последният цар на България, засиял като дете; след народен референдум и политически промени монархията е премахната през 1946 г. Симеон (Симеон Сакскобургготски) живее дълго в изгнание, но се завръща в България след 1989 г. и е избран за министър-председател през 2001 г., заемайки поста до 2005 г. Той е единственият бивш монарх в света, върнал се като демократично избран държавен глава.

Наследство и съвременност

Домът Веттин оставя трайна следа в архитектурата, политическата карта и династичните връзки на Европа. Неговите членове са в основата на редица съвременни монархии — Белгия и Великобритания (чрез фамилния произход; британската династия официално сменя името на Windsor през Първата световна война) — както и на исторически периоди във владения като Португалия и България.

Културно и историческо значение: Веттините подкрепят строежа на дворци, църкви и училища, финансират изкуства и административни реформи и участват в европейската дипломация чрез династични бракове. Въпреки че някои от клоновете им вече не управляват, фамилните връзки на Веттин продължават да са част от обяснението за много политически и социални промени в Европа през последните няколко века.