Унгарската революция от 1956 г. или Унгарското въстание от 1956 г. (на унгарски: 1956-os forradalom или felkelés) е спонтанно общонационално въстание. То е насочено срещу правителството на Унгарската народна република и неговата политика, наложена от Съветския съюз. Продължава от 23 октомври до 10 ноември 1956 г. То е първата голяма заплаха за съветския контрол, след като в края на Втората световна война войските на СССР прогонват нацистите и завладяват Източна Европа. Въпреки неуспеха на въстанието, то има голямо влияние. То изиграва важна роля за разпадането на Съветския съюз десетилетия по-късно.



Предистория

След Втората световна война в Унгария е установен комунистически режим, близък до Москва. Политиката включва национализация, колективизация на селското стопанство и репресии, извършвани главно от тайните служби (ÁVH). Силната централизация и икономическите проблеми, комбинирани с вълната на десталинизация след смъртта на Сталин, засилват общественото недоволство през 1956 г.

Ход на събитията

  • На 23 октомври 1956 г. студенти и интелигенция организират мирен митинг в Будапеща с искания за модерни реформи, демократизация и изтегляне на съветските войски. Митингът прераства в масови демонстрации и улични сблъсъци, след като секретните служби и части на милицията откриват огън.
  • Бързо се включва работническата класа, образуват се въоръжени формации от граждани, които успяват временно да вземат контрол над части от града. Правителството наистина пада в криза и на 24 октомври Имре Надж (Imre Nagy) формира реформистко правителство, което обещава политически свободи и икономически промени.
  • Имре Надж обявява амнистия за повечето участници във въстанието и на 1 ноември 1956 г. правителството му официално заявява намерение да изтегли Унгария от Организацията на Варшавския договор и да обяви неутралитет, което е възприето от Кремъл като пряка заплаха.
  • В нощта на 4 ноември Съветският съюз предприема голяма военна интервенция: хиляди танкове и десетки хиляди войници навлизат в Унгария, смазват съпротивата в рамките на няколко дни и установяват контрол. Въстанието формално приключва около 10 ноември.

Жертви и последствия

В следствие на боевете и последвалите репресии загиват хиляди унгарци, а хиляди други са ранени или арестувани. Около 200 000 души напускат страната като бежанци. Лидерът Имре Надж е арестуван, съден задълбочено и екзекутиран през 1958 г. Новият про-съветски ръководител Янош Кадар (János Kádár) установява режим, който постепенно въвежда по-консервативна форма на комунистическа власт („гулашов комунизъм“), но при строго политическо подчинение на Москва.

Международна реакция и значение

Западните държави осъждат съветската намеса, но не предприемат военна помощ поради риска от ескалация в контекста на Студената война. Делото на Унгария е обсъждано и в ООН, където се изразява широко международно съчувствие към бунтащия се народ.

Дългосрочно, въстанието от 1956 г. разкри крехкостта на съветския модел в Източна Европа и остана символ на стремежа към свобода и национална независимост. Събитията влияят върху общественото мнение и политическите процеси в региона и допринасят за последващите промени, довели до падането на комунистическите режими в края на 1980-те години.

Памет

След падането на комунизма в Унгария през 1989 г. Имре Надж и други ръководители на въстанието са реабилитирани. На национално ниво 23 октомври се отбелязва като важна дата в борбата за свобода. Паметници, музеи и годишни възпоменания пазят спомена за жертвите и героите на събитията от 1956 г.