Статутът от Килкени (1367) — закони срещу англо-ирландската асимилация
Статутът от Килкени (1367): закони срещу англо‑ирландската асимилация, възстановяване на английския контрол и строги наказания за отклонение.
Уставът от Килкени е набор от закони, приети от англичаните през 1367 г., за да се опитат да “спасят” английската колония в Ирландия. Текстовете са изготвени по инициатива и под надзора на лорд-лейтенанта на Ирландия Лионел Антверпенски, първи херцог на Кларънс и са приети на заседание на ирландския парламент, проведено в Килкени. Уставът представлява опит да се ограничи асимилацията на англо-норманското и англо-ирландското население с местната ирландска култура и да се възвърне пряката власт на англоезичните управници.
През XIV век централната власт в Ирландия е отслабнала поради редица фактори: военните конфликти като походите на Едуард Брус, икономически и социални последици от Черната смърт, вътрешни спорове между висшата англо-норманска аристокрация и ръководството в Англия. Английският крал Едуард III се опасява, че англо-ирландските барони и техните общности постепенно възприемат ирландски обичаи, език и закони и вече не изпълняват надеждно кралските прищевки или задължения. Като резултат Лионел е изпратен да възстанови реда и да въведе мерки срещу нарастващата “ирландизация”.
Основни разпоредби
Уставът съдържа многобройни разпоредби, насочени към културно, социално и правно разграничение между “англичаните” и ирландците. Най-важните мерки включват:
- Забрана на браковете между англичани и ирландци и на всякакви родови съюзи, които да смесват двете общности.
- Забрана за англичаните да приемат ирландски обичаи, начин на живот, дрехи и лични имена (включително вземане на ирландски фамилни имена и използване на гэйлски език).
- Забрана за използване на гэйлската система на право (Brehon law) за англо-норманските общности; англичаните трябва да се подчиняват на английското право и съдилища.
- Забрана на практики като ирландското възпитание чрез приемни семейства (fosterage) и други родови обичаи, чрез които англичани биват “ирландизирани”.
- Ограничения върху наемането на ирландски слуги, наемници и музиканти, участването в ирландски игри и обреди, които да сближават общностите.
- Административни мерки за по-строг контрол над земевладелците, съдебната власт и местната администрация с цел да се предотврати формирането на независими англо-ирландски феодални структури.
Нарушаването на тези разпоредби се третира строго: при сериозни нарушения те могат да бъдат квалифицирани като държавна измяна и да се наказват със смърт или с конфискация на имуществото. Строгите формулировки целят да възпрат англо-ирландската аристокрация от това да се превърне в самостоятелен, “ирландизиран” елит.
Ефект и историческа оценка
На практика много от разпоредбите на Устава били трудни за прилагане извън тесните граници на т.нар. “Pale” — областта около Дъблин, контролирана най-пълно от англо-норманската администрация. В по-отдалечените региони властта на кралските управители е слаба, а местните барони и владетели продължават да поддържат тесни връзки с ирландските общности. В резултат от това повечето забрани имат ограничен ефект и асимилацията на част от англо-ирландското общество продължава.
В дългосрочен план Статутът от Килкени остава важен исторически документ, защото ясно демонстрира опитите на средновековната англиканска власт да установи културна и правна граница между колонизатори и местно население. Днес историците го разглеждат като ранен пример на законодателна политика, насочена към културно разграничение и контрол, но и като свидетелство за ограниченията на централната власт в периферните провинции.
В заключение, Уставът от Килкени (1367) е едновременно израз на страх от загуба на власт и опит за институционално унифициране — но неговата ефективност е била сведена до местни и временно приложими мерки, които не успяват напълно да спрат процеса на етнокултурна интеграция в Ирландия.
Законите
Статутът от Килкени съдържа много закони, които целят да разделят англичаните от ирландците. За англичаните в Ирландия е било противозаконно да:
- Омъжете се за ирландец
- Осиновяване на ирландско дете
- Използване на ирландско име
- Носете ирландски дрехи
- Говорите ирландски език
- Възпроизвеждане на ирландска музика
- Слушайте ирландски разказвачи на истории
- Играйте ирландски игри
- Нека ирландец се присъедини към английска религиозна общност
- Назначаване на ирландски свещеник във всяка църква в английското селище
- Яздете кон в ирландски стил, т.е. без седло.
Поради слабото правителство те не са в състояние да накарат хората да се подчиняват на новите закони и англо-ирландците ги пренебрегват.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява статуята на Килкени?
О: Уставът на Килкени е набор от закони, приети през 1367 г., за да се опитат да спасят английската колония в Ирландия.
В: Кой е инициатор на Статута на Килкени?
О: Уставът на Килкени е иницииран от лорд-лейтенанта на Ирландия Лионел Антверпенски, първи херцог на Кларънс.
В: Защо англичаните приемат статута на Килкени?
О: Англичаните приемат Устава на Килкени, за да върнат Ирландия под контрола на родените в Англия благородници.
В: Каква е причината за загрижеността на английското кралско семейство за англо-ирландците?
О: Английското кралско семейство се опасява, че англо-ирландците стават твърде силни и застрашават техните права и интереси в Ирландия.
Въпрос: Каква е била целта на Едуард III Английски, който изпраща сина си Лионел Антверпенски в Ирландия?
О: Едуард III от Англия изпраща сина си Лионел Антверпенски в Ирландия, за да се опита да си върне контрола, тъй като е много загрижен, че англо-ирландците са станали по-ирландски от самите ирландци.
Въпрос: Колко сериозни са били законите по Статута от Килкени?
О: Законите на Килкени са били сериозни и нарушаването им се е считало за държавна измяна, която може да се накаже със смърт.
В: Каква е причината за приемането на статута на Килкени?
О: Приемането на статута на Килкени се дължи на английските заселници в Ирландия, англо-ирландците, които започват да поставят собствените си интереси над тези на английското кралско семейство, което създава трудности при завладяването на Ирландия.
обискирам