Лионел Антверпенски, херцог на Кларънс (29 ноември 1338 г. - 7 октомври 1368 г.), роден в Антверпен, е третият син на Едуард III. Бракът му с Елизабет дьо Бърг, наследница на графството Улстър, свързва Лионел с големи имоти в Ирландия. Според различни източници между двамата има помолвка и религиозни церемонии в началото на 1350-те; в оригиналните сведения се посочва и дата 15 август 1342 г. като тържествен момент, но окончателният брак е сключен през 1352 г., когато Лионел е в тийнейджърска възраст. По право на съпруг той получава титлата граф на Улстър и владенията на съпругата си (официално призната около 1355 г.). Известният английски поет Джефри Чосър е свързан с двора на Елизабет и в някои сведения е бил паж в нейното домакинство.

Политическа роля и титли

Лионел изпълнява различни държавни функции като представител и доверено лице на баща си в Англия по време на отсъствия и кампании на Едуард III. През 1362 г. кралят го създава херцог на Кларънс, придавайки му висок ранг в кралската йерархия. В плановете на Едуард III за укрепване на английското влияние в Британските острови Лионел често е разглеждан като ключова фигура и потенциална опора при политически инициативи срещу Шотландия и в управлението на ирландските владения.

Управление в Ирландия

През 1361 г. Лионел отпътува за Дъблин, за да заеме длъжността лейтенант (главен управител) на Ирландия. Неговият мандат трябва да укрепи английската власт и да спре процеса на асимилация на английските заселници с местното келтско население. В администрацията му се сблъскват няколко сериозни проблема: вътрешни разпри между англо-ирландската аристокрация, ограничени ресурси и армейски контингенти, както и възраждане на влиянието на ирландските вождове извън тесния кръг на „Пейл“ (района около Дъблин под контрол на англичаните). Тези фактори затрудняват установяването на траен централизиран контрол и опазване на кралските интереси.

Статутът на Килкени (1366)

Като отговор на притесненията за „ирландизацията“ на англичаните и слабия контрол, Лионел и администрацията в Дъблин инициират и налагат т.нар. Статут на Килкени от 1366 г. Този правен комплект цели да запази разграничението между английските колонии и ирландските общности, като забранява множество практики, чрез които английските заселници възприемат ирландски обичаи. Сред разпоредбите бяха:

  • англичаните да се женят за ирландци;
  • осиновяването или вземането на ирландски деца в приемни семейства;
  • използването на ирландски имена;
  • носенето на ирландски дрехи;
  • играта на традиционни ирландски игри като hurling;
  • изпълнението на ирландска музика.

Освен тези конкретни забрани, Статутът ограничава и прилагането на някои елементи от ирландското (брехонско) право и прави опити да изясни подчинението на местните магнати на кралската власт. На практика обаче изпълнението на мерките е ограничено до зоните, където английката администрация действително има сили — предимно в Пейл — и много от забраните остават трудни за прилагане в по-широк мащаб.

Край на ирландския мандат и по-късни години

Със затрудненията в управлението и натиска от вътрешни интереси в Англия, Лионел се връща в родината през 1367 г. Въпреки усилията му, много от структурните проблеми в управлението на Ирландия остават нерешени и Статутът на Килкени не успява да постигне трайна асиметрична промяна.

Бракове, потомство и наследство

След смъртта на първата му съпруга Елизабет (починала 1363 г.), Лионел се оженва за Виоланте (Violantha), дъщеря на Галеацо Висконти, господар на Павия, в Милано през юни 1368 г. По време на пътуване из Италия той се разболява и умира в Алба на 7 октомври 1368 г. Погребан е в манастира Клер, Съфолк, Англия.

От първия брак Лионел има дъщеря Филипа Плантагенет, която се омъжва през 1368 г. за Едмънд Мортимър, 3-ти граф на Марч. Чрез своята дъщеря и потомците ѝ Лионел става прародител на по-късни претенденти за английския трон — в частност на династията Йорк, включително Едуард IV, което прави неговото генеалогично значение важно за по-късната история на кралството.

Значение и оценка

Лионел на Кларънс е фигура, която илюстрира усилията на средновековната английска монархия да консолидира територии чрез династични бракове и административни реформи. Неговите действия в Ирландия, най-вече Статутът на Килкени, оставят траен правен и исторически отпечатък като пример за опит за културно и юридическо разграничение между завоеватели и завладяни. В дългосрочна перспектива обаче ограниченията на властта му — финансови, военни и политически — показват трудностите пред централизираната администрация в условията на разединена и силно локализирана аристокрация.