Луи-Фердинан Селин (1894–1961) — френски писател, автор на „Пътуване до края на нощта“

Луи-Фердинан Селин (1894–1961) — влиятелен френски модернист и автор на „Пътуване до края на нощта“. Живот, творчество и противоречия в една статия.

Луи-Фердинан Селин е псевдоним на Луи-Фердинан Дестуш (Курбевоа, 27 май 1894 г. - Мьодон, 1 юли 1961 г.) - френски писател и лекар. Селин е първото име на баба му. Смятан е за един от най-значимите писатели на ХХ век. Създава нов стил на писане, който модернизира както френската, така и световната литература. Най-известното му произведение е "Пътуване до края на нощта". Той е противоречива личност заради антисемитските си памфлети. Женен е за танцьорката Люсет Дестуш.

Биография и професионален път

Луи-Фердинан Дестуш е роден в предградие на Париж през 1894 г. По време на Първата световна война служи във френската армия, където е ранен — опит, който оказва силно влияние върху ранното му творчество. След войната завършва медицина и работи като лекар, често обслужвайки бедни и социално уязвими пациенти. Медицинската му практика допълва автобиографичните мотиви в много от романите му.

Литературно творчество и стил

Селин пробива литературно със знаковия си роман Пътуване до края на нощта (Voyage au bout de la nuit, 1932), в който използва първо лице и полугласов, разговорен стил, близък до устната реч. Героят на романа — Фердинан Бардамю — е проекция на автора: пътувания, война, болница, опит в колониите и саркастична, често мизантропска гледна точка към човешката природа. Характерни за стила на Селин са рязките фрази, многоточията, жаргонът и ритмичното редуване на кратки и дълги изречения, които придават на текста усещане за устно разказване и непосредственост.

Другите значими произведения включват Mort à crédit (1936; често превеждан като „Смърт в кредит“), където продължава автобиографичните и социокритични теми, както и по-късните му романи и мемоари, писани след Втората световна война.

Избрани произведения

• Voyage au bout de la nuit (1932) — „Пътуване до края на нощта“
• Mort à crédit (1936) — „Смърт в кредит“
• Bagatelles pour un massacre (1937) — памфлет
• L'École des cadavres (1938) — памфлет
• D'un château l'autre (1957)
• Nord (1960)
• Rigodon (публикуван посмъртно, 1969)

Контроверзии и политически възгледи

Селин остава спорна фигура заради серия от публикувани през края на 1930-те и началото на 1940-те години памфлети с ярко антисемитско съдържание, сред които най-известни са Bagatelles pour un massacre и L'École des cadavres. Тези текстове силно накърняват репутацията му и пораждат дългогодишни дебати за мястото му в литературната история.

След края на Втората световна война Селин е обвинен в колаборация и известно време живее в изгнание в Северна Европа. Връща се във Франция през 1951 г. и продължава да публикува, но общественото възприятие за него остава силно поляризирано: висок литературен авторитет от една страна, и осъден за антисемитски и реакционни възгледи — от друга.

Наследство и влияние

В литературно отношение Селин е считан за реформатор на френския роман през XX век. Неговият стил и подход към езика са оказали влияние върху по-късни писатели, които търсят по-непосредствен, разговорен тон и експериментират с ритъма на текста. В същото време авторът остава обект на спорове — много критици и читатели приемат творчеството му като високо художествено постижение, докато други не могат да отделят художествената ценност от неговите политически и идеологически позиции.

Селин почина в Мьодон на 1 юли 1961 г. и остави сложно, противоречиво литературно наследство, което продължава да предизвиква изследвания и дебати сред читатели и учени.

Търсене по буква