Клауза за облагане и изразходване в Конституцията на САЩ — данъци

Клаузата за облагане и изразходване на средства, съдържаща се в член I, раздел 8, клауза 1 от Конституцията на САЩ, предоставя на федералното правителство на Съединените щати правомощието да облага с данъци. Тя упълномощава Конгреса да събира данъци за две цели: за изплащане на дълговете на Съединените щати и за осигуряване на общата отбрана и общото благосъстояние на Съединените щати. В клаузата за данъците и разходите се съдържат две допълнителни клаузи: клауза за общото благосъстояние и клауза за уеднаквяване.

Текст и основни елементи

Конституционният текст дава на Конгреса правото „да налага и събира данъци, мита, акцизи и такси, за да плаща дълговете и да осигурява общата отбрана и общото благосъстояние“ и добавя ограничението, че „всички мита, акцизи и такси трябва да бъдат уеднаквени във всички Съединени щати“. Оттук произлизат няколко важни начала:

Право на облагане: широкото федерално правомощие да събира приходи чрез различни форми на данъци;
Клауза за общото благосъстояние (general welfare): оправдава разходи и програми, които служат на националния интерес и общото благосъстояние;
Клауза за уеднаквяване (uniformity): изисква митата, акцизите и таксите да са еднородни по цялата територия на страната.

Исторически контекст

На Конституционната конвенция от 1787 г. делегатите обсъждали необходимостта от стабилни федерални приходи и възможността за финансиране на общи нужди (напр. отбрана). В ранния период Конгресът предимно се финансирал чрез тарифи и акцизи. Дебатът около „общото благосъстояние“ продължава и през следващите десетилетия между тези, които защитават широки федерални програми (например Александър Хамилтън), и тези, които предупреждават за опасността от прекомерна централизация (например Джеймс Медисън).

Юридическа интерпретация и ключови съдебни решения

McCulloch v. Maryland (1819): Върховният съд потвърждава широка интерпретация на федералните правомощия, включително правото да използва средства за постигане на общото благосъстояние и правото да създава и поддържа федерални институции чрез подходящи мерки.
Pollock v. Farmers' Loan & Trust Co. (1895) и 16-та поправка (1913): Решението Pollock ограничава федералната власт да налага непроизвеждани доходни данъци като „директни“ данъци, което довежда до приемането на 16-та поправка, която изрично разрешава облагането на доходи без разпределяне (apportionment).
South Dakota v. Dole (1987): Съдът прилага тест за условията, които федералното правителство може да поставя върху субсидиите за щатите: условията трябва да преследват общото благосъстояние, да са ясни, да имат връзка с федералната цел и да не бъдат принудителни.
NFIB v. Sebelius (2012): Върховният съд ограничава федералната власт по отношение на заплашително „принуждаване“ на щатите чрез отнемане на значителни средства (в случая разширение на Medicaid), като същевременно разглежда различните аспекти на данъчната и разходната власт.

Практически приложения и видове налози

Под правомощието за облагане падат множество форми на приходи, сред които:

данък върху доходите (федерален income tax — уреден окончателно след 16-та поправка);
митнически тарифи и вносни мита;
акцизи и потребителски данъци;
социални вноски и осигурителни данъци (напр. за Social Security и Medicare).

Чрез клаузата за разходване Конгресът финансира федерални програми (напр. отбрана, социални програми, инфраструктура) и може да използва финансови стимули или условия, за да управлява националната политика чрез предоставяне на средства на щатите и местните администрации.

Ограничения, спорове и практическо значение

Ограничения: текстът съдържа изрични и непреки ограничения — например изискването за уеднаквяване на митата, а конституционната практика и съдебните решения поставят граници на това кога и как федерацията може да приспособява помощ към щатите.
Дебати: Интензитетът и обхватът на федералното „общо благосъстояние“ остават предмет на политически и юридически спорове — доколко федерацията може да регламентира социални и икономически сфери или да налага условия на държавите.
Практическо значение: Клауза за облагане и разходване е централна за функционирането на съвременната федерална държава — от нея зависят финансирането на отбраната, данъчната система, социалните програми и много аспекти от ежедневието на гражданите.

Заключение

Клауза за облагане и изразходване представлява основополагащ механизъм в Конституцията на САЩ за създаване и разпределение на федералните приходи и разходи. Нейната тълкувателна гъвкавост и влиянието ѝ върху взаимоотношенията между федералното и щатските правителства са ключови за разбирането на американската конституционна система и нейната еволюция през годините.

Текст

Конгресът има право да определя и събира данъци, мита, такси (форма на данък) и акцизи, за да плаща дълговете и да осигурява общата отбрана и общото благосъстояние на Съединените щати; но всички мита, такси и акцизи трябва да бъдат еднакви в Съединените щати;

Фон

Уставът на Конфедерацията (1781-1789 г.) не предоставя на централното правителство правото да налага данъци. Само щатите имаха тази власт. Конгресът можеше да получи пари само като поиска средства от щатите. Той можеше също така да заема пари от чужди правителства или да продава западни земи. Това е имало за цел да се запази слабо централно правителство, като по-голямата част от управленските правомощия са запазени за независимите щати. Конгресът не разполагаше с приходи, за да плаща дълговете си или да прилага законите и договорите си. Това е един от въпросите, разгледани от Конституционния конвент през 1787 г. и променени в Конституцията.

Видове данъци

Правомощието на Конгреса да налага данъци има едно изключение и две условия в Конституцията. Не могат да се облагат с данък стоки, изнасяни от който и да е щат. Преките данъци трябва да следват правилото за разпределение

Клауза за общо благосъстояние

Правомощието да се "грижи за общото благосъстояние" се предоставя от Конституцията. През 1791 г. Томас Джеферсън пише:

Да се определят данъци за осигуряване на общото благосъстояние на Съединените щати, т.е. "да се определят данъци с цел осигуряване на общото благосъстояние". Защото налагането на данъци е правомощието, а общото благосъстояние е целта, за която трябва да се упражнява това правомощие. Те не могат да налагат данъци ad libitum за каквато цел пожелаят, а само за да плащат дълговете или да осигуряват благосъстоянието на Съюза. По същия начин те не могат да правят каквото си поискат, за да осигурят общото благосъстояние, а само да налагат данъци за тази цел...

Той пише за конституционността на създаването на национална банка. Тук той изтъква, че тази клауза не е самостоятелно правомощие, предоставено на Конгреса, а е предназначена да квалифицира това правомощие за облагане с данъци. Оттогава насам Върховният съд не е имал повод да се произнесе официално по този въпрос.

Двамата автори на тази клауза са били на различно мнение относно значението на "общото благосъстояние". Александър Хамилтън възприема много ясно становището, че клаузата означава точно това, което е казано в нея. Общото благосъстояние означавало, че то е в полза на всеки гражданин. Джеймс Мадисън възприема по-ограничено мнение. Той смята, че клаузата дава на Конгреса правото да облага с данъци само за да се издържа и да остане на власт. Конгресът следва мнението на Хамилтън от самото начало. Той увеличава бюджетните кредити за разходи за общото благосъстояние, като често изисква съответни средства от щатите.

Клауза за уеднаквяване

Косвените данъци се подчиняват на правилото за еднаквост. То гласи, че "всички мита, такси и акцизи трябва да бъдат еднакви в Съединените щати". Първоначално Върховният съд обявява, че един данък е единен, "ако той "действа с еднаква сила и ефект на всяко място, където се намира неговият обект". В делото United States v. Ptasynski (1983 г.) Съдът стига до единодушното заключение, че всеки данък, в който предметът е определен с негеографски термини, отговаря на клаузата за еднаквост. На второ място, когато предметът е определен географски, при данъка трябва внимателно да се търси всякаква "действителна географска дискриминация".

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява клаузата за облагане и изразходване на средства и къде се намира в Конституцията на САЩ?

О: Клаузата за облагане и изразходване на средства предоставя на федералното правителство на Съединените щати правомощията му за данъчно облагане и се намира в член I, раздел 8, клауза 1 от Конституцията на САЩ.

В: За какви цели Конгресът може да налага данъци съгласно клаузата за облагане и изразходване на средства?

О: Конгресът може да налага данъци за изплащане на дълговете на Съединените щати и за осигуряване на общата отбрана и общото благосъстояние на Съединените щати.

Въпрос: Има ли някакви допълнителни клаузи, съдържащи се в клаузата за облагане и изразходване на средства?

О: Да, има две допълнителни клаузи, които се съдържат в клаузата за облагане и харчене: клауза за общото благосъстояние и клауза за уеднаквяване.

В: За какво се отнася клаузата за общото благосъстояние?

О: Клаузата за общото благосъстояние е една от допълнителните клаузи, съдържащи се в клаузата за данъчно облагане и разходи, и упълномощава Конгреса да осигури общото благосъстояние на Съединените щати.

В: За какво се отнася клаузата за уеднаквяване?

О: Клаузата за уеднаквяване е друга допълнителна клауза, съдържаща се в клаузата за облагане и изразходване на средства, и изисква всички данъци, налагани от Конгреса, да се извършват по еднакъв начин във всички щати.

Въпрос: Как клаузата за облагане и изразходване на средства предоставя правомощия на федералното правителство на Съединените щати?

О: Клаузата за облагане и изразходване на средства предоставя правомощия на федералното правителство на Съединените щати, като упълномощава Конгреса да налага данъци за целите на изплащането на дълговете на Съединените щати и осигуряването на общата отбрана и общото благосъстояние на Съединените щати.

Въпрос: Може ли Конгресът да налага данъци за други цели освен за плащане на дълговете и осигуряване на общото благосъстояние на Съединените щати?

О: Не, съгласно клаузата за облагане и изразходване на средства Конгресът може да налага данъци само за целите на изплащането на дълговете на Съединените щати и осигуряването на общата отбрана и общото благосъстояние на Съединените щати.