Клауза за облагане и изразходване на средства

Текст

Конгресът има право да определя и събира данъци, мита, такси (форма на данък) и акцизи, за да плаща дълговете и да осигурява общата отбрана и общото благосъстояние на Съединените щати; но всички мита, такси и акцизи трябва да бъдат еднакви в Съединените щати;

Фон

Уставът на Конфедерацията (1781-1789 г.) не предоставя на централното правителство правото да налага данъци. Само щатите имаха тази власт. Конгресът можеше да получи пари само като поиска средства от щатите. Той можеше също така да заема пари от чужди правителства или да продава западни земи. Това е имало за цел да се запази слабо централно правителство, като по-голямата част от управленските правомощия са запазени за независимите щати. Конгресът не разполагаше с приходи, за да плаща дълговете си или да прилага законите и договорите си. Това е един от въпросите, разгледани от Конституционния конвент през 1787 г. и променени в Конституцията.

Видове данъци

Правомощието на Конгреса да налага данъци има едно изключение и две условия в Конституцията. Не могат да се облагат с данък стоки, изнасяни от който и да е щат. Преките данъци трябва да следват правилото за разпределение

Клауза за общо благосъстояние

Правомощието да се "грижи за общото благосъстояние" се предоставя от Конституцията. През 1791 г. Томас Джеферсън пише:

Да се определят данъци за осигуряване на общото благосъстояние на Съединените щати, т.е. "да се определят данъци с цел осигуряване на общото благосъстояние". Защото налагането на данъци е правомощието, а общото благосъстояние е целта, за която трябва да се упражнява това правомощие. Те не могат да налагат данъци ad libitum за каквато цел пожелаят, а само за да плащат дълговете или да осигуряват благосъстоянието на Съюза. По същия начин те не могат да правят каквото си поискат, за да осигурят общото благосъстояние, а само да налагат данъци за тази цел...

Той пише за конституционността на създаването на национална банка. Тук той изтъква, че тази клауза не е самостоятелно правомощие, предоставено на Конгреса, а е предназначена да квалифицира това правомощие за облагане с данъци. Оттогава насам Върховният съд не е имал повод да се произнесе официално по този въпрос.

Двамата автори на тази клауза са били на различно мнение относно значението на "общото благосъстояние". Александър Хамилтън възприема много ясно становището, че клаузата означава точно това, което е казано в нея. Общото благосъстояние означавало, че то е в полза на всеки гражданин. Джеймс Мадисън възприема по-ограничено мнение. Той смята, че клаузата дава на Конгреса правото да облага с данъци само за да се издържа и да остане на власт. Конгресът следва мнението на Хамилтън от самото начало. Той увеличава бюджетните кредити за разходи за общото благосъстояние, като често изисква съответни средства от щатите.

Клауза за уеднаквяване

Косвените данъци се подчиняват на правилото за еднаквост. То гласи, че "всички мита, такси и акцизи трябва да бъдат еднакви в Съединените щати". Първоначално Върховният съд обявява, че един данък е единен, "ако той "действа с еднаква сила и ефект на всяко място, където се намира неговият обект". В делото United States v. Ptasynski (1983 г.) Съдът стига до единодушното заключение, че всеки данък, в който предметът е определен с негеографски термини, отговаря на клаузата за еднаквост. На второ място, когато предметът е определен географски, при данъка трябва внимателно да се търси всякаква "действителна географска дискриминация".