Поправка за благороднически титли в Конституцията на САЩ — определение и статут

Поправката за благородническите титли е предложение за изменение на Конституцията на САЩ. Тя е одобрена от 11-ия Конгрес на 1 май 1810 г. и е представена на щатските законодателни органи за ратификация. Тя би лишила от гражданство на Съединените щати всеки гражданин, който приеме благородническа титла от чужда държава. На два пъти между 1812 г. и 1816 г. тя се нуждае от ратифициране само от два щата, за да стане валидна част от Конституцията. Конгресът не определи срок за ратифицирането ѝ, така че поправката все още е в процес на разглеждане от щатите. Сега, след като броят на щатите се е увеличил, за да бъде приета тази поправка, ще е необходима ратификация от още 26 щата.

Съдържание и цел

Поправката, в неофициалната си формулировка, предвижда, че всяко лице, което "приеме, претендира, получи или запази каквато и да е благородническа титла или почит" от чуждестранна власт, или което "приеме, претендира, получи или запази какъвто и да е подарък, пенсия, служба или възнаграждение" от император, крал, принц или друга чужда власт без съгласието на Конгреса, "ще престане да бъде гражданин на Съединените щати". Основната цел на предложението беше да се предотврати чуждото влияние и корупция чрез приемане на титли или плащания от чужди държави и да се запази независимостта на гражданите и институциите на младащата се република.

Исторически контекст

Поправката е предложена в епоха на силни международни напрежения (включително войните на Наполеон и други европейски конфликти) и на опасения от възможно влияние на чужди владетели върху американски граждани и служители. Поддръжниците ѝ вярвали, че формален конституционен бариер ще ограничи практиките, които биха могли да ерозират лоялността към САЩ.

Ратификации и текущ правен статус

Общоприетото историческо сведение посочва, че 12 щата ратифицират предложената поправка в първите години след нейното представяне. Поради липсата на установен срок за ратификация, тя остава в правен смисъл "подадена" към щатите и е част от групата предложения за поправки, които не са окончателно приети. При съвременния брой щати (50) за внасяне на поправка в сила са необходими ратификации от 3/4 от щатите — т.е. 38 щата. Понеже 12 щата вече са ратифицирали, за изпълнение на това изискване в настоящите условия са необходими още 26 ратификации.

Юридически и практични бележки

Конгресът и днешните институции не са обявили предложението за прието и поправката не е част от Конституцията — за това е необходимо официално броене и сертифициране на ратификациите.
Някои щати в миналото са заявявали отмяна (rescind) на своите ратификации; въпросът дали едностранни отмени на щатските ратификации са правно валидни е сложен и не е окончателно разрешен в контекста на тази поправка, тъй като поправката никога не е достигнала 3/4 праг и не е сертифицирана.
Правната съвместимост на разпоредба, която автоматично премахва гражданството като санкция за приемане на чужда титла или възнаграждение, би била предмет на интензивни конституционни спорове днес, включително въпроси за процесуалните гаранции и съответствието с по-късни текстове на Конституцията (например 14-тата поправка). Докато поправката не бъде ратифицирана и сертифицирана, тези въпроси остават теоретични.
В сравнение с модерната практика, при която Конгресът често определя срок за ратификация (напр. ERA), липсата на такъв срок за тази поправка оставя открита възможността щати да ратифицират и столетия след нейното предлагане, макар политическата воля за това днес да е малко вероятна.

Значение днес

Поправката за благородническите титли остава исторически интересен пример за ранни опити за защита на републиканските принципи срещу възможни външни влияния. Макар вероятността за нейното приемане в съвременните политически условия да е ниска, тя се цитира често в дискусии за ограничаване на чуждото влияние и за историята на конституционните механизми за защита на националния суверенитет.

Текст

Ако някой гражданин на Съединените щати приеме, претендира, получи или задържи каквато и да е благородническа или почетна титла, или без съгласието на Конгреса приеме и задържи какъвто и да е подарък, пенсия, длъжност или възнаграждение от какъвто и да е вид от който и да е император, крал, принц или чужда сила, той ще престане да бъде гражданин на Съединените щати и няма да може да заема каквато и да е длъжност на доверие или печалба под тях или под една от тях.

Фон

Това предложение за изменение ще засили както член I, раздел 9, който забранява на федералното правителство да издава благороднически или почетни титли, така и раздел 10, който забранява на щатите да ги издават.

Има предположения, че Конгресът е предложил поправката в отговор на сватбата през 1803 г. на по-малкия брат на Наполеон Бонапарт, Жером, и Бетси Патерсън от Балтимор, Мериленд. Тя ражда син, за когото иска аристократично признание от Франция. Детето, наречено Жером Наполеон Бонапарт, не е родено в Съединените щати, а във Великобритания на 7 юли 1805 г. Независимо от това, чрез майка си то е имало американско гражданство. На свой ред синът му, Чарлз Жозеф Бонапарт, е роден през 1851 г. и умира през 1921 г. Той завършва право в Харвард и става министър на флота, а след това, по време на управлението на Теодор Рузвелт, главен прокурор - и създава ФБР. Друга теория е, че майка му всъщност е искала благородническа титла за себе си. В много текстове, посветени на поправката, тя е наричана "херцогинята на Балтимор". Бракът ѝ е анулиран през 1805 г. Това е станало много преди предложението за поправката да бъде внесено от 11-ия конгрес. Въпреки това е записано, че представителят на Северна Каролина Натаниел Макон е заявил, че "смята, че гласуването по този въпрос решава дали ще имаме или няма да имаме членове на Почетния легион в тази страна".

Въпроси и отговори

В: Какво представлява поправката за благородническите титли?

О: Поправката за благородническите титли е предложена поправка към Конституцията на Съединените щати, която би отнела гражданството на Съединените щати на всеки гражданин, приел благородническа титла от чужда държава.

В: Кога Конгресът одобри поправката за благородническите титли?

О: Поправката за благородническите титли е одобрена от 11-ия Конгрес на 1 май 1810 г.

Въпрос: Защо поправката за благородническите титли не става валидна част от Конституцията?

О: Поправката за благородническите титли не стана валидна част от Конституцията, защото за да стане валидна, трябваше да бъде ратифицирана само от два щата, но тя беше ратифицирана от недостатъчен брой щати.

Въпрос: Определил ли е Конгресът срок за ратифициране на поправката за благородническите титли?

О: Конгресът не е определил срок за ратифициране на поправката за благородническите титли.

Въпрос: Колко допълнителни щата ще са необходими, за да се приеме поправката за благородническите титли?

О: За приемането на поправката "Благороднически титли" са необходими още 26 щата.

Въпрос: Кога са били двата случая, в които поправката за благородническите титли е била близо до това да стане валидна част от Конституцията?

О: Двата случая между 1812 г. и 1816 г. са двата случая, в които поправката за благородническите титли е близо до това да стане валидна част от Конституцията.

Въпрос: Защо поправката за благородническите титли не е била ратифицирана от достатъчно щати, за да стане част от Конституцията?

О: Не е ясно защо поправката за благородническите титли не е била ратифицирана от достатъчно щати, за да стане част от Конституцията.