Ратификация на договори — какво означава и как се извършва

Ратификацията е официалното потвърждение, с което една държава изразява съгласието си да бъде обвързана от международен договор. Тя е различна от самото подписване: подписът показва, че представителите на държавата одобряват текста, докато ратификацията е актът, който прави държавата формално "обвързана" по международното право.

Как протича процесът на ратификация

Процедурите зависят от конституционната уредба на дадена държава, но в общи линии стъпките са следните:

• Преговори и съставяне на текст на договора;
• Подписване от упълномощени представители — това показва предварително съгласие с текста;
• Вътрешно одобрение — необходимото потвърждение от националните органи (парламент, референдум, глава на държавата или комбинация от тези), когато конституцията го изисква;
• Депозит на инструментите за ратификация — официално предаване на документите (инструмент за ратификация) на депозитаря на договора или на друга определена институция;
• Влизане в сила — договорът обикновено започва да действа спрямо дадена държава след депозиране на нейния инструмент за ратификация и след изпълнение на условието за влизане в сила, предвидено в самия договор.

Подписване срещу ратификация

Подписването не винаги означава, че договорът ще произведе правни последици за държавата. Често след подписа следва вътрешно конституционно производство — например одобрение от парламента. С подписа държавата заявява, че не възнамерява да действа против духа на договора, но окончателното задължаване става с ратификацията.

Инструмент за ратификация и депозитор

Инструментът за ратификация е формален документ, с който държавата уведомява другите страни или депозитаря, че е ратифицирала договора. Депозитари могат да бъдат държавни ведомства, международни организации или назначени държави, които съхраняват оригиналите и съобщават кога договорът влиза в сила.

Резервации и условна ратификация

Държавите понякога правят резервации — изявления, с които ограничават прилагането на част от разпоредбите на договора спрямо себе си. Някои договори забраняват резервации, други допускат. Също е възможна условна ратификация, при която държавата ратифицира с оговор, че ще приложи само ако определени условия се изпълнят.

Връзката между международните задължения и вътрешното право

Ратификацията създава международноправни задължения. Но начинът, по който договорът става приложим вътре в държавата, зависи от правната система:

• В монистични системи договорите стават част от вътрешното право автоматично след ратификация.
• В дуалистични системи е необходимо отделно вътрешно законодателно действие (или други мерки) за вътрешно прилагане.

Поради това много държави изискват парламентът да приеме закон, с който се имплементират международните задължения в националното право, преди те да могат да бъдат прилагани от съдилищата.

Правни рамки и международни практики

Съвременните правила за договорите между държавите са систематизирани в международни инструменти като Виенската конвенция за правото на договорите (1969 г.). Тя определя понятия като сключване, подписване, ратификация, присъединяване и влизане в сила.

Исторически и практични примери

В миналото договорите често са се сключвали от делегати, назначавани от владетеля. Договорът е влизал в сила едва след като владетелят го е ратифицирал, за да се гарантира, че е приемлив за държавната власт.

Съединените щати са обвързани с договор само ако Сенатът се съгласи. Така че, въпреки че президентът Удроу Уилсън подписва Версайския договор, с който се слага край на Първата световна война с Германия и се създава Лигата на нациите, договорът никога не влиза в сила за САЩ, тъй като Сенатът на САЩ никога не дава своя "съвет и съгласие" (не се съгласява) с договора. Ето защо между Германия и САЩ е сключен отделен мирен договор.

В Обединеното кралство правителството ратифицира договорите по т.нар. роял прерогатив, без да се нуждае от съгласието на Камарата на общините. Въпреки това, ако договорът ще промени вътрешното право, е необходим отделен акт на парламента. Например преди Великобритания да се присъедини към Европейския съюз през 1973 г. трябваше да бъде приет Закон за Европейските общности, за да се направят необходимите промени в закона.

Практически последици

Ратификацията има важни последици:

• Държавата поема международни задължения и може да бъде държана отговорна при неизпълнение;
• Често е необходимо вътрешно законодателство за прилагане на договорните разпоредби;
• Публичната и политическата подкрепа (парламент, обществено мнение, референдум) могат да повлияят на възможността договор да бъде ратифициран.

Накратко, ратификацията е ключов механизъм, чрез който международните споразумения придобиват правна сила спрямо конкретна държава — но нейният ефект вътре в държавата зависи от конституцията и законодателната практика на съответната държава.

Въпроси и отговори

В: Какво е ратификация?

В: Как държавите ратифицират договорите?

Въпрос: Кой е решавал този въпрос в миналото?

В: Как Обединеното кралство ратифицира договорите?

В: Какво беше необходимо, за да може Великобритания да влезе в Европейския съюз през 1973 г.?

В: Кой подписва Версайския договор, с който се слага край на Първата световна война с Германия и се създава Лигата на нациите?

Търсене по буква