Roper v. Simmons (2005) — Върховен съд на САЩ: забрана на екзекуции за непълнолетни
Roper v. Simmons (2005) — Върховен съд на САЩ: окончателна забрана на екзекуции за непълнолетни, промени наказателната практика и защити правата на децата.
Решението по делото Roper v. Simmons, 543 U.S. 551 (2005 г.), е знаково за Върховния съд на САЩ. Съдът постановява, че е противоконституционно да се екзекутира лице за престъпления, извършени преди навършване на 18-годишна възраст. Това решение засегна 25 щата в страната, които все още позволяваха екзекуции на деца под 18-годишна възраст. Освен това решението отменя предишното решение на Съда по делото Станфорд срещу Кентъки, 492 U.S. 361 (1989 г.), в което се казва, че екзекуциите на деца на възраст 16-18 години понякога са законни.
Факти и хронология на делото
Делото произхожда от случая на Кристофър Симънс, който на 17 години е признат за виновен в убийство в щата Мисури и е осъден на смърт. Апелациите му стигат до Върховния съд на САЩ, където въпросът е дали прилагането на смъртно наказание за престъпления, извършени от лица, които са били непълнолетни по време на деянието, нарушава Осмата поправка (забрана на "жестоки и необичайни наказания") и Четиринадесетата поправка (процесуални гаранции и равна защита).
Правно основание и аргументация на Съда
- Еволюция на стандартите на приличие: Върховният съд използва доктрината за "evolving standards of decency" (развиващите се стандарти на приличие), възприета в предишни решения, за да прецени съвременния национален консенсус относно прилагането на смъртно наказание срещу непълнолетни.
- Национален консенсус: Съдът анализира законите на отделните щати и практиките на изпълнение, като констатира, че достатъчен брой щати са забранили или не прилагат смъртна присъда за непълнолетни, което подкрепя извода за нарастващо обществено несъгласие с подобни наказания.
- Психологически и социално-научни данни: Решението изтъква, че непълнолетните имат намалена способност за преценка и самоконтрол, са по-податливи на влияние от околните и имат по-голям потенциал за реабилитация в сравнение с възрастните.
- Международни и нормативни съображения: В решението се посочва и световната тенденция срещу прилагането на смъртно наказание за лица, които са били непълнолетни при извършване на престъплението, като това допълнително подкрепя извода за нарушаване на Осмата поправка.
- Авторитет на мнозинството: Мнението на съда беше писано от съдия Антъни Кенеди и прие, че конституцията не позволява екзекуции на лица, които са били под 18 години по време на деянието.
Противоположни становища
Решението беше прието с близък вот 5–4. В отделно мнение на несъгласие съдия Антъни Скейлия (и други съдии) критикува разчитането на "национален консенсус" и международни стандарти, като подчертава, че въпросът за смъртното наказание е политическо и законодателно, а не чисто съдебно—тоест че промените трябва да идват чрез законодателите на щатите или Конгреса.
Въздействие и последици
- Roper v. Simmons създаде ясен възрастов праг: 18 години — под този праг прилагането на смъртно наказание за престъпления, извършени преди навършване на 18, е конституционно недопустимо.
- Решението доведе до премахване или комутация на някои смъртни присъди, наложени за деяния, извършени от непълнолетни.
- Roper оказа влияние и върху по-нататъшни решения на Върховния съд, свързани с наказанията за непълнолетни — например в делата, които разграничават строги наказания като доживотни присъди без право на освобождаване за млади извършители (вижте последващи решения като Graham v. Florida и Miller v. Alabama).
Защо решението е важно
Roper v. Simmons е ключов прецедент по въпросите за наказателната отговорност на непълнолетните и границите на възможните наказания съгласно Осмата поправка. То отразява начина, по който съдът интерпретира моралните и правни стандарти в светлината на нови научни познания и променящите се обществени нагласи. Решението подчертава и значението на международните и сравнителни практики като фактори, които съдът може да разглежда при тълкуване на конституционните норми.
Кратко резюме
- Roper v. Simmons (2005) забранява екзекуция за престъпления, извършени преди навършване на 18 години.
- Решението отменя по-ранното допускане в Станфорд v. Kentucky (1989) и отразява развиващите се стандарти на приличие в САЩ.
- Последствията от делото продължават да оформят практиката на съдилищата и политиките, свързани с наказателната отговорност и наказанията за младите извършители.
История
Първият известен непълнолетен (дете под 18-годишна възраст), екзекутиран в Америка, е Томас Грейнджър. През 1642 г. той е екзекутиран на 16 или 17-годишна възраст за содомия. Между 1642 г. и 2016 г. в Съединените щати са екзекутирани 364 непълнолетни лица.
До 1988 г. Върховният съд не е поставял ограничения за възрастта, на която трябва да бъде екзекутиран един човек. Това означаваше, че всеки щат можеше да определя свои собствени правила. В някои щати минималната възраст за екзекуция е била едва 14 години. Например през 1944 г. в Южна Каролина на електрическия стол е екзекутирано 14-годишно момче на име Джордж Стинни. Стинни е най-младият човек в САЩ, осъден и екзекутиран през XX век.
По-рано екзекуциите на непълнолетни са били много по-често срещани. Въпреки това между 1976 и 2005 г. са екзекутирани двадесет и двама непълнолетни.
В края на 80-те години на миналия век Върховният съд започна да поставя някои ограничения върху екзекуциите на непълнолетни. През 1988 г. Върховният съд постановява по делото "Томпсън срещу Оклахома", че деца под шестнадесетгодишна възраст не могат да бъдат екзекутирани. На следващата година обаче по делото Станфорд срещу Кентъки Съдът постановява, че непълнолетни на възраст 16 и 17 години могат да бъдат осъждани на смърт.
Джордж Стинни, на 14 години, екзекутиран в Южна Каролина през 1944 г.
Фон
Престъпление и съдебен процес
Делото "Симънс" започва в Мисури през 1993 г. Кристофър Симънс, който е на 17 години, планира да убие жена на име Шърли Крук. Той привлича в плана двама свои по-млади приятели - Чарлз Бенджамин и Джон Тесмер. Те планирали да проникнат в къщата на Крук, да откраднат вещи, да вържат Крук и да я хвърлят от мост. В последния момент Тесмер се отказва от плана. Въпреки това Симънс и Бенджамин нахлуват в дома на Крук, откарват я в държавен парк и я хвърлят от мост.
Симънс и Бенджамин са заловени и изправени пред съда. Имаше много доказателства за извършеното от тях. Симънс е признал за убийството. Тесмер свидетелства срещу Симънс и казва, че Симънс е планирал престъплението предварително. (В американското право предварителното обмисляне на убийство прави убийството убийство от първа степен.) Съдебните заседатели признават Симънс за виновен и препоръчват смъртна присъда. Съдията се съгласява.
Обжалвания
Симънс обжалва присъдата си. Всички апелативни съдилища, които разглеждат делото му, се съгласяват с първоначалната смъртна присъда на журито. Тогава Върховният съд на САЩ решава в делото Аткинс срещу Вирджиния, 536 САЩ 304 (2002 г.), че екзекуцията на хора с интелектуални затруднения е противоконституционна. Окуражен, Симънс подава нова петиция до Върховния съд на щата Мисури. Този съд решава, че "се е формирал национален консенсус срещу екзекуцията на непълнолетни престъпници", което означава, че в цялата страна повечето американци не са съгласни с екзекуцията на непълнолетни. Съдът постановява, че екзекуцията на непълнолетни е жестоко и необичайно наказание, което нарушава Осмата поправка на Конституцията на САЩ. Те променят присъдата на Симънс от смърт на доживотен затвор.
Щатът Мисури обжалва решението пред Върховния съд на САЩ. Съдът се съгласява да разгледа делото.
Решение
Това дело разделя Върховния съд. С 5:4 гласа той постанови, че е жестоко и необичайно наказание да се екзекутират хора, които са били непълнолетни, когато са извършили престъпленията си. Това означава, че екзекуцията на тези хора е в разрез с Осмата поправка и е противоконституционна. Това решение прави незаконно за всеки щат в страната да екзекутира лице, което не е било навършило 18 години, когато е извършило престъплението си.
Съдът е имал няколко причини да вземе това решение. Първо, те твърдят, че непълнолетните не са толкова зрели, колкото възрастните. Те написаха, че има много изследвания, които показват това:
- Тийнейджърите са по-безразсъдни и са по-склонни да вземат решения, без да ги обмислят.
- Тийнейджърите имат по-малък контрол върху поведението си
- Тийнейджърите са по-склонни да правят неща заради натиска на връстниците си, а не защото искат.
Съдът посочва, че повечето щати осъзнават тези неща, поради което не позволяват на тийнейджърите да гласуват, да участват в съдебни журита или да сключват брак без съгласието на родителите си.
Съдът също така се съгласи с Върховния съд на щата Мисури, че съществува "национален консенсус" срещу екзекутирането на хора, извършили престъпленията си като непълнолетни.
И накрая, Съдът разгледа действията на други държави по света. Те написаха, че:
- Само 7 държави, освен САЩ, са екзекутирали непълнолетни престъпници: Иран, Пакистан, Саудитска Арабия, Йемен, Нигерия, Демократична република Конго и Китай
- От 1990 г. насам обаче всяка от тези 7 държави е спряла да прилага смъртното наказание за непълнолетни извършители на престъпления
- Съединените щати са единствената държава в света, в която се екзекутират непълнолетни престъпници
Минимална възраст за екзекуции преди делото Roper v. Simmons Без смъртно наказание Минимална възраст 18 години Минимална възраст 17 години Минимална възраст 14-16 години
Ефекти
Въздействие върху други осъдени на смърт затворници
Когато Върховният съд постановява решението по делото Roper, в САЩ има още 72 затворници, осъдени на смърт заради престъпления, които са извършили като непълнолетни:
| Състояние: | Затворници, осъдени | Състояние: | Затворници, осъдени | |
| 29 | Алабама | 1 | ||
| Мисисипи | 5 | 4 | ||
| Луизиана | 4 | 4 | ||
| 3 | Южна Каролина | 3 | ||
| Грузия | 2 | 2 | ||
| Невада | 1 | Вирджиния | 1 |
Тези хора не бяха освободени. Смъртните им присъди обаче бяха автоматично отменени и вместо това те бяха осъдени да прекарат остатъка от живота си в затвора.
Свързани страници
Въпроси и отговори
Въпрос: Как се нарича знаменателното решение на Върховния съд?
О: Знаковото решение на Върховния съд е Roper v. Simmons, 543 U.S. 551 (2005 г.).
В: Как това решение се отрази на щатите в САЩ?
О: Това решение засегна 25 щата в САЩ, които все още разрешаваха екзекуции на деца под 18 години, като обяви за противоконституционно екзекутирането на лица за престъпления, извършени преди навършване на 18 години.
В: Какъв е резултатът от делото Станфорд срещу Кентъки, 492 САЩ 361 (1989 г.)?
О: Резултатът от делото Stanford v. Kentucky, 492 U.S. 361 (1989 г.) е, че екзекуциите на деца на възраст 16-18 години понякога са законни.
Въпрос: Как решението по делото Roper v Simmons беше променено?
О: Решението по делото Roper v Simmons промени това решение, като обяви за противоконституционно екзекутирането на лица за престъпления, извършени преди навършване на 18 години, независимо от възрастта им към момента на екзекуцията.
В: За кого се отнася това решение?
О: Това решение се отнася за всяко лице, което е извършило престъпление преди да навърши 18 години и подлежи на екзекуция като наказание за извършеното от него престъпление (престъпления).
В: Колко щата в САЩ са засегнати от това решение?
О: Това решение засяга 25 щата в САЩ, които към момента на постановяването му все още разрешаваха екзекуции на деца под 18-годишна възраст.
Въпрос: Кога се провежда делото Roper срещу Simmons?
О: Делото "Roper срещу Simmons" се проведе през 2005 г. и се счита за знаково решение на Върховния съд от тази година.
обискирам