Право на адекватен жизнен стандарт: определение и международна защита

Научете за правото на адекватен жизнен стандарт — дефиниция, международни гаранции в ООН и механизми за защита на достъп до храна, жилище и здравеопазване.

Правото на адекватен жизнен стандарт е основно човешко право. То е част от Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 г.

Всеки човек има право на жизнен стандарт, който да е достатъчен за здравето и благосъстоянието на него и на семейството му, включително храна, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални услуги, както и право на сигурност в случай на безработица, болест, инвалидност, вдовство, старост или друга липса на средства за съществуване при обстоятелства, независещи от него.

- Член 25.1 от Всеобщата декларация за правата на човека

Освен това тя е записана в член 11 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, който също е договор на ООН за правата на човека.

Предшественикът на това право, Свободата от глад, е една от Четирите свободи, за които говори американският президент Франклин Д. Рузвелт по време на речта си за състоянието на съюза на 6 януари 1941 г. Според Рузвелт това е право, което трябва да има всяко човешко същество навсякъде по света. В речта си Рузвелт описва третото си право по следния начин:

Третата е свобода от недоимък, която, преведена на световен език, означава икономически разбирания, които ще осигурят на всяка нация здравословен живот в мирно време за нейните жители навсякъде по света.

- Президентът Франклин Д. Рузвелт, 6 януари 1941 г.

Какво включва правото на адекватен жизнен стандарт

Правото обхваща материални и нематериални елементи, които заедно съставляват условията за достоен живот. Сред основните компоненти са:

• храна и хранителна сигурност;
• подходящо облекло;
• адекватно жилище, което означава достъп до защита от атмосферни условия, санитарни условия и сигурност на притежанието;
• медицинско обслужване и здравни услуги;
• необходимите социални услуги и социална сигурност (например обезщетения при безработица, инвалидност, старост);
• сигурност в случай на загуба на средства за препитание по независещи причини.

Международна правна рамка и задължения на държавите

Правото е закрепено в Международния пакт за икономически, социални и културни права (ICESCR). Пактът налага на държавите-страни редица задължения, които традиционно се групират в три вида:

• Да уважават – да не предприемат мерки, които директно или косвено да ограничават достъпа до основни блага (например масово изселване без алтернативно настаняване).
• Да защитават – да предотвратяват нарушения от трети страни (напр. частни субекти) и да създават регулации, които гарантират стандарти за труд, хранене, здраве и жилищни условия.
• Да изпълняват (fulfil) – да предприемат позитивни мерки за постепенното пълно реализиране на правото, използвайки максимално наличните ресурси и отчетливо планирани политики.

Принципът за прогресивно реализиране, залегнал в ICESCR, признава, че пълното изпълнение може да изисква време, но държавите имат и незабавни задължения — като недискриминация и приемане на базови мерки за защита на най-уязвимите групи.

Надзор и инструментариум на ООН

Контролът върху изпълнението на икономическите, социалните и културните права се осъществява основно от Комитета по икономически, социални и културни права (CESCR). Комитетът издава тълкувателни документи (General Comments), които поясняват съдържанието на различни аспекти от правата, например:

• General Comment No. 12 — право на адекватно хранене;
• General Comment No. 4 — право на адекватно жилище;
• General Comment No. 14 — право на най-високо достъпно здравеопазване.

От 2013 г. действа и Допълнителният протокол към ICESCR (Optional Protocol), който в някои държави дава възможност на индивиди да подават индивидуални жалби пред Комитета (там, където държавата е ратифицирала този протокол).

Национални политики и практически мерки

За реализиране на правото държавите използват набор от политики и програми, като:

• социални помощи и парични трансфери (напр. обезщетения за безработица, социални пенсии);
• универсално или целево здравно осигуряване и услуги;
• програми за жилищно настаняване и субсидиране на наемите;
• регулиране на трудовите стандарти и минимална заплата;
• програми за доставка на хранителни продукти, субсидирани училищни обеди и мерки срещу недохранване;
• създаване на социални защитни „подове“ (social protection floors), препоръчвани от Международната организация на труда (ILO Recommendation No. 202).

Проблеми и предизвикателства

Реализацията на правото на адекватен жизнен стандарт често се затруднява от фактори като:

• бедност и неравенство;
• безработица и неформална икономика;
• конфликти и вътрешни преселвания;
• кризи (пандемии, икономически сривове);
• климатични промени и природни бедствия, които засягат продоволствената сигурност и жилищния фонд;
• дискриминация срещу групи като жени, малцинства, хора с увреждания и мигранти.

Мониторинг, съдебни и административни средства за защита

Индивидите и общностите могат да търсят защита чрез:

• национални съдилища — дела срещу държавни политики или частни нарушители;
• национални институции за правата на човека;
• международни механизми — доклади пред CESCR, индивидуални жалби (където е приложимо), както и оповестявания пред други специализирани институции на ООН;
• съдебни и ненадзорни механизми за търсене на обезщетение и възстановяване на права.

Индикатори и целите за устойчиво развитие

Правото на адекватен жизнен стандарт е тясно свързано с Целите за устойчиво развитие (SDG), особено:

• SDG 1 — край на бедността;
• SDG 2 — край на глада и постигане на продоволствена сигурност;
• SDG 3 — добро здраве и благосъстояние.

За проследяване се използват индикатори като нива на бедност, показатели за недохранване, достъп до здравни услуги, адекватност на жилищата и покритие на социалните услуги.

Роля на бизнеса и обществото

Освен държавите, отговорност имат и частните субекти. Бизнесът трябва да придържа към международни стандарти за човешките права, да не допринася за увреждания и да прилага мерки за защита на служители и общности. Гражданското общество, академичните среди и медиите играят важна роля за наблюдение, докладване и натиск за подобряване на политиките.

Заключение

Правото на адекватен жизнен стандарт е комплексно и свързано с множество други права. Неговата ефективна защита изисква съчетание на правни рамки, политики за социална защита, икономически мерки и постоянен мониторинг. Реализирането му е фундаментално за достоен живот и социална справедливост.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява правото на адекватен стандарт на живот?

В: Кога Всеобщата декларация за правата на човека е приета от Общото събрание на ООН?

В: В кой документ се споменава това право?

В: Кой пръв говори за това право?

В: Как Рузвелт описва тази свобода?

В: Какви други свободи бяха включени в речта на Рузвелт?

Търсене по буква