Право на адекватен стандарт на живот
Правото на адекватен жизнен стандарт е основно човешко право. То е част от Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 г.
Всеки човек има право на жизнен стандарт, който да е достатъчен за здравето и благосъстоянието на него и на семейството му, включително храна, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални услуги, както и право на сигурност в случай на безработица, болест, инвалидност, вдовство, старост или друга липса на средства за съществуване при обстоятелства, независещи от него.
- Член 25.1 от Всеобщата декларация за правата на човека
Освен това тя е записана в член 11 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, който също е договор на ООН за правата на човека.
Предшественикът на това право, Свободата от глад, е една от Четирите свободи, за които говори американският президент Франклин Д. Рузвелт по време на речта си за състоянието на съюза на 6 януари 1941 г. Според Рузвелт това е право, което трябва да има всяко човешко същество навсякъде по света. В речта си Рузвелт описва третото си право по следния начин:
Третата е свобода от недоимък, която, преведена на световен език, означава икономически разбирания, които ще осигурят на всяка нация здравословен живот в мирно време за нейните жители навсякъде по света.
- Президентът Франклин Д. Рузвелт, 6 януари 1941 г.
Свобода от нуждата на художника Норман Рокуел от 1943 г.
Свързваща страница
Въпроси и отговори
В: Какво представлява правото на адекватен стандарт на живот?
О: Правото на адекватен жизнен стандарт е основно човешко право, което гарантира, че всеки има достъп до храна, облекло, жилище, медицински грижи и необходимите социални услуги.
В: Кога Всеобщата декларация за правата на човека е приета от Общото събрание на ООН?
О: Всеобщата декларация за правата на човека е приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 г.
В: В кой документ се споменава това право?
О: Това право се споменава в член 25, параграф 1 от Всеобщата декларация за правата на човека и в член 11 от Международния пакт за икономически, социални и културни права.
В: Кой пръв говори за това право?
О: Американският президент Франклин Д. Рузвелт за първи път говори за това право като част от речта си за четирите свободи, произнесена по време на обръщението му за състоянието на Съюза на 6 януари 1941 г.
В: Как Рузвелт описва тази свобода?
О: Рузвелт я описва като "свобода от недоимък, която, преведена на световен език, означава икономически разбирания, които ще осигурят на всяка нация здравословен живот в мирно време за нейните жители".
В: Какви други свободи бяха включени в речта на Рузвелт?
О: Другите свободи, включени в речта на Рузвелт, бяха свобода от страх, свобода от поклонение и свобода от недоимък.
