Шестнадесета поправка на Конституцията на САЩ (1913): данък върху доходите
Шестнадесета поправка (1913) обяснява правото на Конгреса за федерален данък върху доходите, отменя решението Pollock и трансформира събирането на лични и корпоративни приходи в САЩ.
Ратифицирана на 3 февруари 1913 г., Шестнадесетата поправка (поправка XVI) на Конституцията на САЩ позволява на Конгреса да налага федерален данък върху доходите. Това дава правомощие на федералното правителство да събира данък върху личните и корпоративните доходи, без значение откъде идват те, и без изискване доходите да бъдат разпределяни между щатите. Шестнадесетата поправка отменя знаковото решение на Върховния съд от 1895 г. по делото Pollock v. Farmers' Loan & Trust Co. В делото Pollock съдът постановява, че 2% данък върху доходи над 4000 USD е противоконституционен. Това се дължи на това, че законът, който решението отменя, не предвижда разпределение, което, според съда, прави данъка пряк данък предмет на разпределение между щатите. Шестнадесетата поправка дава на Конгреса възможността да налага единен пряк данък върху доходите, без да подлежи на разпределение.
Текст и основна идея
Оригиналният текст на поправката гласи накратко, че „Конгресът има властта да налага и събира данъци върху доходите, от какъвто и да е източник, без разпределение между отделните щати и без оглед на население или преброяване.“ По същество тя премахва конституционното препятствие, поставено от решението Pollock, и утвърждава федералната власт да въведе директен данък върху доходите.
Исторически контекст
В края на XIX и началото на XX век въпросът за федералните приходи добива все по-голямо значение. Преди ратификацията на поправката, основните приходи на федералното правителство идваха от митнически и акцизни такси. Опити за въвеждане на постоянен федерален данък върху доходите срещат правни пречки, най-значимата от които е решението в Pollock (1895), което блокира националното прилагане на такъв данък. В отговор на това много политици и защитници на прогресивните реформи видяха в конституционна поправка необходим инструмент за стабилно финансиране на федералните нужди — особено в условията на разрастваща се държавна роля и предстоящи военни и социални разходи.
Процес на ратификация
Поправката е предложена от Конгреса и в крайна сметка е ратифицирана от необходимия брой щати, като крайната дата на ратификация е 3 февруари 1913 г. След ратификацията Конгресът прие Закона за приходите през 1913 г., който въведе първите след поправката федерални правила за облагане на доходите.
Правна интерпретация и последващи решения
- Поправката не създава детайлен данъчен режим сама по себе си — тя само премахва конституционното ограничение и дава на Конгреса властта да създава закони за облагане на доходите.
- След ратификацията върховният съд потвърди конституционността на федералния данък върху доходите в решения като Brushaber v. Union Pacific Railroad Co. (1916), което допълнително изясни, че поправката не нарушава други конституционни принципи, когато данъчните закони са приложени правилно.
- През годините въпросите за приложението и обхвата на данъчната власт доведоха до множество дела и законодателни промени (включително и въвеждането на прогресивни ставки, удръжки и изключения).
Практически ефекти
Ратификацията на Шестнадесетата поправка позволи на федералното правителство да разшири значително приходите си. Доходният данък стана основен източник на средства за финансиране на държавните дейности, включително разходи за социални програми, инфраструктура и военни нужди (особено по време на Първата световна война и след това). С течение на времето системата се усложни — въведени бяха данъчни скали, задължителни удръжки, подаване на данъчни декларации и контрол чрез данъчната администрация (Internal Revenue Service).
Съвременна значимост и дебати
Данъкът върху доходите остава централен елемент от финансовата политика на САЩ. Той е средство както за набиране на приходи, така и за разпределяне на данъчното бреме чрез прогресивни ставки и различни данъчни облекчения. В обществената и политическата дискусия продължават дебати за нивото на данъчното облагане, за търговската и социалната справедливост, за ефектите върху икономическия растеж и разпределението на богатството.
Често възникващи въпроси
- Дали поправката създава автоматично данък? Не — тя само дава на Конгреса конституционно основание да налага данък върху доходите; конкретните ставки и правила се определят с обикновено законодателство.
- Отнася ли се поправката само до физически лица? Не — тя се прилага към доходите от какъвто и да е източник, което включва и корпоративни приходи, освен ако законодателството не предвиди друго.
- Има ли днес правни спорове относно валидността на поправката? Въпреки че съществуват маргинални теории и опити да се оспорва правилната ратификация, те последователно са отхвърляни от съдилищата и не влияят на действието на данъчната система.
Шестнадесетата поправка е ключов момент в развитието на американската фискална политика — тя поставя основата за съвременната федерална система на данъчно облагане и продължава да оказва пряко влияние върху състава и възможностите на федералното управление.
Текст
"Конгресът има право да определя и събира данъци върху доходите, независимо от техния източник, без да ги разпределя между отделните щати и без да се съобразява с преброяване или изброяване."
Фон
Когато създателите на Конституцията са определяли начина на финансиране на новото правителство, те са се опитвали да избегнат данък, основан на доходите на човека. В член първи, раздели 2 и 9 на Конституцията е създадено "правилото за разпределение". На практика това изискваше Конгресът да облага щатите въз основа на населението на всеки щат, а не с данък върху доходите или имуществото на всяко лице. Например, ако даден щат съставлява четири процента от общото население, от него се изисква да плаща четири процента от общия федерален данък. Създателите на Конституцията са очаквали използването на преки данъци и са определили този термин в широк смисъл. Въпреки това те не са виждали, че разпределението ще осакати всеки опит за събиране на преки данъци.
Преди 1913 г. по-голямата част от федералните приходи идва от косвени данъци върху стоките. Те включват мита върху внасяните в страната стоки. Те включват и акцизи върху стоки като уискито. Данъците върху доходите не са новост през 1913 г. По време на Гражданската война Конгресът е приел Закона за доходите от 1861 г., за да подпомогне плащането на войната. Десет години по-късно е позволено той да отпадне. Конфедеративните американски щати също са имали данък върху доходите. От 1863 г. данъкът освобождава първите 1 000 долара и начислява 1% данък върху първите 1 500 долара над освобождаването. Върху всички доходи над тази сума се начисляваше данък от 2 %.
През 1894 г. Конгресът приема Закона за тарифите Уилсън-Горман, който включва федерален данък върху доходите с фиксирана ставка от 2%. Година по-късно Върховният съд постановява решението си по делото Pollock v. Farmers' Loan & Trust Co. Той постановява, че данъкът е противоконституционен, тъй като е пряк данък и не е разпределен според населението на всеки щат.
Конституционен данък върху доходите
На 16 юни 1909 г. президентът Тафт изпраща съобщение до Сената, което гласи:
"Ето защо препоръчвам на Конгреса двете камари с две трети от гласовете да предложат изменение на Конституцията, с което да се предостави на националното правителство правомощието да налага подоходен данък без разпределение между щатите пропорционално на населението."
След петчасов дебат в залата на Камарата на представителите законопроектът е приет с 314-14 гласа (1 глас "за" и 55 гласа "против"). След това той беше изпратен на законодателните органи на отделните щати за ратификация. Поправката даваше на Конгреса правомощието да прилага пряк данък, основан на доходите на хората и неподлежащ на правилото за разпределение.
Последици от Шестнадесетата поправка
Най-големият и най-пряк ефект от приемането на Шестнадесетата поправка е, че тя прехвърля властта от щатите към националното правителство. Щатите въведоха подоходни данъци преди националното правителство да ги въведе. Така националното правителство остана по-слабо, тъй като имаше по-малко приходи от щатите. Без Шестнадесетата поправка националното правителство щеше да се затрудни да разшири военната си мощ в други части на света.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Шестнадесетата поправка?
О: Шестнадесетата поправка е поправка към Конституцията на Съединените щати, която позволява на Конгреса да налага федерален данък върху доходите.
В: Кога е ратифицирана Шестнадесетата поправка?
О: Шестнадесетата поправка е ратифицирана на 3 февруари 1913 г.
В: Какво позволява Шестнадесетата поправка на федералното правителство?
О: Шестнадесетата поправка позволява на федералното правителство да събира данък върху личните доходи, без значение откъде идват те.
В: Какво е знаковото решение на Върховния съд от 1895 г. по делото Pollock v. Farmers' Loan & Trust Co.
О: Знаковото решение на Върховния съд от 1895 г. по делото Pollock v. Farmers' Loan & Trust Co. е решение, което обявява за противоконституционен данък от 2 % върху доходи над 4 000 щатски долара.
В: Защо законът по делото Pollock v. Farmers' Loan & Trust Co. е обявен за противоконституционен?
О: Законът по делото Pollock v. Farmers' Loan & Trust Co. е обявен за противоконституционен, тъй като не позволява пропорционално разпределение.
В: Как Шестнадесетата поправка отменя решението по делото Pollock v. Farmers' Loan & Trust Co.
О: Шестнадесетата поправка позволява на Конгреса да налага единен пряк данък върху доходите, без да подлежи на пропорционално разпределение, което отменя решението по делото Pollock v. Farmers' Loan & Trust Co.
Въпрос: Какво позволява Шестнадесетата поправка на Конгреса по отношение на данъка върху доходите?
О: Шестнадесетата поправка позволява на Конгреса да налага единен пряк данък върху дохода, без да подлежи на разпределение.
обискирам