Pollock срещу Farmers Loan & Trust Co 1895 Върховен съд и подоходен данък
Pollock v. Farmers' Loan & Trust Company, 157 U.S. 429 (1895 г.), е знаково решение на Върховния съд на САЩ. С решение 5-4 Съдът постановява, че Федералният закон за подоходния данък от 1894 г. е противоконституционен. Решението Pollock е отменено с приемането на Шестнадесетата поправка на Конституцията на Съединените щати.
Факти по делото
Законът за приходите от 1894 г. въвежда федерален данък върху доходите на физически и юридически лица. Той облага доходи от различни източници, включително доходи от собственост като ренти, дивиденти и лихви. Ответникът Farmers' Loan & Trust Company оспорва конституционността на данъка, като твърди, че данъкът върху приходите от земя и други форми на собственост представлява "пряка" данъчна мярка, която по Конституция трябва да бъде разпределена между щатите ("apportioned"), а законът не изпълнява това изискване.
Правен въпрос
Основният въпрос пред Съда беше дали федералният данък върху дохода, особено доходите от недвижима и движима собственост (ренти, дивиденти, лихви), представлява "пряка" данъчна мярка според Конституцията на САЩ и ако да — дали такава данъчна мярка може да бъде наложена без апортиция между щатите.
Решение и мотиви
В мнозинство със 5 срещу 4 гласа Върховният съд прие, че частите от данъка, които удържат доходи от собственост, са пряк данък. Конституцията изисква т.нар. "direct taxes" да бъдат разпределени между щатите по население. Понеже законът от 1894 г. не предвижда такава апортиция, Съдът го обяви за противоконституционен.
Мотивировката на мнозинството поставя ударението върху историческото тълкуване на понятието "пряка данъчна мярка" и върху опасенията, че федералното налагане на данъци върху прихода от собственост без апортиция нарушава структурата на фискалните граници, заложена в Конституцията.
Особено мнение (дисидентни мнения)
Върховният съд не беше единодушен. Дисидентите смятаха, че данъкът върху доходите не трябва да се третира като пряк данък в смисъла на конституционното изискване за апортиция и че Конгресът има широка власт да облага доходи като средство за набиране на приходи. Дисидентите предупреждаваха, че тясното тълкуване може да възпрепятства ефективната дейност на федералното управление и да затрудни събирането на приходи в растящата индустриална икономика.
Последици и историческо значение
- Pollock временно затруднява способността на федералното правителство да налага данък върху доходите, особено върху доходите от собственост, и влияе върху националната фискална политика в следващите почти две десетилетия.
- Решението предизвика силна политическа реакция и подкрепи движението за конституционна промяна. В резултат през 1913 г. беше приета Шестнадесетата поправка, която дава изрично право на Конгреса да налага данъци върху доходите без да се изисква апортиция между щатите.
- След ратификацията на Шестнадесетата поправка, Върховният съд упълномощи федералното правителство да налага данък върху доходите в решения като Brushaber v. Union Pacific Railroad Co. (1916), като по същество преодоля практическите ефекти на Pollock.
Защо делото е важно днес
Pollock v. Farmers' Loan & Trust Co. е ключов пример за това как конституционно тълкуване може да повлияе на обществената политика и икономиката. Делото и последвалата промяна чрез конституционна поправка показват двата основни пътя за преодоляване на съдебни ограничения — чрез съдебно развитие на практиката или чрез промяна на самия текст на Конституцията. В исторически план това решение и неговата отплата (Шестнадесетата поправка) оформят съвременната система на федерално данъчно облагане в САЩ.
Фон
Член I, раздел 2 от Конституцията на САЩ изисква преките данъци да се разпределят между щатите според броя на населението. Разпределението по население се оказа почти невъзможно, неравномерно и несправедливо изискване за събиране на данъци, тъй като щатите имаха различно население. Данъкът върху доходите е пряк данък. Затова федералното правителство разчита на мита и други източници на приходи.
По време на Гражданската война, за да финансира войната, федералното правителство приема закон за данъка върху доходите. През 1862 г. Ейбрахам Линкълн подписва законопроект, който предвижда данък от 3 % за доходи между 600 и 5000 долара, 7,5 % за доходи между 5000 и 10 000 долара и 10 % за доходи над 10 000 долара. Законопроектът е обявен за противоконституционен през 1872 г., когато е отменен.
През 1894 г. Конгресът въвежда данък върху доходите на физическите лица като част от Закона за тарифите Уилсън-Горман. Президентът Гроувър Кливланд беше недоволен от закона, но го остави да мине без неговия подпис. Всички доходи над 4 000 долара се облагат с данък от 2 %. Това е първият федерален подоходен данък в САЩ в мирно време. Той беше оспорен веднага на основание, че Конституцията изисква преките данъци да се събират пропорционално на населението на всеки щат (т.нар. разпределение). Правителството на САЩ и преди е налагало данъци, но те са били косвени (например върху уискито, каруците и други стоки).
Факти
Законът за тарифите на Горман от 1894 г. предвижда 2% данък върху всички "печалби, печалби и доходи" над 4000 долара за период от пет години. Акционерите на Farmers' Loan & Trust Co. със седалище в Ню Йорк щяха да платят необходимия данък. Освен това те щяха да предоставят списък с имената на акционерите на Бюрото за вътрешни приходи.
Акционер Чарлз Полок, който живее в Масачузетс и притежава десет акции, завежда дело срещу дружеството. Той не иска да плати данъка. Той загубил делото си в съдилищата от по-ниска инстанция и обжалвал пред Върховния съд, който се съгласил да разгледа делото. Върховният съд се произнася в полза на Полик, като обявява Закона за тарифите (раздели 27-37) за противоконституционен.
