Седемнадесета поправка на Конституцията на Съединените щати

Текст

Сенатът на Съединените щати се състои от двама сенатори от всеки щат, избирани от неговия народ за срок от шест години, като всеки сенатор има един глас. Избирателите във всеки щат трябва да притежават квалификацията, която се изисква за избирателите на най-многобройния клон на щатските законодателни органи.

Когато се освободят места в представителството на някой щат в Сената, изпълнителната власт на този щат издава заповед за избори за попълване на тези места: При условие че законодателната власт на всеки щат може да упълномощи изпълнителната власт да извършва временни назначения, докато народът попълни свободните места чрез избори, както законодателната власт може да нареди.

Това изменение не може да се тълкува по начин, който да засяга избора или мандата на сенатор, избран преди то да влезе в сила като част от Конституцията.

Фон

При приемането на Конституцията през 1788 г. сенаторите се избират от законодателните органи на щатите. Това остава в сила в продължение на 125 години. В края на XIX в. става ясно, че тази процедура е свързана с много проблеми. В допълнение към дългите вакантни мандати, които продължаваха с месеци и дори с години, политическите машини бяха придобили контрол над щатските законодателни органи. Това опорочило процеса и Сенатът започнал да се възприема като "клуб на милионерите", който обслужва частни интереси, а не народа. От 90-те години на XIX в. Камарата на представителите приема няколко резолюции за изменение на конституцията, в които се предлага сенаторите да се избират чрез преки избори. Сенатът отказва дори да гласува тези предложения.

В този момент много държави промениха стратегията си. Член пети от Конституцията на Съединените щати предлага два метода за изменение на Конституцията. В допълнение към общоприетия метод на гласуване с две трети от гласовете на двете камари на Конгреса, имаше и друг метод. Той гласеше, че ако две трети от щатските законодателни органи подадат заявление за такъв, Конгресът трябва да свика конституционен конвент. Този метод не беше използван преди. Когато се оказа, че две трети от щатите искат промяна, Конгресът предприе действия.

През 1911 г. Камарата на представителите приема съвместна резолюция 39, в която се предлага конституционна поправка за пряко избиране на сенаторите на САЩ. Сенатът приема резолюцията, но тъй като тя включва промяна, се връща в Камарата на представителите. Изменената съвместна резолюция е изпратена на щатите за ратификация една година по-късно. Необходимите три четвърти от щатите ратифицират поправката и Седемнадесетата поправка става официална на 8 април 1913 г.

Клаузи

Клауза 1

Народът на Съединените щати избира по двама сенатори от всеки щат за срок от шест години. Всеки сенатор ще има един глас в Сената. Сенаторите са 100 и имат 100 гласа. "Избирателите във всеки щат трябва да притежават квалификацията, необходима за избирателите на най-многобройния клон на щатските законодателни органи" означава, че всеки, който може да гласува на щатски избори в своя щат, може да гласува и за сенатор. В архаичния език на Конституцията това е написано по такъв начин, че да позволи на щатите да имат различни квалификации за лицата, които могат да гласуват за техния сенатор.

Клауза 2

Клаузата за свободните работни места. Преди това, когато се овакантяваха места, законодателните органи на няколко щата не можеха да се споразумеят кой да заеме позицията. Преди Седемнадесетата поправка ваканциите можеха да продължат с месеци, а в някои случаи дори с години. Съгласно Седемнадесетата поправка, ако сенатор почине или трябва да напусне поста си, губернаторът на неговия щат може да назначи временен сенатор до провеждането на специални избори.

Клауза 3

Това е просто допълнение, за да се предотврати възможността приемането на Седемнадесетата поправка да прекъсне избора или мандата на всеки сенатор, избран преди приемането на поправката. Изборите за Сенат на Съединените щати през 1914 г. са първите общонационални народни избори за сенатори.