Седемнадесета поправка на Конституцията на САЩ — пряко избиране на сенатори

Ратифицирана на 8 април 1913 г., Седемнадесетата поправка (поправка XVII) на Конституцията на САЩ променя начина, по който се избират сенаторите на Съединените щати. През първите 125 години член 1, раздел 3 от Конституцията изисква сенаторите на САЩ да се избират от законодателните органи на щатите. Редица проблеми в Сената на Съединените щати породиха необходимостта да се промени начинът на избиране на сенаторите от непреки към преки избори от народа на Съединените щати.

Предистория и причини за промяната

Оригиналната разпоредба в Конституцията е замислена да гарантира, че щатските власти ще имат пряк глас в националната политика и че сенаторите ще отразяват интересите на щатските законодателни органи. С времето обаче тази система се оказа уязвима на:

• корупция и подкупване на членове на щатските законодателства с цел осигуряване на сенатски места;
• политически единомислие и машинни интриги, чрез които партийни лидери или големи спонсори диктуваха изборите;
• задържане на места празни поради законодателни задънвания — когато щатските законодателства не успяваха да се споразумеят кой да бъде избран;
• растящо обществено недоволство и настояване от страна на прогресивни движения за по-голяма пряка демокрация.

В края на XIX и началото на XX век реформисти в различни щати (напр. „Oregon system“) започват да прилагат мерки за по-пряко участие на избирателите. Тази обществена и политическа динамика довежда до предлагането и приемането на поправката в Конгреса и до последваща ратификация от щатите.

Съдържание на поправката

Основните положения на Седемнадесетата поправка са:

• сенаторите от всеки щат да се избират от народа на съответния щат за срок от шест години;
• когато възникне вакантно място, изпълнителната власт (губернаторът) на щата да издаде призив за избор за запълване на мястото;
• законодателят на всеки щат да може да предостави на изпълнителната власт правото да назначава временно лице до провеждане на избори за попълване на вакантното място.

Оригиналният текст на поправката (на английски) започва с: "The Senate of the United States shall be composed of two Senators from each State, elected by the people thereof, for six years..." и съдържа горните принципи за избор и попълване на вакантни сенатски места. (Този превод е описателен — официалният текст е на английски в Конституцията.)

Процедура за попълване на вакантни места

Поправката позволява на щатските законодателства да дадат на губернатора право да назначи временен сенатор до провеждането на специални избори. В практиката различните щати регулират това по различен начин:

• някои щати изискват незабавно провеждане на специални избори и ограничават или забраняват назначения;
• други позволяват на губернаторите да назначават временни сенатори до редовните избори или до специално насрочени такива;
• условията и сроковете за провеждане на избори при вакантни места се определят от законите на съответния щат.

Последствия и влияние

Въвеждането на пряко избиране на сенатори има няколко важни последици:

• увеличена демократична отчетност — сенаторите отговарят пряко пред избирателите на щата;
• намаляване на възможностите за открита корупция при избор чрез щатските законодателства и по-рядко възникване на вакантни места поради законодателни задънвания;
• промяна във федералните механизми: щатските законодателства изгубиха директния инструмент за влияние върху състава на Сената, което доведе до преформулиране на някои отношения между щатите и федералната власт;
• увеличение на ролята на партийните организации и на финансирането на изборните кампании на национално ниво — преходът към пряко гласуване премести битката за сенатските места от коридорите на щатските законодателства на публичната сцена.

Критики и модерни дебати

Въпреки общоприетите ползи, Седемнадесетата поправка е и обект на критики:

• някои консервативни и федералистки кръгове твърдят, че директните избори отслабват ролята на щатите в националната политика и нарушават замисъла за баланс във федералната система;
• други посочват, че прякото избирателно управление доведе до нарастване на влиянието на корпоративните интереси върху сенатските кампании, защото изборите станаха по-скъпи и повече зависими от национални дарители;
• в публичните и академичните дебати периодично се обсъждат идеи за модификации — например връщане на по-голяма роля на щатските органи при определени въпроси или въвеждане на механизми за ограничаване на разходите за кампании — но няма широко подкрепяни усилия за отмяна на поправката.

Заключение

Седемнадесетата поправка е една от ключовите реформи на Прогресивната епоха, която премести избора на сенатори в ръцете на публичните избиратели и така промени естеството на представителната демокрация в САЩ. Тя разрешава множество практически проблеми от стария непряк изборен режим, но също така променя баланса между щатската и федералната власт и отваря нови предизвикателства, свързани с партиите и финансирането на кампаниите.

Търсене по буква