Конституционно събрание (политическа среща)

Съединени щати

Конституционна конвенция

Конституцията на Съединените щати не съдържа правила за работата на конституционния конвент. Няма стандарти за държавите, които свикват конвент. Дори призиви за свикване на конституционно събрание, отправени преди 50-100 години по съвсем различна тема, могат да бъдат зачетени за необходимите 34 щата, необходими за свикване на конституционно събрание. Например Оклахома свиква конвент през 1976 г., но след това го отменя през 2009 г. Те се опасяваха, че подобна конвенция може да внесе непредвидени промени в някоя област на Конституцията. Онези, които подкрепят конституционното събрание, може би ще искат да зачетат призива на Оклахома за свикване на събрание все пак.

Член V

Член пети от Конституцията на Съединените щати предвижда два начина за предлагане на конституционни изменения:

• С 2/3 от гласовете на двете камари на Конгреса.
• С мнозинство от гласовете на 2/3 от законодателните органи на щатите.

Независимо от начина, по който са предложени измененията, те трябва да бъдат ратифицирани. Член 5 дава два варианта за начина на ратифициране на поправките. Конгресът избира кой начин да използва.

• Да се позволи на щатските законодателни органи да ратифицират изменението. Ако три четвърти (75%) от законодателните органи на щатите ратифицират изменението, то става част от Конституцията.
• Вторият вариант е Конгресът да поиска от всеки щат да създаде "ратификационна конвенция". Това е група от хора, които не са членове на щатския законодателен орган и които ще решат дали да ратифицират поправката. Ако ратификационните събрания в три четвърти от щатите ратифицират поправката, тя става част от Конституцията.

Конгресът е използвал втората възможност само веднъж - след като е предложил изменението21^st. (Тази поправка отменя поправката18^th, която прави алкохола незаконен в Съединените щати. ^stПоправката 21 отново направи алкохола законен.) По онова време Конгресът е смятал, че това е по-демократичният вариант.

Организиране на

Организираният орган (когато организацията вече има конституция, офицери и правилник) обикновено назначава комисия по пълномощията и комисия по програмата преди началото на конгреса. Комисията по пълномощията (наричана също така комисия по регистрацията) проверява самоличността на делегатите и дава на всеки от тях бадж или карта с име като доказателство, че принадлежат към нея. Комисията по програмата трябва да разполага с копия от програмата за всички делегати преди началото на конгреса. При необходимост могат да бъдат назначени и други комисии.