Хърватското освободително движение (HOP): история, идеология и критика

Хърватското освободително движение (HOP): изчерпателен преглед на историята, идеологията и критиките към наследството на усташе и влиянието му в съвременна Хърватия.

Хърватското освободително движение (на хърватски: Hrvatski oslobodilački pokret, HOP) е малка крайнодясна политическа партия в Хърватия. HOP е създадено от хървати в изгнание. Усташе е движение с националистически идеи. То има и фашистки тенденции. След Втората световна война се водят спорове за ръководството на Усташа. През 1956 г. Анте Павелич създава Хърватското освободително движение в Буенос Айрес. Целта на ХОП е да контролира първоначалната организация на Усташе. Поради своите корени ХОП е широко разглеждано като наследник на Усташа. В началото на 90-те години на ХХ в. държавата Югославия се разпада, а частите, от които е съставена, стават независими републики. През 1991 г. ХОП се премества в Загреб и е регистрирана като политическа партия. През 1997 г. ХОП попада в центъра на общественото внимание, защото отслужва заупокойна литургия за усташкия лидер Павелич в църквата "Свети Доминик" в Сплит.

Исторически контекст и създаване

HOP възниква в средите на хърватската емиграция след Втората световна война, когато много поддръжници на усташкото движение напускат Балканите и се организират в различни държави. Под ръководството на Анте Павелич, движение с авторитарни и крайнонационалистически възгледи опитва да запази идеите и символиката на предвоенната и военна хърватска държавност. В този смисъл HOP често се описва като продължение или реставрация на усташката мрежа в изгнание.

Идеология и символика

Идеологията на HOP се характеризира с:

• национализъм — поставяне на хърватския национален интерес на първо място;
• антикомунизъм — враждебност към югославския комунистически режим и неговите наследници;
• реторика и елементи свързани с усташкото наследство — използване на исторически символи, фигури и паметници, които за мнозина са свързани с режима на Независимата държава Хърватия (NDH) и с престъпления през войната.

Символиката и езикът, използвани от HOP и подобни групи, често предизвикват остри реакции, тъй като мнозина ги възприемат като опит за реабилитация или възхвала на усташкото минало.

Дейност и политическо влияние

След преместването си в Загреб през 1991 г. HOP е регистрирана като официална партия, но не успява да постигне значима изборна подкрепа в условията на бурни политически промени и появата на много нови политически сили. Дейността ѝ обикновено включва:

• организиране на паметни акции и събития в чест на исторически личности от усташкото движение;
• участие в местни и донякъде национални политически дискусии, главно от крайнодясна перспектива;
• връзки с диаспорни и емигрантски общности, където историческите митове и спомени са по-живи.

Въпреки това HOP остава маргинална партия с ограничено влияние върху официалната политика в Хърватия.

Контроверзии и критика

HOP е обект на широка критика от историците, неправителствените организации, представителите на религиозни и етнически общности и част от обществеността. Основните основания за критика включват:

• обвинения в опити за реабилитация на усташката идеология и омаловажаване на престъпления, извършени в годините 1941–1945;
• участие в публични мероприятия, които много хора възприемат като провокативни и обидни за жертвите на режима;
• напрежение с местните общности и представители на националните малцинства, особено сръбската и еврейската общности, и реакции от страна на международни организации, наблюдаващи прояви на екстремизъм.

Пример за такава контроверзия е отслужената през 1997 г. заупокойна литургия за усташкия лидер в Сплит, което предизвика силни възмущения и обществен дебат за границите между религиозната служба и политическата символика.

Правен статус и обществена реакция

В Хърватия съществуват закони, насочени срещу подбуждането на омраза, екстремизма и възхвалата на комунистически или фашистки режими; в практиката обаче прилагането на тези норми често е предмет на дебат и зависи от конкретни случаи и доказателства. HOP, като официално регистрирана партия, не е била изцяло забранена, но нейните публични прояви често предизвикват вниманието на правоохранителните органи и обществените организации.

Много граждански организации, жертвени асоциации и представителите на засегнати малцинства посочват необходимостта от активна държавна политика срещу екстремизма и от открит исторически дебат за миналото, а не от неговата романтизация.

Наследство и съвременна роля

HOP остава част от по-широкия спектър на крайнодясното политическо поле в Хърватия и в диаспората. Нейната значимост е повече символична — като носител на определена историческа памет и идеологическа линия — отколкото практическа, що се отнася до масова политическа подкрепа. Историци и анализатори често използват примера на HOP, за да разглеждат въпросите за паметта, национализма и начините, по които обществата съжителстват с трудни и противоречиви части от своето минало.

За да се справи устойчиво с явления като HOP, обществото и институциите според експерти се нуждаят от:

• образование по модерна история и критическа медийна грамотност;
• публичен и прозрачeн дебат за паметта и паметниците;
• правова рамка и ефективно прилагане на закони срещу провокации, насилствен екстремизъм и омраза.

В заключение, Хърватското освободително движение (HOP) е организация с ясно изразена екстремна и националистическа нотка, чието историческо наследство и дейности продължават да предизвикват разнопосочни реакции в Хърватия и извън нея.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Хърватското освободително движение?

В: Кой е създал Хърватското освободително движение?

В: Какво представляваше движението на усташите?

В: Какви борби възникват след Втората световна война относно ръководството на Усташите?

В: Кога е създадено Хърватското освободително движение в Буенос Айрес?

В: Каква беше целта на Хърватското освободително движение?

Въпрос: Защо ХОП е широко разглеждано като наследник на Усташа?

Търсене по буква