Реквием (реквиемна меса): история, значение и известни реквиеми

Реквием: история, значение и най-известните творби — от грегорианския ритуал до Моцарт, Верди и модерните шедьоври. Открийте духовното и музикалното наследство.

Реквиемът (или реквиемната меса) е евхаристийна служба в Римокатолическата църква, при която се молим за упокоение на душата на починал човек. За реквиемната меса има специални думи. Те са на латински език. Най-известната част от Реквиемната меса започва с думите "Requiem aeternam dona eis, Domine" ("Дай им вечен покой, Господи"). Ето защо тя се нарича "Реквием".

Много композитори през вековете са създавали музика към тези думи. Думата "реквием" може да означава музикално произведение, в което са използвани думите на реквиемната меса.

Отбелязването на Евхаристията за молитва за починали хора датира поне от II век.

През Средновековието думите на заупокойната меса се пеят на грегорианско пеене.

През Ренесанса църковната музика обикновено е полифонична. Този вид музика, в която няколко гласа се преплитат един в друг, е видът музика, използван по онова време за реквиеми. Композиторът Йоханес Окегем е пример за композитор, който пише такава музика.

Полифоничните обработки на реквиемната меса продължават и през бароковия период (XVII и началото на XVIII в.), въпреки че други музикални форми (напр. операта) са развили много по-модерен стил.

Най-известният реквием от XVIII в. е този на Моцарт. Много музиканти смятат, че това е едно от най-великите музикални произведения, писани някога. При смъртта на Моцарт той остава незавършен.

През XIX век много композитори пишат реквиеми. Повечето от тях са написани за изпълнение на концерти, а не за църковни служби, но в тях все още се използват латинските думи на римокатолическата реквиемна меса.

Луиджи Керубини пише реквием в до минор за годишното възпоменание на екзекуцията на Луи XVI. Той пише още един реквием в ре минор, който пише за себе си. Той е изпълнен на собственото му погребение.

Джузепе Верди пише много вълнуваща Messa da Requiem (1874), която звучи много оперно. Верди пренарежда част от текста (думите) на традиционната реквиемна меса.

Брукнер, Сен-Санс и Дворжак пишат реквиеми.

Брамс написва произведение, което нарича "Немски реквием" (Ein Deutsches Requiem). Тя е необичайна, защото вместо традиционните латински думи, той взема някои думи от немския превод на Библията.

През 1888 г. Габриел Форе пише Реквием, в който използва оркестър без цигулки, с изключение на соло цигулка в частта, наречена "Sanctus". През 1900 г. той прави някои промени и добавя важно баритоново соло.

През XX век много композитори продължават да пишат реквиеми. Най-известният от тях е Военният реквием на Бритън (1961 г.). Посланието на това произведение е, че войната е жестока и безсмислена. Бритън използва латинските думи от реквиемната меса, но също така и някои английски стихотворения на Уилфред Оуен, който е убит в Първата световна война. Солистите баритон и тенор, които пеят тези английски думи, представляват немските и английските войници. Творбата е написана за катедралата в Ковънтри, която е възстановена след пълното разрушаване на старата катедрала по време на Втората световна война.

Структура и ключови текстове

Реквиемната меса има традиционна структура от отделни части, които различните композитори използват по различен начин. Основните текстове включват:

• Introit / Requiem aeternam — "Requiem aeternam dona eis, Domine" (Дай им вечен покой).
• Kyrie — молба за милост.
• Sequence / Dies irae — поетична и драматична секция за Страшния съд (много композитори я включват, но някои я пропускат или съкращават).
• Offertory — молитви и приношения.
• Sanctus и Agnus Dei — похвали и молитви за покой.
• Lux aeterna / In Paradisum — молитви за вечна светлина и мир; при Форе например In Paradisum е финалът и носи успокоителен, утешителен характер.

В рамките на музикалните интерпретации често се появяват солови моменти като Pie Jesu и значими хорови епизоди (например мощни „Dies irae“ хорa в реквиемите на Моцарт и Верди).

Кратка историческа перспектива

От раннохристиянски времена службата за починали е част от литургичния живот; през Средновековието текстовете се изпълняват основно на грегориански напеви. В Ренесанса и барока се развиват многообразни полифонични стилове — от сложните многогласови обработки на композиции на Окегем и други до по-големи оркестрови и хорови мащаби в класическия и романтичния период.

През XIX век реквиемът често се превръща и в концертно произведение: композитори като Берлиоз създават грандиозни „Grande Messe des Morts“ с огромни оркестри и многобройни хорови сили. Много творби, написани в този период, имат по-скоро мемориален, драматичен или национален характер отколкото строго литургичен.

Знакови реквиеми и техните особености

• Моцарт — недовършеният Реквием (към който допринася Сюсмайър при завършването) остава един от най-изпълняваните и обсъждани поради мистерията около създаването му и дълбокия си драматизъм.
• Верди — Messa da Requiem (1874) е драматична, оперативна по звучене, с голямо напрежение и театрални ефекти; Верди пренарежда и усилва текста за по-силно изразяване.
• Форе — неговият Реквием (1888, ревизирани версии 1893 и 1900) е по-нежен и утешителен; той пропуска Страшния съд (Dies irae) и завършва с блажената молитва In Paradisum, което придава усещане за покой и надежда.
• Брамс — Ein Deutsches Requiem е нетипичен: песните са на немски и текстовете са подбрани от Библията; акцентът е върху утешението на живите, а не върху обречеността на мъртвите.
• Бритън — War Requiem (написан 1961–1962, премиера 1962 г. за възстановената катедрала в Ковънтри) смесва латинския текст с английски стихове на Уилфред Оуен и е силно антивоенно послание; съдържа контраст между латинската литургия и личните гимни на войника.
• Беруар/Бериоз, Дюруфле, Лигети и др. — XIX–XX век предлагат много различни подходи: от монументалния Берлиоз (масивни оркестри и духови групи) до медитативните и григориански влияния при Дюруфле и авангардните, драматични звукови експерименти при Лигети (неговият Реквием от 1960-те е известен и чрез използването му в киното).

Литургично и концертно изпълнение

Реквиемите могат да бъдат изпълнявани в богослужебен контекст (служба за починали) или като концертни произведения. В концертния контекст композиторите често разширяват оркестровите и хоровите ресурси, включват нетрадиционни звуци или пренареждат текста с оглед драматичен ефект. Някои творби, например на Форе или Брамс, са по-подходящи за църковна обстановка, докато Верди или Берлиоз са по-често представяни на концертни сцени.

Съвременни тенденции и културно влияние

През XX и XXI век композиторите продължават да използват формата на реквиема, но често с обновено съдържание — включване на местни езици, поезия, политически и социални послания или експериментални музикални техники. Реквиемът остава важен жанр за мемориални случаи, възпоменания и размисъл за смъртта, но и за общочовешки теми като мир, утеха и памет.

Заключение

Реквиемът е пластична музикална форма, съчетаваща религиозен текст и музикално въображение. От грегорианското пеене до големите оркестрови мащаби и до модерните експерименти, реквиемът продължава да бъде едно от най-силните средства за израз на скръб, възпоменание и надежда. Неговото значение надхвърля чисто литургичната употреба и достига до обществената памет и културата на нашето време.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява реквиемът?

В: На какъв език се произнасят думите на реквиемната меса?

Въпрос: Кога е започнало отслужването на Евхаристия за молитва за починали хора?

Въпрос: Кой е написал полифонични обработки на реквиемната меса през бароковия период?

Въпрос: Кой композитор пише едно от най-великите произведения, писани някога?

В: Кой пренарежда някои текстове от традиционните латински думи в своята Messa da Requiem?

В: Какво е необичайното в произведението на Брамс "Ein Deutsches Requiem"?

Търсене по буква