Реквием

Реквиемът (или реквиемната меса) е евхаристийна служба в Римокатолическата църква, при която се молим за упокоение на душата на починал човек. За реквиемната меса има специални думи. Те са на латински език. Най-известната част от Реквиемната меса започва с думите "Requiem aeternam dona eis, Domine" ("Дай им вечен покой, Господи"). Ето защо тя се нарича "Реквием".

Много композитори през вековете са създавали музика към тези думи. Думата "реквием" може да означава музикално произведение, в което са използвани думите на реквиемната меса.

Отбелязването на Евхаристията за молитва за починали хора датира поне от II век.

През Средновековието думите на заупокойната меса се пеят на грегорианско пеене.

През Ренесанса църковната музика обикновено е полифонична. Този вид музика, в която няколко гласа се преплитат един в друг, е видът музика, използван по онова време за реквиеми. Композиторът Йоханес Окегем е пример за композитор, който пише такава музика.

Полифоничните обработки на реквиемната меса продължават и през бароковия период (XVII и началото на XVIII в.), въпреки че други музикални форми (напр. операта) са развили много по-модерен стил.

Най-известният реквием от XVIII в. е този на Моцарт. Много музиканти смятат, че това е едно от най-великите музикални произведения, писани някога. При смъртта на Моцарт той остава незавършен.

През XIX век много композитори пишат реквиеми. Повечето от тях са написани за изпълнение на концерти, а не за църковни служби, но в тях все още се използват латинските думи на римокатолическата реквиемна меса.

Луиджи Керубини пише реквием в до минор за годишното възпоменание на екзекуцията на Луи XVI. Той пише още един реквием в ре минор, който пише за себе си. Той е изпълнен на собственото му погребение.

Джузепе Верди пише много вълнуваща Messa da Requiem (1874), която звучи много оперно. Верди пренарежда част от текста (думите) на традиционната реквиемна меса.

Брукнер, Сен-Санс и Дворжак пишат реквиеми.

Брамс написва произведение, което нарича "Немски реквием" (Ein Deutsches Requiem). Тя е необичайна, защото вместо традиционните латински думи, той взема някои думи от немския превод на Библията.

През 1888 г. Габриел Форе пише Реквием, в който използва оркестър без цигулки, с изключение на соло цигулка в частта, наречена "Sanctus". През 1900 г. той прави някои промени и добавя важно баритоново соло.

През XX век много композитори продължават да пишат реквиеми. Най-известният от тях е Военният реквием на Бритън (1961 г.). Посланието на това произведение е, че войната е жестока и безсмислена. Бритън използва латинските думи от реквиемната меса, но също така и някои английски стихотворения на Уилфред Оуен, който е убит в Първата световна война. Солистите баритон и тенор, които пеят тези английски думи, представляват немските и английските войници. Творбата е написана за катедралата в Ковънтри, която е възстановена след пълното разрушаване на старата катедрала по време на Втората световна война.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява реквиемът?

В: На какъв език се произнасят думите на реквиемната меса?

Въпрос: Кога е започнало отслужването на Евхаристия за молитва за починали хора?

Въпрос: Кой е написал полифонични обработки на реквиемната меса през бароковия период?

Въпрос: Кой композитор пише едно от най-великите произведения, писани някога?

В: Кой пренарежда някои текстове от традиционните латински думи в своята Messa da Requiem?

В: Какво е необичайното в произведението на Брамс "Ein Deutsches Requiem"?

Търсене по буква