Антон Брукнер

Живот

Бащата на Брукнер е органист и учител в малко селце в Австрия. Още на четиригодишна възраст Брукнер проявява музикален талант. Той свири мелодии на химни на малка цигулка, а след това открива акордите към тях на семейния спинет. Когато е на десет години, понякога свири на селския орган по време на службите. След смъртта на баща си през 1837 г. той става хорист в манастирското училище на Свети Флориан, където през 1848 г. става органист на манастирската църква. По това време започва да композира и написва реквием в ре минор. Харесва музиката на Шуберт и Менделсон и те оказват влияние върху начина му на композиране.

Въпреки че е щастлив в "Сейнт Флориан", приятелите му казват, че трябва да си потърси по-добра работа. Те го карат да кандидатства за работа като органист в катедралата в Линц, която той лесно получава. Междувременно се опитва да научи повече за хармонията и посещава курс при известния учител Симон Сехтер. След това посещава курс по оркестрация при учителя Ото Кицлер. Започва да се интересува много от музиката на композитори от епохата на романтизма като Лист, Берлиоз и особено Вагнер. През 1864 г. написва меса в ре минор за хор и оркестър, в която ясно личи влиянието на Вагнер. През 1866 г. завършва първата от своите девет симфонии. Написва и няколко много красиви мотета, които са сред най-добрите музикални произведения на XIX век, написани за Римокатолическата църква.

През 1866 г. прекарва три месеца в санаториум след нервен срив. През следващите си години често страда от депресия.

През 1868 г. става професор във Виенската консерватория, където преподава хармония и контрапункт. Това е отлична работа. Последните 25 години от живота си той прекарва в преподаване и композиране на симфониите си. Освен това пътува и изнася органови рецитали в Нотр Дам в Париж и в Роял Албърт Хол и Кристалния дворец в Лондон.

Музиката му е много модерна за времето си и някои хора, включително известният музикален критик Едуард Ханслик, не я харесват. Ханслик казва, че Брукнер композира като Вагнер, но въпреки че Брукнер се е учил от Вагнер, той не го е копирал просто така. Музиката на Брукнер показва неговата собствена силна индивидуалност. Ханслик, който предпочита симфониите на Брамс, нанася много вреди на Брукнер, като пише лоши рецензии за музиката му. Той е декан на музикалния факултет на университета във Виена и не желае Брукнер да бъде назначен за преподавател в университета. Въпреки това Брукнер получава тази работа през 1875 г. Той става все по-известен, особено след като през 1884 г. великият диригент Артур Никиш дирижира първото изпълнение на неговата Симфония № 7 в Лайпцигския Гевандхаус. Получава много почести. По време на смъртта си все още не е завършил своята Симфония № 9. Погребан е в църквата "Свети Флориан".

Личност

Брукнер винаги е оставал обикновен човек, който се е обличал и държал като човек от малко село. Никога не се е чувствал много уверен в себе си и винаги е питал другите хора дали е достатъчно добър за работата си. Никога не се е женил и не е имал истинска връзка с никого, въпреки че се е влюбил в няколко млади жени.

Музика и постижения

Симфониите на Брукнер показват чудесна способност за бавно развитие на идеите в продължение на дълъг период от време. Някои от бавните части продължават около 30 минути. Музиката му се изгражда на етапи до големи кулминации по начин, подобен на органовата музика. Неговите скерцо (трети части) са мелодични танцови части, които често звучат като селски танци. Музиката му показва големи хармонични и полифонични умения. Брукнер често прави редакции (промени) на музиката си. Това често създава проблеми на днешните диригенти, тъй като те трябва да решат коя версия да използват. Много музиканти смятат, че често първите версии на Брукнер са били най-добрите. Преработките често са били съкращения, за да се направи симфонията по-кратка, така че оркестрите да са по-склонни да я свирят, но съкращенията развалят потока на музиката. В днешно време признаваме Брукнер за един от най-великите автори на симфонии, както и за велик композитор на хорова музика.