В музиката думата меса се използва за музикално произведение, писано за църковната служба и най-често изпълнявано от хор. Този термин се употребява предимно в римокатолическата, англиканската и лютеранската традиция, но и в по-широк смисъл за големи литургични или концертни произведения, базирани на текстове от служба. Понякога се прави разграничение по предназначение: меса, предназначени за литургична употреба в службата, и концертни (концертни меси), написани за концертна зала.

Видове и части на месата

В традиционната литургична структура се разграничават две основни групи текстове:

  • Обикновени (Ordinarium) — части от службата, които остават постоянни през годината и обикновено се композираха като отделни музикални секции. Основните части на обикновената меса са:
    • Kyrie (Кирие — „Господи, помилуй“)
    • Gloria (Слава — „Слава във висините на Бога“)
    • Credo (Кредо — „Вярвам в един Бог...“)
    • Sanctus (Святи — „Святи, святи, святи“)
    • Agnus Dei (Агнец Божий — „Агнец Божий, Който вземеш греховете на света...“)
  • Проперии (Proprium) — части, които се сменят според деня, празника или конкретната служба. Примери за проперийни елементи са интроит (Introit), градуал (Gradual), алелуя (Alleluia) или тракт (Tract), приношение (Offertory) и причастие (Communion). Тези елементи често съдържат текстове и мелодии, специфични за даден празник.

Реквием

Реквиемът е специален вид меса — „меса за покойните“ — за погребални или поминални служби. Текстът на Реквиема съдържа утвърдени пасажи (Introit: Requiem aeternam, Kyrie и др.), но обикновено в него липсват някои от големите части на обикновената меса като Gloria и Credo. Типични части на Реквиема са:

  • Introit (Requiem aeternam)
  • Kyrie
  • Sequentia (например Dies irae при много традиции)
  • Offertory
  • Sanctus
  • Agnus Dei
  • Communion (Lux aeterna) и често Libra me или други добавки в зависимост от традицията

История и стилове

Първите музикални изпълнения на месата в християнската традиция се свързват със обикновена песен (plainchant / Gregorian chant), на латински и понякога на гръцки език. През Средновековието и особено в епохата на Ренесанса църковните композитори развиват многогласово (полифонично) писане: различните хорни гласове (сопран, алт, тенор, бас) носят равноправни мелодични линии, понякога базирани на канон или на предварително зададен кантус фирмус. В този период големи имена като Палеctrina, Джоскен и др. създават образцов репертоар от меси.

От XVII век нататък се появяват и инструментални партии (оркестри) към месите, а в барока и класиката месите могат да включват солисти, оркестър и големи вокални формации. През последните два века много композитори започват да пишат меси като концертни произведения — не непременно за liturgична употреба, а за изпълнение на концертни сцени. Тези творби често са дълги и мащабни и могат да изпълнят цяла концертна програма.

След Реформацията и особено след Втория ватикански събор (Vatican II) се разпространява и използването на народни езици в литургията, затова много композитори създават меси не само на латински, но и на съвременни езици.

Известни примери

Някои от най-известните меси и реквиеми в класическия репертоар са написани от композитори като Бах, Моцарт, Бетовен, Шуберт, Берлиоз, Дворжак, Верди, Брукнер, Форе и Вон Уилямс. Примери за меси на народен език са Deutsche Messe на Франц Шуберт и „Ein deutsches Requiem“ (Немски реквием) на Йоханес Брамс, който използва немски текст извън традиционната католическа литургия.

Месата остават важна част от хоровия и оркестровия репертоар — както в рамките на религиозната практика, така и като значими концертни произведения, в които музиката и текстът се съчетават, за да предадат богослужебен, духовен или драматичен ефект.