Ралф Вон Уилямс
Ралф Вон Уилямс (роден в Даун Ампни, Глостършир, 12 октомври 1872 г.; починал в Лондон, 26 август 1958 г.) е най-значимият английски композитор от своето поколение.
Вон Уилямс винаги е произнасял първото си име "Раф" ("Вон" се римува с "роден"). Баща му е бил ректор. Ралф е много малък, когато баща му умира. Семейството се премества в Доркинг, близо до Лондон. Той учи в училището Чартърхаус и свири на виола в училищния оркестър. Учи в университета в Кеймбридж и в Кралския музикален колеж, където негов учител е Хюбърт Пари.
Статуя на Ралф Вон Уилямс в Доркинг, Англия
Ранна кариера
Вон Уилямс иска да стане добър композитор, затова заминава за чужбина, за да учи при известни композитори като Макс Брух в Берлин и Морис Равел в Париж. Въпреки това той знае, че не трябва просто да подражава на тези композитори, затова изучава и английска народна песен. Става добър приятел с композитора Густав Холст. Двамата мъже винаги си показват един на друг музиката, която пишат, за да могат да си помагат взаимно, като си отправят критики.
През 1910 г. пише творба, която се превръща в едно от най-известните му музикални произведения: "Фантазия по тема на Томас Талис". Произведението е за струнен оркестър, разделено на две части. В нея е използвана темата на известния композитор от XVI в. Талис. Той пише и мелодии за химни за английския химнал. Една от най-популярните му мелодии за химни е тази, наречена Sine Nomine, която се пее с думите "За всички светии". Друга прекрасна творба е The Lark Ascending. Това е кратко произведение за соло цигулка и оркестър. Цигулката звучи като пееща в небето небесна светулка. През 1934 г. той пише кратко произведение за флейта, арфа и струнен оркестър, наречено "Фантазия върху Greensleeves", което се основава на известната английска ренесансова мелодия Greensleeves.
По-късни произведения
През дългия си живот Вон Уилямс пише девет симфонии, сценични произведения, песни, хорова музика и камерна музика. През 1938 г. написва известното произведение "Музикална серенада" за 16 соло певци и оркестър. Това е една от няколкото му творби, вдъхновени от Шекспир. Думите са от пиесата "Венецианският търговец". Написана е за 50-годишнината от началото на кариерата на сър Хенри Ууд като диригент. През 1953 г. той пише музика за коронацията на кралица Елизабет II, включително много кратък и прост мотет O taste and see, който остава много популярен сред църковните хорове.
В напреднала възраст оглушал напълно. Това се дължи на шума от стрелбата, на който е бил изложен, когато е служил като носач през Първата световна война.
Значението му в английската музика
Едни от най-добрите произведения на Вон Уилямс са тези, в които той кара музиката си да звучи като народна песен. Той обича поезията на Хаусман и използва някои от стихотворенията в цикъл песни, наречен On Wenlock Edge, за тенор, пиано и струнен квартет. Музиката му винаги звучи като английска. Той е роден през XIX век, когато хората са смятали, че английските музиканти не са много добри. Вон Уилямс и Едуард Елгар (който е малко по-възрастен) карат хората да осъзнаят, че е възможно англичанин да пише красива и вълнуваща музика.
