Джузепе Верди

Ранни години

Малкото селце, в което е роден Верди, се намира в долината на река По в северната част на Италия. То е било беден район. Баща му бил кръчмар, който имал малка ферма. Младото момче сигурно е било много талантливо. Подарили му малък клавесин, който той запазил през целия си живот. На 9-годишна възраст той често свирел на орган за църковните служби в селото, когато органистът отсъствал.

Няколко години по-късно композира музика за любителския оркестър в Бусето. Един човек на име Антонио Барези познава много важни хора и помага много на Верди. По-късно Верди се жени за дъщерята на своя приятел. Барези го изпраща в Милано, за да може да учи, но Верди не е научен правилно на пиано и не получава място в музикалната консерватория. Той имал няколко частни урока и научил много за операта, както и за литературата и политиката. През 1839 г. композира опера: Оберто, граф на Сан Бонифачо, която е представена в Ла Скала, световноизвестния оперен театър в Милано. Това не е една от най-великите му опери, но му помага да стане известен и той е помолен да напише още три опери за Ла Скала. Когато следващата му опера е поставена, тя няма успех: публиката не я харесва, съска и освирква. По това време се случва и трагедия в личния му живот: двете му деца и съпругата му умират.

Ранна слава

Верди успява да преодолее нещастието си през 1842 г., когато поставя операта си "Набуко". Тя има голям успех и го прави световноизвестен. Започва да работи много усилено, като композира по две опери годишно. Трябвало е не само да напише музиката, но и да организира всички хора, които да я изпълняват. Това било огромно натоварване. Операта му "Ернани" (1844 г.) е една от най-добрите от този период. През 1847 г. постига нов голям успех с "Макбет". Тази опера, базирана на известната пиеса на Шекспир, все още е една от най-обичаните от всички опери. Той започва да постига успех.

В продължение на векове Италия е била съвкупност от няколко държави, всяка от които е имала свой владетел. През 50-те години на XIX в. в страната има много политически вълнения. Верди често пише музика за големи хорове в оперите си. Думите на тези хорове често са за борба за свобода и често се смята, че песните насърчават хората да се бунтуват. Песента Va pensiero от операта му "Набуко" е за еврейските роби, които са били в плен във Вавилон. Хората я пеели по улиците с подходящо променени думи. Верди се превърнал в голям национален герой. В крайна сметка през 1861 г. Италия става една държава.

Джузепина Стрепони е сопраното, което пее ролята на Абигайл в "Набуко". Верди се влюбва в нея. Тя е живяла с друг мъж и е имала три деца, затова е смятала, че не е достатъчно добра за Верди. В крайна сметка те се женят през 1859 г. Тя му оказва голяма подкрепа до смъртта си през 1897 г., въпреки че Верди не е бил лесен съпруг за живеене. Той се връща в Бусето заедно с нея. Продължава да пътува много, но не позволява на съпругата си да дойде с него, оставяйки я в Бусето, където тя не е щастлива, защото много хора там не я харесват.

По това време са написани още три известни опери: Риголето през 1851 г. и Il trovatore (Трубадур) и La traviata през 1853 г. В тези опери има много мелодии, които стават известни. Те са изпълнени с вълнуваща драма, в която героите са много умело описани от музиката. Музиката не е разделена толкова ясно на речитатив и ария, както е било в продължение на два века. Вместо това музиката се развива през цялото време, ариите преминават директно в следващата музика. Той е имал блестящо чувство за драматизъм, но често е трябвало да се бори упорито, за да спре продуцентите да правят промени в написаното от него.

Верди често има проблеми с цензурата (длъжностните лица, които решават дали операта да бъде пусната в продажба). Операта му "Риголето" е базирана на разказа "Le roi s'amuse" на Виктор Юго. Опитът за убийство на крал не е смятан за подходяща тема. Преди операта да бъде изпълнена, Верди е трябвало да промени краля в херцог и да направи някои други промени. Историята на операта му "Травиата", базирана на романа на Александър Дюма, също е смятана за неморална. На първото представление публиката се смее, защото героинята, която трябва да умира от туберкулоза, наричана тогава "консумация", е много дебела. Скоро обаче операта става изключително популярна.

Международна слава

Верди вече е станал много известен и е помолен да композира за парижката опера. Той трябва да напише опери във френски стил: опери с пет действия и балет по сериозна история. Нито една от оперите, които пише по това време за Париж, не принадлежи към най-добрите му творби. По-голямо вдъхновение получава, когато пише за италианските театри. Симон Боканегра има сложен сюжет, но героите са описани красиво от музиката. Un ballo in maschera ("Бал с маски") разказва за убийството на шведския крал Густав III. Отново не се харесва на цензурата и се налага да промени сюжета, като го пренесе в Бостън, което доста разваля историята. През 60-те години на XIX в. най-добрите му произведения са "Силата на съдбата" (La forza del destino), написана за Санкт Петербург, "Дон Карлос" за Парижката опера и "Аида" за новата опера в Кайро, Египет. "Аида" се смята за едно от най-съвършените му произведения. Първото изпълнение не минава без трудности: Верди води дълъг спор с диригента Мариани, който отказва да отиде в Кайро, за да я дирижира. Спорът се задълбочава от вестниците, които обвиняват Верди, че е взел приятелката на Мариани. Това предизвиква голям скандал.

Последни години

Верди се оттегля през 70-те години на XIX век. Той е богат човек, който притежава много земя. Давал е много пари за благотворителни организации, особено за една благотворителна организация за възрастни музиканти. Дори в пенсия издателите му го убеждават да напише още две опери. Той се увлича от Шекспир и написва "Отело" по либрето на Арриго Бойто. Това било брилянтно либрето и му помогнало да напише велик шедьовър, в който всеки малък детайл от историята е прекрасно описан от музиката. Последната му опера, "Фалстаф" (1893 г.), е базирана на Шекспировите "Веселите съпруги от Уиндзор". На стари години Верди продължава да пише няколко религиозни произведения. Той умира от инсулт в Милано през 1901 г.