Либрето — какво е, видове и известни либретисти в операта и мюзикъла

Либрето: какво е, видове и най-известните либретисти в операта и мюзикъла — история, примери и ключови автори като Метастазио, Да Понте, Скриб и други.

Либретото е текстът (думите), който се озвучава, за да се създаде опера. Либретото може да бъде и текстът за оратория, кантата, меса или мюзикъл. Лицето, което пише либретото, се нарича либретист. Думата "либрето" (в множествено число: "либрети" или "либрето") е италианска дума, която означава "малка книга".

Какво включва едно либрето

Либретото съдържа диалози, монолози, описания на сцената и сценични указания, както и текстовете на соловите и хорните части. То определя драматургията — разпределението на действието в действия (актове) и сцени, характера на персонажите и техните взаимоотношения. В операта и в мюзикъла либретото е рамката, върху която композиторът "надгражда" музиката: арии, речитативи, ансамбли, хора и оркестрални интермедии.

Видове либрета и структура

Има различни видове либрета в зависимост от жанра и епохата:

• Опера сериа и опера буфа — при класическите италиански опери либретото често е съставено от редуващи се арии и речитативи, а сюжетът следва ясен драматургичен линеен ход.
• Германска опера и музикална драматургия — в някои традиции (напр. Вагнер) границите между музика и текст се смесват и либретото е писано като част от по-широк музикален драматичен проект.
• Оперета и мюзикъл — тук обикновено има отделни роли за диалог (книга) и за песни (тексти/лирика), като понякога един автор прави и двете, а понякога — различни автори.
• Оратории, кантати, миси — религиозни или полу-театрални форми, където либретото може да бъде библейски текст, поетичен разказ или специално написан текст за конкретната тема.

Структурно либретото често разделя действието на образи като пролога, акти и сцени, и разпределя музикалните номера — арии, двоенки, терцети, квартети, големи ансамбли и хорове. Добро либрето балансира драмата (разказа) и възможностите на музиката да я изрази.

Роля на либретиста и процес на работа

Работата на либретиста включва създаване или адаптация на сюжет, разработване на персонажите, писане на текстове с оглед на ритъма и мелодичността, както и тесно сътрудничество с композитора и постановчика. Процесът по създаване на опера или мюзикъл често минава през следните етапи:

• проектна идея и избор на източник (оригинална история, роман, пиеса, исторически факт);
• написание на синопсис и драматична структура;
• изработване на по-подробен текст — "книга" и текстове на песните;
• преглед и редакции след музикално пробване (репетиции, обсъждания с композитора);
• финални редакции по време на постановка (за да се напасне текстът към музика и сцена).

Обикновено либретото се пише преди музиката, но понякога композиторите първо написват част от музиката и след това търсят думи за нея. Понякога това са правили композитори като Михаил Глинка, Александър Серов, Римски-Корсаков, Пучини и Маскани. В тези случаи музикалната идея може да наложи промени в текста или в драматургията.

Исторически примери и известни либретисти

Някои либрета са оригинални разкази на либретиста, но много често те се основават на книга на друг автор.

През XVIII век Метастазио е много известен либретист. Много от неговите либрета са поставяни по няколко пъти от различни композитори. Друг либретист от XVIII в. е Лоренцо да Понте, който пише либретата за три от най-великите опери на Моцарт, както и за много други композитори. През XIX в. Еужен Скриб е автор на много голям брой либрета, които са музицирани от композитори като Майербер, Обер, Белини, Доницети, Росини и Верди. Двама френски писатели - Анри Мейлак и Людовик Халеви - пишат много оперни и оперетни либрета за композиторите Жак Офенбах, Жул Масне и Жорж Бизе. Ариго Бойто, който пише либрета, наред с други, за Джузепе Верди и Амилкаре Понкиели, композира две собствени опери. Хуго фон Хофманстал пише либрета за Рихард Щраус.

Вагнер и Типет са двама композитори, които сами пишат либретата си.

Освен изброените, в историята на оперната и музикалната драматургия има и други значими имена: Пиетро Метастазио (Metastasio) с неговите либрета за опера сериа, Уилям С. Гилбърт ("Gilbert" от дуото Gilbert & Sullivan) — известен с оперетните си либрета в Англия; Хуго фон Хофманстал — дългогодишен сътрудник на Рихард Щраус; Ежен Скриб — майстор на драматичните адаптации през XIX век; Арриго Бойто — пример за либретист-композитор; както и съвременни автори и текстописци в мюзикъла и операта. В мюзикъла също има известни "либретисти" и автори на книгата — например творците зад големи бродвейски продукции (композитори, текстописци и автори на книгата често работят в екип).

Либретото в мюзикъла

Мюзикълите обикновено имат текстове (думите на песните) и отделна "книга" (устния диалог и сценичните указания). Понякога те са дело на различни автори, напр. мюзикълът "Цигулар на покрива" има композитор (Джери Бок), текстописец (Шелдън Харник) и автор на "книгата" (Джоузеф Стайн).

В мюзикъла ролите на "лирическия текстописец" (lyrics) и на автора на книгата (book) са отделни: първият се фокусира върху поетиката и ритъма на песните, вторият — върху диалога, структурата и сценичните указания. Някои автори (като Лайнър/Льоув или Хамърстайн) комбинират двете роли или работят много тясно с композитора и режисьора, за да създадат цялостна драматическа форма.

Превод, адаптация и съвременни практики

Либретата често се превеждат и адаптират — особено когато операта се изпълнява в други държави и езици. Преводът на либрето е особено предизвикателен, защото трябва да съвмести смисъл, римуване (ако има такова), метроритъм и възможностите на музикалната линия. В съвременните постановки режисьорите и либретистите често преработват или съкратят старите либрета, за да отговарят на нови сценични тълкувания или времеви изисквания.

Защо либретото е важно

Добро либрето поддържа драматичния импулс, позволява музиката да изрази емоционалните върхове и предоставя ясни характерни материали за певците. Лошо либрето може да затрудни музикалния разказ и да ограничи въздействието на композитора. Поради това успешната опера или мюзикъл са резултат от добра колаборация между либретист и композитор — едно творчество, в което думите и музиката действат в синхрон.

Либретата често се публикуват отделно (въпреки че са писани за музика) и служат като източник за анализ, преводи и учебни материали. Те остават важен документ за историята на сценичния жанр — както за музиколози, така и за любители на оперното и музикалното изкуство.

Въпроси и отговори

В: Какво е либрето?

В: Кой пише либретото?

В: Какво означава "либрето"?

В: Обикновено либретото се пише от композитора?

В: Известни ли са някои известни композитори от XVIII век, които сами са писали либрета?

Въпрос: Кой е написал много текстове за опери и оперети във Франция през XIX век?

В: Обичайно ли е композиторите първо да напишат част от музиката, а след това да търсят думи за нея?

Търсене по буква