Оперета
Оперетата е термин, който започва да се използва през XIX в., за да опише опера, която не е твърде сериозна и често е изпълнена със забавление. Често се описва като "лека опера" ("лека" означава "несериозна"). В операта обикновено се пее всичко. В оперетата има много говорими диалози, а към тях се добавят песни и танци. Подобни традиции вече са съществували в други страни, например в Германия, където традицията на Singspiel е била популярна (например "Вълшебната флейта" на Моцарт).
Традицията на оперетата започва във Франция и скоро се разпространява в Австрия и други страни. Тя остава популярна до средата на XX век, когато постепенно се превръща в музикална комедия.
Композиторът Жак Офенбах може да се смята за създател на оперетната традиция. Тя израства от комедийната опера, която е станала доста дълга и сериозна. Имало е нужда от по-кратки и по-хумористични музикални забавления. Офенбах започва да композира оперети през 50-те години на XIX век в Париж. В Англия тези произведения често са наричани "комични опери" или "оперни комедии". Тогава Йохан Щраус става много популярен във Виена. Той вече бил много известен в балната зала, но когато започнал да пише за театъра, скоро се превърнал в съперник на Офенбах, чиито оперети станали много популярни във Виена. Оперетата на Щраус "Die Fledermaus" ("Прилепът") е изпълнявана повече от всяка друга оперета. В Испания Зарзуела е вид оперета.
В създаването и изпълнението на оперетите участват много хора. Изпълнителите често е трябвало да пеят и да играят много добре. Бизе, Шабрие и Делиб са автори на оперети, опери и други видове музика. В Англия оперите на Гилбърт и Съливан са своеобразна английска форма на оперетата.
Една от най-популярните оперети е "Веселата вдовица" (Die Lustige Witwe) на Франц Лехар. Тя е поставена през 1905 г. във Виена. Лехар е автор и на много други оперети. Франц фон Супе е друг композитор, който пише оперети в австрийската традиция. Най-известната румънска оперета е Crai nou (Нова луна) на Чиприан Порумбеску.
В началото на XX век френската оперета става по-малко популярна, тъй като интересът към нея се засилва от виенската оперета. След Първата световна война Берлин е център на немската оперета. Към средата на XX век много композитори пишат леки оперети, които се основават на американската музика за танцови групи. Те вече не се наричат "оперети". Думата "оперета" продължава да се използва за леки оперети, които са по-скоро в стила на традиционната централноевропейска музика.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява оперетата?
О: Оперетата е вид опера, която не е твърде сериозна и често е изпълнена със забавление, понякога наричана "лека опера". Тя включва говорими диалози, песни и танци.
В: Кой може да се смята за създател на оперетната традиция?
О: За създател на оперетната традиция може да се смята композиторът Жак Офенбах.
В: Какво е било популярно в Германия преди създаването на оперетата?
О: В Германия традицията на Singspiel е била популярна преди създаването на оперетите (например "Вълшебната флейта" на Моцарт).
В: Как френските оперети стават по-малко популярни в началото на XX век?
О: В началото на XX в. интересът към виенските оперети е по-голям от този към френските, затова те стават по-малко популярни.
В: Кои са някои примери за известни оперети?
О: Някои известни примери включват "Die Fledermaus" на Йохан Щраус, "Die Lustige Witwe" на Франц Лехар, "Crai nou" на Чиприан Порумбеску и английските опери на Гилбърт и Съливан.
Въпрос: Кой изпълнява тези произведения?
О: За тези произведения изпълнителите е трябвало както да пеят, така и да играят много добре; композитори като Бизе, Шабрие и Делиб също са ги написали.
В: Къде немските оперети стават популярни след Първата световна война?
О: След Първата световна война Берлин става център на популярността на немските оперети.
