Оперета — определение, история и видни композитори

Открийте историята и развитието на оперетата — от Офенбах и Щраус до Лехар и Зарзуела. Видни композитори, стилове и любопитни факти в един увлекателен преглед.

Определение и основни характеристики

Оперетата е музикално-драматично произведение, близко до операта, но по-леко по тон и съдържание. Терминът започва да се използва през XIX в., за да опише форма на музикално представление, която не е твърде сериозна и често има комичен или развлекателен характер. Често се нарича и "лека опера" — при нея драматичните високи страсти и дълбоките трагични конфликти на голямата опера са заменени от шеговит сюжет, романтични усложнения и щастливи развръзки.

Основните отличителни черти на оперетата са:

• редуване на говорими диалози и музикални номера (песни, арии, ансамбли);
• наведена, често сатирична или романтична сюжетна линия;
• леки оркестрови аранжименти, ясно мелодично начало и танцови ритми;
акцент върху сценичната веселост, фриволността и развлечение за широк кръг от зрители.

Кратка история и развитие

Традицията на оперетата коренно се оформя през XIX век и има предшественици в различни национални форми. Подобни традиции вече са съществували в други страни, например в Германия, където традицията на Singspiel е била популярна (например "Вълшебната флейта" на Моцарт) — произведения с говорими реплики, смес от песен и диалог.

Модерната оперета се формира основно във Франция и скоро се разпространява в Австрия и други европейски страни. Изпълнението й остава изключително популярно до средата на XX век, когато частично се слива и развива в съвременната музикална комедия и мюзикъл.

Появата на оперетата отговаря и на социално-културна потребност — градската публика търси по-кратки, забавни и лесно възприемчиви представления, които да съчетават музика, танц и комедия.

Ключови фигури и известни заглавия

За едно от основните имена в ранната оперета се счита Жак Офенбах, който започва да пише оперети през 50-те години на XIX век в Париж. Негови творби прокарват стилистиката на жанра и утвърждават популярността му.

В Австрия и особено във Виена важна роля играе Йохан Щраус, чиито оперети — с богато мелодично съдържание и балетни елементи — стават масово любими. Оперетата на Щраус "Die Fledermaus" ("Прилепът") е изпълнявана повече от всяка друга оперета и остава класика в репертоара на европейските театри.

Други значими автори и примери:

• Франц Лехар — една от най-популярните оперети е "Веселата вдовица" (Die Lustige Witwe), поставена през 1905 г. във Виена; Лехар е автор и на множество други оперети;
• Франц фон Супе — представител на австрийската традиция в жанра;
• Бизе, Шабрие и Делиб са — автори, които са писали както опера, така и по-леки музикални сцени (включително оперети и оперети-подобни творби);
• в Англия — творчеството на Гилбърт и Съливан са своеобразна английска форма на оперетата, съчетаваща остроумни либрета и мелодични номера;
• в Испания — зарзуелата (zarzuela) представлява местна разновидност на оперетата, съчетаваща говорене и песен;
• в Румъния — сред известните заглавия е Crai nou (Нова луна) на Чиприан Порумбеску.

Разпространение по епохи и региони

В края на XIX и началото на XX век оперетата преживява разцвет във Франция, Австрия, Унгария и Германия. След Първата световна война Берлин се утвърждава като център на немската оперета, където се появяват по-силни влияния от популярната градска музика.

През XX век, в резултат на срещата с американската музика (джаз, танцова музика, кънтри и най-вече бродвейския мюзикъл), много автори започват да експериментират с форми, които използват оперетни елементи, но в по-модерна среда. Към средата на XX век тези леки музикални сценични форми често вече не се наричат "оперети", а "мюзикъли" или "музикални комедии", макар думата "оперета" да продължава да се използва за произведения, по-близки до класическата централноевропейска традиция (централноевропейска музика).

Изпълнение и сценични изисквания

Оперетата изисква от изпълнителите комбинация от певчески умения, актьорска игра и често — танцови способности. Оркестровите състави могат да варират от камерни ансамбли до по-големи оркестри, в зависимост от сцената и националната традиция. Либретото (текстът) обикновено е на родния език на публиката и е ориентирано към хумора, социална сатира и леко романтични сюжетни конфликти.

Наследство и значение

Оперетата е важен етап в развитието на сценическата музика — тя създава прехода от класическата опера към съвременните музикални форми и дава значителен принос към популяризирането на мелодията и драматургията в масовата култура. Много нейни мотиви и форми се пренасят в мюзикъла и филмовата музика, а някои заглавия остават в репертоара на театралните сцени по света.

В съвременната практика оперетата все още се поставя — както в оригинал, така и адаптирана — и продължава да очарова с лекотата на изказ, мелодичността и сценичната си привлекателност.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява оперетата?

В: Кой може да се смята за създател на оперетната традиция?

В: Какво е било популярно в Германия преди създаването на оперетата?

В: Как френските оперети стават по-малко популярни в началото на XX век?

В: Кои са някои примери за известни оперети?

Въпрос: Кой изпълнява тези произведения?

В: Къде немските оперети стават популярни след Първата световна война?

Търсене по буква