Рихард Вагнер (1813–1883) — немски оперен композитор и новатор на лайтмотивите

Ранни години

Учи в Лайпцигския университет, въпреки че не е допуснат до редовна форма на обучение, тъй като няма нужната квалификация. Въпреки че води необуздан живот, той работи усилено върху музиката си. Изучава партитурите на струнните квартети и симфониите на Бетовен и написва своя собствена симфония, която е изпълнена през 1833 г. в прочутата Лайпцигска Гевандхаус. Във Вюрцбург написва първата си опера Die Feen (Феите). Става диригент на пътуваща оперна група и се влюбва в една от певиците на име Мина Планер, за която се жени през 1836 г. Втората му опера, Das Liebesverbot, базирана на пиесата на Шекспир "Мяра за мярка", е неуспешна.

Вагнер винаги е обичал да харчи пари и скоро установява, че дължи пари на много хора, затова заминава за Париж, където живее три години. Там няма никакъв успех, никой от френските музиканти не проявява интерес към него и той е много беден. Все пак успява да напише операта "Риенци" през 1841 г., а скоро след това и "Летящиятхоландец", която и до днес е любима на любителите на операта. За първи път тя е поставена в Дрезден през 1843 г. Публиката не я харесва много, защото е свикнала с опери като "Риенци", които са написани по стария начин. Вагнер е назначен за придворен оперен композитор в Дрезден. Остава там до 1849 г. През това време работи много усилено, за да подобри оперните спектакли, да подобри оркестъра и да обучи певците. През 1845 г. написва друга велика опера - "Танхойзер". Хората постепенно започват да разбират начина, по който музиката на Вагнер разказва драмата на историята. След това всички негови опери имат голям успех, въпреки че винаги са оставали хора, които са мразели музиката му, например музикалният критик Едуард Ханслик.

Години в изгнание

През 1848 г. завършва работата си по "Лоенгрин", но тя не е изпълнена, тъй като подкрепя революциите от 1848 г. в германските провинции и се включва в демонстрациите. Въпреки че се включва в боевете, той ще бъде арестуван, затова Франц Лист му помага да избяга в Швейцария. Живее в Цюрих до 1858 г. Там пише за музика, дирижира и чете истории от скандинавската митология. Започва да мисли за написването на опери по тези истории. Това му отнема повече от 25 години, за да я завърши. Те щели да се превърнат в четирите опери, известни като "Пръстенът на нибелунга", които заедно разказват една дълга история. Четирите опери, които съставляват известния цикъл "Пръстенът", са "Рейнско злато" (Das Rheingold), "Валкюра" (Die Walküre), "Зигфрид" и "Съмракът на боговете" (Götterdämmerung). Поради политическата ситуация в Германия по онова време Вагнер очаква възхода на социалистическата държава. Оперите от цикъла "Пръстенът" са нов вид музикална драма (която Вагнер нарича просто "драма"). Тези опери могат да се разглеждат като описание на нов вид свят, в който хората са свободни. В музиката е използвана идеята за лайтмотив (на английски: leitmotif - "водещ мотив"), при който музикалните идеи представляват герои или емоции и спомагат за развитието и разбирането на историята.

До 1857 г. Вагнер написва първите две опери, както и първо и второ действие на "Зигфрид". Третото действие на "Зигфрид" обаче е написано едва много години по-късно, тъй като Вагнер вижда, че по това време няма подходящ оперен театър, където тези опери да бъдат изпълнявани. Той се влюбва в една жена на име Матилда Везендонк, чийто съпруг е много богат. Тази афера довежда до раздяла със съпругата му Мина. Той пише опера за нещастната любовна връзка: Тристан и Изолда (Tristan und Isolde).

Междувременно пише още една опера: Майсторите от Нюрнберг (Die Meistersinger von Nürnberg). Това е единствената комедия, която Вагнер пише. Действието се развива в средновековна Германия и е посветено на конкурс за песни.

През 1864 г. Вагнер отново задлъжнява. Той бяга в Щутгарт, за да избегне влизането в затвора (по това време Германия все още е съставена от много малки държави, всяка със свои собствени закони). След това има голям късмет. Новият крал на Бавария, Лудвиг II, който бил само на 18 години, обожавал музиката на Вагнер. Той бил прочел поемата за "Пръстенът на нибелунгите" (Вагнер бил написал думите, но не бил завършил музиката). Крал Лудвиг кани Вагнер да завърши цикъла "Пръстенът" за представления в Мюнхен. Дава му място за живеене, а новите му опери се изпълняват в Мюнхен: Тристан и Изолда" през 1865 г., "Майсторите на Нюрнберг" през 1868 г., "Рейнско злато" през 1869 г. и "Валкюра" през 1870 г. Има планове за нова опера в Мюнхен, но тя така и не е построена, тъй като хората са ядосани на Вагнер, че е задлъжнял, въпреки че е имал много пари от краля. Друго нещо, което не се харесва на хората, е, че той се влюбва в съпругата на човека, който е дирижирал оперите му, Ханс фон Бюлов. Тя се казвала Козима. Баща ѝ е композиторът Франц Лист, който не е бил женен за майката на Козима. Вагнер вече е напуснал Мюнхен през 1865 г., но кралят продължава да го подкрепя, като му дава възможност да живее в голяма къща на име Триебшен на езерото Люцерн. Косима се развежда с фон Бюлов през 1870 г. и се омъжва за Вагнер през същата година.

Байройт и Вахнфрид

По това време Вагнер отново работи усилено върху цикъла "Пръстенът". Той е обещал на краля, че четирите опери ще бъдат изпълнени в Мюнхен, когато бъдат готови, но осъзнава, че ще му е необходим специален вид оперен театър. Затова проектира свой собствен оперен театър и го построява в град Байройт. Той прекарва много време в пътувания и дирижиране, за да събере пари за този огромен проект. Крал Лудвиг също му дава много пари и прекрасна нова къща в Байройт, която Вагнер нарича Вахнфрид (името на къщата означава нещо като: "Мир на лудия свят"). Най-накрая пълният цикъл от четири опери е представен през август 1876 г. в новия оперен театър (Bayreuth Festspielhaus). Третата и четвъртата опера от цикъла - "Зигфрид" и "Гьотерията" - се изпълняват за първи път.

Вагнер прекарва остатъка от живота си във Вахнфрид. Понякога пътува. Отива в Лондон и прави няколко пътувания до Италия. Написва последната си опера "Парсифал", в която има почти религиозно усещане. Сюжетът е свързан с легендите за крал Артур и Свещения граал. Вагнер диктува мемоарите си на съпругата си. Автобиографията му се нарича Mein Leben (Моят живот). Той умира от сърдечен удар, когато пребивава във Венеция. Погребан е в двореца Вахнфрид.

Вагнер има огромно влияние върху развитието на музиката. Много композитори подражават на неговите хармонии или се оставят да бъдат повлияни от тях. В началото на ХХ век някои композитори като Арнолд Шьонберг са отишли още по-далеч в създаването на все по-сложни хармонии и композиторите е трябвало да намерят нови начини на композиране.

Вагнер прави своите оркестри много по-големи от обичайното. Дървените духови инструменти например се нуждаят от по четири от всеки инструмент (четири флейти, четири обоя и т.н.), а има и допълнителни инструменти като бас кларинет и Вагнерови туби. Идеите му за музикалната драматургия са много важни. Музиката му помага за разказването на драмата, защото се развива през цялото време, подобно на музиката в една симфония.

Вагнер е антисемит. Текстовете на Вагнер за евреите, включително "Еврейството в музиката", съответстват на някои съществуващи антисемитски мисловни течения в Германия през XIX век. Публикуваното есе напада двама еврейски композитори и евреите като цяло.

Вагнер умира много преди появата на нацистите. Вдовицата и наследниците на Вагнер установяват преки политически връзки с нацистите. Техните действия за омаловажаване на еврейските художници и участието им в антисемитски организации след 1914 г. помагат да се подготви почвата за организираното от държавата експулсиране на еврейските художници след 1933 г.

Когато Хитлер идва на власт през 30-те години на ХХ век, той харесва музиката на Вагнер и смята, че тя е нещо типично немско. Идеите на Вагнер в "Майсторите на Нюрнберг" за немското изкуство отговарят на някои от мислите на Хитлер. След войната музиката погрешно е смятана за нещо, което е дело на нацистите. Вагнер пише неща, които свободно изразяват неприязънта му към еврейските композитори, въпреки че хвали Феликс Менделсон за увертюрата му "Хебридите". Вагнер е имал и някои приятели евреи. Музиката на Вагнер се изпълнява много рядко в Израел. Даниел Баренбойм разгневява хората в Израел, като дирижира музиката на Вагнер на фестивал в Йерусалим през 2001 г.