Танхойзер (опера)

Фон

Вагнер е в Париж, където завършва "Летящият холандец", когато започва да мисли за написването на друга опера. Един приятел му предлага за тема "Танхойзер". Вагнер не харесва приказката. В Германия обаче той събира материали от Тик, Хайне и други за Танхойзер. По време на почивката си в Бохемия той променя мнението си. Започва да подготвя план за "Танхойзер". Връщайки се в Дрезден, той се потапя в приказката. Завършва операта през октомври 1845 г. През същия месец дирижира първото представление в Кралската опера.

Неговата Венера казва: "Ти си гений, но пишеш толкова ексцентрични неща, че е невъзможно да се пеят." Неговият Танхойзер е напълно озадачен. Публиката беше озадачена. Приемът беше хладен. Вагнер веднага започнал да преработва. Второто представление се играе пред почти празна зала. През 1859 г. Вагнер предлага "Танхойзер" на Парижката опера. Искат да я изпеят на френски език. Искат и балет във второ действие. Така Жокей клубът имал време да приключи с вечерята и да пристигне в операта точно навреме, за да се наслади на танцьорите. Вагнер отказва да премести балета от първо във второ действие. Имало оплаквания. Членовете на Жокей клуба прекъсвали представлението, когато това било възможно. Беше катастрофа.

Операта изчезва от френската сцена за 34 години. Няколко години след инцидента в Жокей клуба Вагнер започва да преработва парижката версия. Той създава усъвършенствана звукова версия, която превъзхожда първия вариант. Въпреки че в операта има няколко декори, тя се доближава до визията на Вагнер за пълна независимост от такива декори. Танхойзер е на прага на лайтмотива и на намаляването на звуковата мощ на оркестъра в полза на изпятото слово.

Премиера на операта "Танхойзер" от Рихард Вагнер на 19 октомври 1845 г. с Йозеф Тихачек в ролята на Танхойзер и Вилхелмина Шрьодер-Девриент в ролята на Венера. Рисунка от Ф. Тишбайн (1845 г.).

Роли

• Танхойзер, рицар и минезингер - тенор
• Венера - сопран
• Елизабет, племенница на ландграфа - сопран
• Херман, ландграф на Тюрингия - бас
• Волфрам фон Ешенбах, рицар и минезингер - баритон
• Валтер фон дер Фогелвайде, рицар и минезингер - тенор
• Битеролф, рицар и минезингер - бас
• Хайнрих дер Шрайбер, рицар и минезингер - тенор
• Райнмар фон Цветер, рицар и минезингер - бас
• Млад пастир - сопран
• Четири благородни страници - тройки

Последна сцена, Байройт Фестшпилехаус, 1930 г.

История на операта

Историята разказва за борбата между свещената и профанната любов и за изкуплението (спасението) чрез любовта. Историята е базирана на историческия персонаж Танхойзер, за когото се знае много малко, освен митовете за него. В нея се разказва и за мита за Венера, но също така се разглежда и темата за средновековния минезингер (менестрел). Половината от операта се развива в историческа обстановка, а другата половина - в митологичната Венера.

Акт 1. С идването на християнството старите богове и богини на древния свят са разпръснати. Венера е живяла в планината Венусберг в Германия. Танхойзер, менестрел, прекарва времето си с нея. Той се е уморил от своя снизходителен и изтощителен живот. Той копнее да се върне в горния свят. Венера го освобождава, но му предсказва, че един ден той ще се върне при нея. Минстрелът се озовава в долината Вартбург, домът на бившата му любов Елизабет. Ландграфът и неговите рицари го откриват по време на молитва. Те го приветстват. Той се връща с тях в замъка.

Акт 2. Елизабет влиза с радост в Залата на песните в замъка. Тя е развълнувана, че Танхойзер се е завърнал. Тя подновява обетите си за любов с него. Волфрам, приятелят на Танхойзер, я гледа с тъга. Той също обича Елизабет. Ландграфът обявява конкурс за песен. Гостите изпълват залата. Певците трябва да пеят за истинската същност на любовта. Докато другите пеят за целомъдрена и чиста любов, Танхойзер пее за скверна любов. Гостите са шокирани. Елизабет защитава Танхойзер. Ландграфът нарежда на Танхойзер да отиде в Рим и да поиска прошка от папата. Минстрелът се присъединява към група поклонници и заминава.

Акт 3. Минали са месеци. Танхойзер не се е върнал с поклонниците. Елизабет е с разбито сърце. Волфрам пее на вечерната звезда. Волфрам намира Танхойзер на пътеката към замъка. Папата не му е простил заради времето, прекарано с Венера. Танхойзер се отчайва. Венера се появява във видение и нарежда на Танхойзер да се върне към стария си живот. Волфрам прошепва името на Елизабет. Видението изчезва. Появява се процесия, носеща мъртвата Елизабет. Танхойзер се хвърля върху трупа ѝ и умира. Появяват се поклонници, които съобщават за чудо. Дървеният жезъл на папата разцъфва. Танхойзер е получил прошка.

Историческият Танхойзер в Codex Manesse от XV век

Критика

Критиците упрекват Вагнер за историческите му неточности. Първо, истинският Танхойзер е бил само момче по време на предполагаемия конкурс за песен. Второ, те се отнасят с презрение към Елизабет на Вагнер: Вагнер е превърнал героинята в амалгама от няколко исторически жени.

Лоте Леман като Елизабет

Производство

Съкращенията в оригинала са направени почти веднага, тъй като певците не са били в състояние да разберат и съответно да изиграят ролите си. Прелюдията към трето действие е съкратена от 155 на 92 такта. В оригиналната финална сцена нито Елизабет, нито Венера се появяват на сцената. Публиката беше озадачена.

Оригиналната финална сцена е запазена до 13-ото представление през 1847 г. Тогава Вагнер преработва последните страници, за да направи Венера видима на сцената. Венера обаче не се появява. Този нов финал смущава публиката, тъй като тя е свикнала с по-старата версия. Вагнер също така съкращава хора на пилигримите, което допълнително разгневява публиката. Направена е друга версия, в която хорът е възстановен.

Ранни продукции

Първото изпълнение извън Дрезден е във Ваймар. Тази постановка показва на малките театри, че могат да поставят операта. Други постановки са осъществени в Шверин, Бреслау, Прага, Висбаден и други малки театри. През 1859 г. операта се играе в Ню Йорк. През 1876 г. се играе в Лондон (на италиански език). През 1853 г. Йохан Щраус изпълнява откъси от операта във Виена. Първата австрийска постановка е в Грац през 1854 г. Във Виена операта е поставена през 1857 г. През 1875 г. операта е представена във Виенската придворна опера. През 1860 г. Парижката опера иска да представи произведението в преработена версия на френски език. Вагнер прави обширни преработки за Париж.

Популярни номера в първите години

• Песента на Танхойзер в прослава на Венера
• Хор на пилигримите
• Молбата на Волфрам към Танхойзер да се върне при минезингерите
• Влизане на гостите
• Песента на Волфрам към Вечерната звезда