Лейтмотив
Лейтмотив (произнася се [ˈlaɪːt.motif], "LITE-mow-teef") (изписва се и като leitmotiv), е немска дума, която означава водещ мотив. Това е малка музикална тема, която често се повтаря в музикално произведение, много често в операта. Лейтмотивът се свързва в музикалния сюжет с лице или вещ, или идея. Лейтмотивът може да е кратка мелодия, но може да е и ритъм или просто акорд.
Думата "лайтмотив" понякога се използва и в други области, например в литературата. В една книга това може да е идея, която продължава да се появява по време на разказа. Тя може да се използва и във филми или видеоигри.
Думата "лайтмотив" се свързва най-вече с оперите на Рихард Вагнер. Лейтмотивът спомага за драматизирането на историята и за нейното свързване, тъй като прави музиката по-лесна за разбиране. Понякога лайтмотивът се сменя по време на операта с промяната на героя. С лайтмотивите могат да се постигнат различни драматични ефекти. Например лейтмотивът може да бъде изсвирен преди излизането на даден герой на сцената, така че публиката да знае кой идва, преди да се види актьорът. Три примера за лайтмотиви от пръстеновия цикъл на Вагнер "Пръстенът на нибелунгите" са: лайтмотивът за главния бог Вотан (лице), лайтмотивът за Tarnhelm, шлема-невидимка (вещ), и лайтмотивът за "Отказ от любовта" (идея).
Използването на лайтмотива не е напълно ново през XIX век. Например: първите четири ноти на Пета симфония на Бетовен се използват като лайтмотив през цялата симфония. Карл Мария фон Вебер обаче е първият, който го използва много в своите опери. Един музикален критик, наречен Ф. В. Йенс, използва тази дума, за да опише творчеството на Вебер. Хектор Берлиоз пише симфония, наречена Фантастична симфония, в която има мелодия, която той нарича idée fixe ("фиксирана идея"), за да представи любовта между двамата герои.
Вагнер всъщност не използва думата "лайтмотив". Предпочита да нарича подобни теми "Grundthema" (основна идея) или просто "Motiv". Някои хора, като Едуард Ханслик, който не харесва музиката на Вагнер, смятат, че използването на лайтмотиви от Вагнер прави музиката твърде проста. Клод Дебюси казва, че използването на лайтмотиви в оперите е като да има свят, в който лудите хора винаги използват "визитни картички", за да се представят, а след това започват да пеят имената си, за да са сигурни, че всички знаят какво се случва.
Много други композитори използват лайтмотиви по подобен начин на Вагнер, например Рихард Щраус в оперите си, Елгар в ораториите си "Кралството" и "Апостолите" или Албан Берг в операта си "Лулу".
Лайтмотивите или музикалните теми също се използват за драматизиране на филми. Например известната тема на "Челюсти" използва лайтмотив за акулата.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява лайтмотивът?
О: Лейтмотивът е малка музикална тема, която често се повтаря в музикално произведение, обикновено в операта. Той може да бъде свързан с лице, вещ или идея и помага да се придаде драматизъм на историята и да се свърже в едно цяло.
В: Кой пръв е използвал много лайтмотиви в своите опери?
О: Карл Мария фон Вебер е първият композитор, който използва много лайтмотиви в своите опери.
В: Как Вагнер се е отнасял към тези теми?
О: Вагнер е предпочитал да нарича тези теми "Grundthema" (основна идея) или просто "Motiv".
В: Кои са примерите за лайтмотиви от пръстеновия цикъл на Вагнер "Пръстенът на нибелунгите"?
О: Три примера за лайтмотиви от това произведение са лайтмотивът за главния бог Вотан (лице), лайтмотивът за Tarnhelm, шлемът-невидимка (вещ), и лайтмотивът за Отказ от любовта (идея).
В: Има ли други композитори, които са използвали подобни техники?
О: Да, много други композитори са използвали подобни техники в своите произведения, включително Рихард Щраус в оперите си, Елгар в ораториите си "Кралството" и "Апостолите" или Албан Берг в операта си "Лулу". Лайтмотивите или музикалните теми се използват и за драматизиране на филми. Например известната тема на "Челюсти" използва лайтмотив за акулата.
Въпрос: Тази техника нова ли е?
О: Не, тази техника не е напълно нова, когато е популяризирана от Вагнер през XIX в.; Бетховен вече я е използвал като мотив по време на своята Пета симфония.
