Фантастична симфония (Берлиоз)

Използвани инструменти

Симфонията се изпълнява от оркестър, състоящ се от 2 флейти (втора дублираща пиколо), 2 обоя (втора дублираща кор англе), 2 кларинета (първа дублираща ми бемол кларинет), 4 фагота, 4 валдхорни, 2 тромпета, 2 корнета, 3 тромбона, 2 офиклеида (първоначално един офиклеид и един змей), 2 чифта тимпани, барабан, чинели, бас барабан, камбани в C и G, 2 арфи и струнни инструменти.

Историята

Симфонията е пример за програмна музика, защото описва нещо друго, освен самата музика. В този случай тя описва история. Това е написано от композитора:

Първа част: Млад художник е дълбоко влюбен в момиче, което не го обича. Той се чувства толкова отчаяно тъжен, че се опитва да се отрови с опиум. Не взел достатъчно, за да го убие. Само го накарало да заспи дълбоко. В този сън той си представял най-различни неща. Любимата му дошла при него насън. Тя се превръща в музикална тема (idée fixe), която той просто не може да забрави. Той си представя нейната любов и нежните си чувства към нея.

Втора част: Той я среща на бал. Всички танцуват. Той открива любимата си сред тълпата.

Трета част: В провинцията той чува двама пастири, които се обаждат един на друг на своите тръби. Дърветата се поклащат леко от вятъра. Младият художник започва да се чувства по-щастлив. Тогава той отново вижда своята любима. Той започва да се притеснява, че тя може би не го иска повече. Пастирската музика започва отново, но свири само един от пастирите. Слънцето залязва. Надалеч се чува гръмотевична буря.

Четвърта част: Той сънува, че е убил любимата си в пристъп на гняв. Сега го водят на ешафода, където ще му отрежат главата. По време на отвеждането му се изпълнява марш. За миг той отново мисли за любимата си, след което брадвата пада и той е екзекутиран.

Петата част: Художникът е на събора на вещиците. Наоколо има много призраци и чудовища, които са дошли да гледат как го погребват. Чува се любимата му, но мелодията ѝ вече звучи ужасно. Тя е дошла на съботата. Тя се присъединява към вещиците и те танцуват, докато се чува погребалната музика.

Първа част: Rêveries - Passions (Сънища - страсти)

Първата част има бавно въведение. Мелодията, която се чува от цигулките, вече е почти като idée fixe. Идеята се чува в пълния си вид, когато музиката преминава в бързата част. Тя се изпълнява от цигулките и соло флейта. Ритъмът, който долните струнни инструменти свирят под нея, е много развълнуван. Формата на частта не прилича много на традиционната сонатна форма. Берлиоз се е интересувал повече от idée fixe, която продължава да преследва младия изпълнител през цялото време.

Втора част: Un bal (Топка)

Балът (т.е. партито с танци) е представен в музиката с оживен валс. Двете арфи го правят да звучи много грациозно. Два пъти валсът е прекъсван от idée fixe.

Третата част: Scène aux champs (Сцена в провинцията)

Двамата пастири, които свирят един на друг, са представени от cor anglais (намиращ се в оркестъра) и обой, който се свири извън сцената, така че да звучи далечно. След това се чува основната нежна селска тема на соло флейта и цигулки. В средата на частта се завръща idée fixe. Звукът на далечен гръм в края на частта се изпълнява от четири тимпана.

Четвърта част: Marche au supplice (Марш към ешафода)

Частта започва с тътен на тимпани и рогове, които започват маршовата тема. След това виолончелите и контрабасите започват марша в пълната му форма, която скоро се поема от цигулките. Точно преди да бъде екзекутиран, има кратко повторение на idée fixe на соло кларинет, след което брадвата пада (силен акорд) и главата му пада в коша (една изсвирена нота, предадена от цигулките, през виолите, виолончелите и след това контрабасите).

Петата част: Songe d'une nuit de sabbat (Мечта за съботата на вещиците)

Idée fixe вече се е превърнала във "вулгарна танцова мелодия" и се изпълнява на ми бемол кларинет. Има много ефекти, сред които призрачно col legno, свирещо в струнните инструменти, бълбукането на котела на вещиците, свирено от духовите инструменти. Когато танцът достига кулминацията си, чуваме мелодията Dies Irae (Денят на Страшния съд) заедно с Ronde du Sabbat (Съботен кръг), която представлява дива фуга.

Хариет Смитсън

През 1827 г. Берлиоз отива на представление на пиесата "Хамлет" на Шекспир. Тя се играе на английски език от театрална група от Англия. Берлиоз се влюбва в ирландската актриса Хариет Смитсън, която играе ролята на Офелия.Всъщност той не се запознава с нея, а само я вижда да играе на сцената, но ѝ изпраща много любовни писма, но тя напуска Париж, без да се срещне с него. След това пише своята Фантастична симфония. Написва симфонията, за да опише любовта си към нея и нещастието си, че тя не се интересува от него. Когато Хариет чува симфонията две години след първото ѝ изпълнение, тя разбира, че това е симфония за нея. В крайна сметка тя се запознава с Берлиоз и двамата се женят на 3 октомври 1833 г. В продължение на няколко години бракът е щастлив, въпреки че двамата не говорят езика на другия. След девет години обаче се разделят.