Фантазийна симфония (Symphonie fantastique) — Ектор Берлиоз
Фантастичната симфония е симфония, написана от френския композитор Ектор Берлиоз. Тя е едно от най-известните романтични произведения за оркестър. Официалното заглавие на произведението е Episode de la Vie d'un Artiste (Епизод от живота на художника), но то винаги се нарича с подзаглавието Symphonie Fantastique, което означава Фантастична симфония. "Фантазия" се отнася до историята, която се описва от музиката. (Fantasy Symphony е по-добър превод от Fantastic Symphony, защото fantastique не е като съвременното значение на английската дума fantastic).
Симфонията е с продължителност около 45–55 минути и е разделена на пет части. Самият Берлиоз дава подробно програмно описание на сцените, точно както Бетховен е направил с Шестата си симфония. Произведението разказва историята на млад художник, обсебен от нежната си страст към една жена (вдъхновена от ирландската актриса Хариат Смитсън). Музиката представя героя чрез повтаряща се мелодична тема, наречена idée fixe — "фиксирана идея", която се появява в различни превъплъщения през цялата симфония. Тази идея функционира предвестник на по-късните принципи на мотивното свързване, каквото някои свързват с Вагнер и неговия лейтмотив.
История и вдъхновение
Берлиоз композира симфонията през 1830 г.; първото изпълнение се състои в Парижката консерватория през декември 1830 г. Произведението предизвиква силни реакции: част от публиката остава възхитена от свежия подход към оркестрацията и драматичния изказ, други го намират за скандално и прекалено новаторско. Между 1831 и 1845 г. Берлиоз прави няколко редакции на партитурата, уточнява оркестровите окраски и баланса между инструментите и понякога променя обозначенията на някои партии.
Структура и сюжет (пет части)
- 1. Rêveries – Passions (Мечти — Страсти): Запознава слушателя с младия художник и неговата idée fixe — лирична тема, която изразява любовта и манииите му.
- 2. Un bal (Вечеря/Бал): Идeята се появява в контекста на бал — тя се превръща в кратка, очарователна мелодия сред вихъра на валс и оркестрови цветове.
- 3. Scène aux champs (Сцена на полето): Пасторална сцена с отдалечени звуци и диалог между духови инструменти; тук тревогите и съмненията на героя съжителстват с идилията.
- 4. Marche au supplice (Марш към екзекуцията): След като въображаемо убива любимата си, геройът е осъден и повеждан към гилотината — брутален марш, в който idée fixe се появява само за миг, преди да бъде "отрязана".
- 5. Songe d'une nuit du sabbat (Сън на вещерския събор): Фантастичният кулминационен образ — съчетание на хорови и оркестрови ефекти, включващ пародийна трансформация на темата на любовта и цитат от средновековния плач "Dies irae". Това е зрелищно, страшно и иронично представяне на въображаемото наказание и веселието на вещиците.
Инструментировка и иновации
Берлиоз използва необичайно голям и разноцветен оркестър за времето си, с цел да постигне нови звукови ефекти и многообразие от тонове. В партитурата се срещат експериментални и драматични ухвати: специални тембри, силни контрасти, както и нетрадиционни техники за изпълнение. В петата част той включва ефект, при който струнните инструменти свирят col legno (ударят струните с дървото на лъка), за да постигнат страховит звук. В оригиналната версия има и части за инструменти, които по-късно са били заменяни или адаптирани (например употребата на опфиклейд/опхликлейд, предшественик на тубата, в някои изпълнения се замества с туба).
Първо изпълнение, редакции и приемане
Премиерата предизвиква поляризирани мнения: някои критици и музиканти са възхитени от свежестта на оркестровите цветове и психологическата дълбочина, други — отхвърлят програмния характер и „нелогичните“ музикални изображения. Берлиоз сам защитава своята творба и не спира да работи върху нея, правейки промени през следващите години. Впоследствие симфонията заема важно място в концертния репертоар и се смята за едно от ключовите произведения на ранния романтизъм.
Влияние и значение
„Фантастичната симфония“ е важно явление в развитието на програмната музика — тя демонстрира как инструменталната музика може да разказва конкретни, понякога ексцентрични и драматични истории. Берлиоз разширява възможностите на оркестъра, създава нови звукови образи и повлиява поколения композитори, сред които и автори на опера и симфоничен репертоар. Елементите като idée fixe, пищната оркестрация и драматичното въображение остават марка на Берлиоз и вдъхновяват по-нататъшни експерименти с мотивната трансформация и програмното писане.
Днес Symphonie Fantastique се слуша често и продължава да предизвиква интерес както като музикално произведение, така и като документ за емоционалните и художествени стремежи на ранния романтизъм.
Използвани инструменти
Симфонията се изпълнява от оркестър, състоящ се от 2 флейти (втора дублираща пиколо), 2 обоя (втора дублираща кор англе), 2 кларинета (първа дублираща ми бемол кларинет), 4 фагота, 4 валдхорни, 2 тромпета, 2 корнета, 3 тромбона, 2 офиклеида (първоначално един офиклеид и един змей), 2 чифта тимпани, барабан, чинели, бас барабан, камбани в C и G, 2 арфи и струнни инструменти.
Историята
Симфонията е пример за програмна музика, защото описва нещо друго, освен самата музика. В този случай тя описва история. Това е написано от композитора:
Първа част: Млад художник е дълбоко влюбен в момиче, което не го обича. Той се чувства толкова отчаяно тъжен, че се опитва да се отрови с опиум. Не взел достатъчно, за да го убие. Само го накарало да заспи дълбоко. В този сън той си представял най-различни неща. Любимата му дошла при него насън. Тя се превръща в музикална тема (idée fixe), която той просто не може да забрави. Той си представя нейната любов и нежните си чувства към нея.
Втора част: Той я среща на бал. Всички танцуват. Той открива любимата си сред тълпата.
Трета част: В провинцията той чува двама пастири, които се обаждат един на друг на своите тръби. Дърветата се поклащат леко от вятъра. Младият художник започва да се чувства по-щастлив. Тогава той отново вижда своята любима. Той започва да се притеснява, че тя може би не го иска повече. Пастирската музика започва отново, но свири само един от пастирите. Слънцето залязва. Надалеч се чува гръмотевична буря.
Четвърта част: Той сънува, че е убил любимата си в пристъп на гняв. Сега го водят на ешафода, където ще му отрежат главата. По време на отвеждането му се изпълнява марш. За миг той отново мисли за любимата си, след което брадвата пада и той е екзекутиран.
Петата част: Художникът е на събора на вещиците. Наоколо има много призраци и чудовища, които са дошли да гледат как го погребват. Чува се любимата му, но мелодията ѝ вече звучи ужасно. Тя е дошла на съботата. Тя се присъединява към вещиците и те танцуват, докато се чува погребалната музика.
Първа част: Rêveries - Passions (Сънища - страсти)
Първата част има бавно въведение. Мелодията, която се чува от цигулките, вече е почти като idée fixe. Идеята се чува в пълния си вид, когато музиката преминава в бързата част. Тя се изпълнява от цигулките и соло флейта. Ритъмът, който долните струнни инструменти свирят под нея, е много развълнуван. Формата на частта не прилича много на традиционната сонатна форма. Берлиоз се е интересувал повече от idée fixe, която продължава да преследва младия изпълнител през цялото време.
Втора част: Un bal (Топка)
Балът (т.е. партито с танци) е представен в музиката с оживен валс. Двете арфи го правят да звучи много грациозно. Два пъти валсът е прекъсван от idée fixe.
Третата част: Scène aux champs (Сцена в провинцията)
Двамата пастири, които свирят един на друг, са представени от cor anglais (намиращ се в оркестъра) и обой, който се свири извън сцената, така че да звучи далечно. След това се чува основната нежна селска тема на соло флейта и цигулки. В средата на частта се завръща idée fixe. Звукът на далечен гръм в края на частта се изпълнява от четири тимпана.
Четвърта част: Marche au supplice (Марш към ешафода)
Частта започва с тътен на тимпани и рогове, които започват маршовата тема. След това виолончелите и контрабасите започват марша в пълната му форма, която скоро се поема от цигулките. Точно преди да бъде екзекутиран, има кратко повторение на idée fixe на соло кларинет, след което брадвата пада (силен акорд) и главата му пада в коша (една изсвирена нота, предадена от цигулките, през виолите, виолончелите и след това контрабасите).
Петата част: Songe d'une nuit de sabbat (Мечта за съботата на вещиците)
Idée fixe вече се е превърнала във "вулгарна танцова мелодия" и се изпълнява на ми бемол кларинет. Има много ефекти, сред които призрачно col legno, свирещо в струнните инструменти, бълбукането на котела на вещиците, свирено от духовите инструменти. Когато танцът достига кулминацията си, чуваме мелодията Dies Irae (Денят на Страшния съд) заедно с Ronde du Sabbat (Съботен кръг), която представлява дива фуга.
Хариет Смитсън
През 1827 г. Берлиоз отива на представление на пиесата "Хамлет" на Шекспир. Тя се играе на английски език от театрална група от Англия. Берлиоз се влюбва в ирландската актриса Хариет Смитсън, която играе ролята на Офелия.Всъщност той не се запознава с нея, а само я вижда да играе на сцената, но ѝ изпраща много любовни писма, но тя напуска Париж, без да се срещне с него. След това пише своята Фантастична симфония. Написва симфонията, за да опише любовта си към нея и нещастието си, че тя не се интересува от него. Когато Хариет чува симфонията две години след първото ѝ изпълнение, тя разбира, че това е симфония за нея. В крайна сметка тя се запознава с Берлиоз и двамата се женят на 3 октомври 1833 г. В продължение на няколко години бракът е щастлив, въпреки че двамата не говорят езика на другия. След девет години обаче се разделят.
Въпроси и отговори
В: Какво е официалното заглавие на "Фантастична симфония"?
О: Официалното заглавие на "Фантастична симфония" е "Епизод от живота на един художник" (Episode de la Vie d'un Artiste).
В: Какво означава "фантастична симфония"?
О: Фантастичната симфония се отнася до историята, която се описва от музиката.
В: Колко време продължава симфонията?
О: Симфонията трае около 45 минути.
В: Колко части има симфонията?
О: Симфонията има 5 части.
В: Какво е записал самият Берлиоз за своето произведение?
О: Берлиоз е записал историята, която музиката описва, точно както Бетовен е направил със своята Шеста симфония.
Въпрос: Какво е idée fixe в музикално отношение?
О: Idée fixe е мелодия, която винаги се използва за описание на конкретен човек или нещо в музикалното произведение и която Вагнер би нарекъл лайтмотив.
В: Кога е изпълнена за първи път Фантастичната симфония?
О:Първото изпълнение на "Фантастична симфония" се състои в Парижката консерватория през декември 1830 г.
