Бетовен — Симфония №6 в фа мажор, оп.68 „Пасторал“: история и части

Открийте историята и подробен анализ на Бетовеновата „Пасторал“ — Симфония №6: описание на петте части, музикални образи и любопитни факти за вдъхновението.

Симфония № 6 във фа мажор, оп. 68 (Пасторал) е симфония на Лудвиг ван Бетовен. Композиторът започва да прави скици за симфонията около 1806 г., а окончателната версия е завършена през 1808 г. по време на престой в селото Хайлигенщадт, северозападно от Виена. Премиерата се състои на 22 декември 1808 г. в Theater an der Wien в Австрия, в прочутия концерт, на който са изпълнени и Симфония № 5 в до минор, Концерт за пиано № 4 в сол мажор, „Хоровата“ фантазия „Ах! перфидо!“ и откъси от меса в до мажор от 1807 г. Този концерт, с дълга продължителност и малко репетиции, има репутация на хаотично и студено изпълнение, но оттогава произведението заема трайно място в концертния репертоар.

Общо описание и значение

Симфонията е написана в тоналността фа мажор и носи подзаглавието „Пасторал“; тя е едно от най-известните примери за програмна музика у Бетовен — описва впечатления от природата и селския живот. Самият композитор пояснява движенията с поетични заглавия, но също така подчертава, че произведението е по-скоро израз на чувства, отколкото опит за дословно „рисуване“ на природни картини. За времето си симфонията е необичайна по структура (пет части вместо традиционните четири) и по фокус върху природните сценки и настроения.

Структура и характеристики на частите

• I. Allegro ma non troppo („Радостни чувства при пристигането в страната“) — в тоналността фа мажор; изградена с елементи на сонатна форма. Темпото е спокойно и идилично: музиката изразява удоволствието и умиротворението при пристигането на композитора в природата.
• II. Andante molto mosso („При потока“) — движение с характер на спокойно и плавно течение; Бетовен уточнява в партитурата звуковите имитации на различни птици: славей (флейта), пъдпъдък (обой) и кукувица (кларинет). Тук се срещат елементи на сонатна мисъл, но формата е лирична и описателна.
• III. Allegro („Селска веселба“) — скерцо-образно движение (с характер на народен танц), в което се чуват селски празненства и танци. То завършва внезапно, сякаш гостите долавят първите капки дъжд.
• IV. Allegro („Гръмотевична буря“) — драматична и импулсивна сцена на буря; започва с нарастващо напрежение, постепенно преминава в силна буря с гръмотевици, светкавици, силни ветрове и проливен дъжд. Музикалните средства — динамични контрасти, остри акценти, тремоли в струнните и ударни ефекти — пресъздават природната мощ.
• V. Allegretto („Песента на пастира след бурята“) — финал в тоналност фа мажор, представящ възстановяване на идилията и усещане за умиротворение след бурята; формата е сонатно рондо, при което първите осем такта служат като продължение на интродукцията (със силен елемент на бурята), а същинският финал започва в деветия такт.

Оркестровка

Бетовен пише симфонията за типичен за ранния романтизъм оркестър: дървени духови инструменти (флейти, обои, кларинети, фаготи), медни (включително рога и тромпети), тимпани и струнни. Във второто движение соловите партии на флейта, обой и кларинет изпълняват „птичите“ мотиви, които са едни от най-разпознаваемите музикални образи в творбата.

Премиера и прием

Премиерата на 22 декември 1808 г. премина в трудни условия — дълъг концерт (около четири часа), с лошо отопление и недостатъчно репетиции, което довежда до неравности в изпълнението. Въпреки това симфонията бързо намира своето място в концертния репертоар и с времето е призната за едно от върховите постижения на Бетовен в областта на програмната и „езикова“ симфония.

Продължителност и изпълнителски бележки

Типичната изпълнителска продължителност е около 35–45 минути, в зависимост от темпото и интерпретацията. При изпълнение диригентът и оркестрантите обръщат специално внимание на контрастите между идиличните и бурните епизоди, както и на детайлното оформление на „птичите“ сола, които изискват прецизност и нюансиране.

Значение и влияние

„Пасторал“ остава във фонотеката на класическата музика като рядък пример за симфония, съчетала строгата форма с подробно описателно съдържание. Тя оказва влияние върху по-късните композитори, които търсят начини да изразяват пейзажи и настроения чрез големи оркестрови форми. Симфонията е любима на публиката заради непосредствената си мелодичност, богатството на тонални картини и силната драматургия на своите отделни епизоди.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Симфония № 6 във Фа мажор, оп. 68 (Пасторал)?

Въпрос: Кога Бетховен започва да прави скици за симфонията?

В: Къде е завършена симфонията?

В: Колко части има симфонията?

Въпрос: Каква форма е използвана за първата част?

Въпрос: Какъв вид птици идентифицира Бетховен в партитурата си?

Въпрос: Как Бетховен изобразява гръмотевичната буря в четвъртата част?

Търсене по буква