Контрабас | голям струнен инструмент

Как се прави

Контрабасът обикновено е изработен от дърво. Контрабасите имат кухо дървено тяло, което помага за усилване на звуците на инструмента. Към тялото е прикрепена дървена шийка, а върху шийката е залепен плосък дървен гриф. Обикновено той има четири метални струни, които се нанизват с напрежение върху шийката. В долната си част има колче, което го поддържа.

Как се играе

В оркестъра контрабасистите свирят на струните с дървен лък, нанизан на конски косми, или дърпат струните с пръсти (дърпането на струните се нарича пицикато). В джаза контрабасът през повечето време се свири пицикато. Някои джазмени обаче използват лъка, за да свирят мелодии на контрабаса.

Контрабасистите придържат металните струни към грифа с лявата си ръка, а след това лъкват струната или я изтръгват с дясната ръка. За да изсвирят различни ноти, контрабасистите преместват лявата си ръка на различни позиции върху грифа.

Контрабасистите в джаз или рок групите често свързват контрабаса си с електронен усилвател и високоговорител, за да постигнат по-силен и силен звук. Това улеснява контрабасиста, другите музиканти и публиката да чуват нотите на контрабаса.

История

Контрабасът обикновено се смята за член на семейството на цигулките, тъй като при конструирането му се използват много от същите техники като при цигулките. Контрабасът има и влияния от семейството на виолите. Виолите са стари струнни инструменти от 1400 и 1500 г. с наклонени "рамене" на тялото на инструмента и плоски гърбове. Подобно на виолите, контрабасът също има наклонени рамене на тялото и плосък гръб.

Настройка

Контрабасът обикновено се настройва в четвъртини, за разлика от членовете на оркестровото струнно семейство, които се настройват в квинти. Съвременните контрабаси обикновено са настроени от ниско до високо E-A-D-G, което е с една октава по-ниско от четирите най-нискочестотни струни на китарата.

В класическия репертоар има ноти, които попадат под диапазона на стандартния контрабас. Ноти под ниско E се появяват редовно в партиите на контрабаса в бароковата и класическата епоха, когато контрабасът обикновено удвоява партията на виолончелото на октава по-ниско. През епохата на романтизма и през XX в. композитори като Малер, Бетовен, Бузони и Прокофиев също изискват ноти под ниско E. Има два общи метода за предоставяне на тези ноти на разположение на свирещия. Големите европейски оркестри обикновено използват баси с пета струна, настроена на B три октави и един полутон под средното C. Свирещите със стандартни контрабаси (E-A-D-G) обикновено свирят нотите под "E" с октава по-високо.

В Съединените щати, Канада и Обединеното кралство повечето професионални оркестранти използват четириструнни контрабаси с удължение "C", което удължава най-ниската струна до ниско C, една октава под най-ниската нота на виолончелото. По-рядко се срещат четириструнни контрабаси с удължение "B", което удължава най-ниската струна до ниско B. Удължението представлява допълнителна част от грифа, монтирана нагоре над главата на баса. Съществуват няколко разновидности на разширенията.

В най-опростения вариант към продължението на грифа не са прикрепени никакви механични приспособления, с изключение на заключваща гайка за нота "E". За да изсвири нотите от разширението, свирещият се протяга назад над колчетата, за да притисне струната към грифа. Предимството на това "пръстово" разширение е, че свирещият може да регулира интонацията на всички спрени ноти на разширението и няма механични шумове от металните клавиши и лостове. Недостатъкът на удължението с "пръст" е, че може да бъде трудно да се изпълняват бързи редувания между ниски ноти на удължението и ноти на обикновения гриф, като например бас линия, която бързо редува "G" и ниско "D".

Най-простият вид механична помощ е използването на дървени "пръсти", които могат да се затварят, за да се натисне струната надолу и да се изсвирят нотите C#, D, Eb или E. Тази система е особено полезна за бас линии, които имат повтаряща се педална точка, като например ниско D, тъй като след като нотата е заключена на място с механичния "пръст", най-ниската струна след това звучи с различна нота, когато се свири "отворена" (например ниско D). С удължението B "пръстите" могат да изсвирят ниското C.

 Много по-прост начин да стигнете до Low C би било да настроите контрабаса в петинки ([1]Fifths tuning cause the sound will be more equal like the rest of the string section.

Други имена

Контрабасът има и много други имена. Някои блуграс музиканти го наричат "бас цигулка" или "бул цигулка". Рокабили групите често го наричат "изправен бас" или "догхаус" Някои оркестрови музиканти го наричат "контрабас". Във военния концертен оркестър той често се нарича "струнен бас". Понякога контрабасът се нарича просто "бас".

Свързани страници

• Бас китара