Виол (наричан още виола да гамба) е струнен инструмент, на който се свири с лък. Популярен е бил главно през XV до XVIII век и е бил важна част от камерната и църковната музика в Европа.
Виолите се изработват в различни размери (сопранови, тенорови, басови) — по-малките могат да се държат в скута, а по-големите се поставят между коленете, откъдето произлиза названието da gamba (от итал. „на крака/бедрото“). Инструментът обикновено има плосък или леко изпъкнал гръб, здрави ребра, метални или обикновено висящи струни и прагчета (перда) от каша или кожа, които служат като фиксатор при промяна на положението на пръстите.
Игрална техника и звук: при виолите лъкът често се държи с дланта на ръката, обърната нагоре — тоест в т.нар. „underhand“ хват; това е различно спрямо начина, използван по-късно при цигулките, виолите и виолончелата. Виолът има меко, топло и интимно звучене, подходящо за камерни ансамбли и солови фантазии.
Конструкция и строеж: повечето виоли имат 6 (понякога 7) струни и са настроени по система, базирана главно на четвърти с една голяма терца в средата, което улеснява акомпанимента и полифонията. Грифът често е с прагчета, което различава виолите от по-късните безпрагови инструменти на цигулковото семейство.
Роля в музиката и историческо развитие: виолите са централни за тогавашната камерна музика — популярни са били виолените консорти (ансамбли от виоли), солови произведения с вариации и импровизации (division, fantasia) и акомпаниментна музика в камерни и църковни среди. Някои известни композитори и виртуози, свързани с виолата, са Tobias Hume, Christopher Simpson, Marin Marais, Sainte-Colombe и Antoine Forqueray.
Когато през XVII в. цигулковото семейство става все по-популярно и хората започват да посещават концерти в големи концертни зали и на опери, виолите постепенно губят доминиращата си роля. Новият стил и нуждата от по-голяма проекция поставят в центъра цигулковите инструменти и виолончелото, а виолите остават предимно в камерната и академичната традиция; в големите оркестри те са били рядко използвани (оркестрите).
Упадък и възраждане: през XVIII в. употребата на виолата намалява, но през XX век, с развитието на исторически изпълнителски практики и интереса към музиката на ренесанса и барока, се наблюдава възраждане на интереса към виолата — възстановяват се старите техники, строеж и репертоар, а съвременни изпълнители и ансамбли възобновяват изпълненията на оригинални произведения и аранжименти.
В резюме, виолът (виола да гамба) е отличителен исторически инструмент с уникална техника и звучене, който играе ключова роля в музикалната култура на Европа между XV и XVIII век и днес се цени в контекста на исторически изпълнения и изучаване на бароковата и ренесансовата музика.
