Виол (виола да гамба) — струнен инструмент от XV–XVIII век
Виол (виола да гамба) — старинен струнен инструмент от XV–XVIII век с нежно звучене, уникална техника на лък и важна роля в бароковата музика.
Виол (наричан още виола да гамба) е струнен инструмент, на който се свири с лък. Популярен е бил главно през XV до XVIII век и е бил важна част от камерната и църковната музика в Европа.
Виолите се изработват в различни размери (сопранови, тенорови, басови) — по-малките могат да се държат в скута, а по-големите се поставят между коленете, откъдето произлиза названието da gamba (от итал. „на крака/бедрото“). Инструментът обикновено има плосък или леко изпъкнал гръб, здрави ребра, метални или обикновено висящи струни и прагчета (перда) от каша или кожа, които служат като фиксатор при промяна на положението на пръстите.
Игрална техника и звук: при виолите лъкът често се държи с дланта на ръката, обърната нагоре — тоест в т.нар. „underhand“ хват; това е различно спрямо начина, използван по-късно при цигулките, виолите и виолончелата. Виолът има меко, топло и интимно звучене, подходящо за камерни ансамбли и солови фантазии.
Конструкция и строеж: повечето виоли имат 6 (понякога 7) струни и са настроени по система, базирана главно на четвърти с една голяма терца в средата, което улеснява акомпанимента и полифонията. Грифът често е с прагчета, което различава виолите от по-късните безпрагови инструменти на цигулковото семейство.
Роля в музиката и историческо развитие: виолите са централни за тогавашната камерна музика — популярни са били виолените консорти (ансамбли от виоли), солови произведения с вариации и импровизации (division, fantasia) и акомпаниментна музика в камерни и църковни среди. Някои известни композитори и виртуози, свързани с виолата, са Tobias Hume, Christopher Simpson, Marin Marais, Sainte-Colombe и Antoine Forqueray.
Когато през XVII в. цигулковото семейство става все по-популярно и хората започват да посещават концерти в големи концертни зали и на опери, виолите постепенно губят доминиращата си роля. Новият стил и нуждата от по-голяма проекция поставят в центъра цигулковите инструменти и виолончелото, а виолите остават предимно в камерната и академичната традиция; в големите оркестри те са били рядко използвани (оркестрите).
Упадък и възраждане: през XVIII в. употребата на виолата намалява, но през XX век, с развитието на исторически изпълнителски практики и интереса към музиката на ренесанса и барока, се наблюдава възраждане на интереса към виолата — възстановяват се старите техники, строеж и репертоар, а съвременни изпълнители и ансамбли възобновяват изпълненията на оригинални произведения и аранжименти.
В резюме, виолът (виола да гамба) е отличителен исторически инструмент с уникална техника и звучене, който играе ключова роля в музикалната култура на Европа между XV и XVIII век и днес се цени в контекста на исторически изпълнения и изучаване на бароковата и ренесансовата музика.
Рисунка, показваща цигулки с различни размери, от Syntagma musicum на Майкъл Преториус (1618 г.)
Описание
Цигулките са изработени от дърво и са сходни със семейството на цигулките. Повечето цигулки имат шест струни, макар че през вековете броят им е варирал. Струните са изработени от черва и не са толкова стегнати, колкото при цигулките. Грънчарът има фризове като при китарата, но те също са изработени от черва. Те са завързани около грифа и могат да се преместват за настройване. Тези фризове помагат на свирещия да намери точното място, където да постави пръстите си. Понякога горната част на свитъците на грифа е била красиво украсена. Инструментите са с наклонени рамене и плосък гръб. Цигулката, както и вихуелата, от която е произлязла, има по-плосък мост от моста на съвременната цигулка. Това улеснява свиренето на акорди. Лъкът е с изпъкнала форма, докато при цигулките той е вдлъбнат.
Размери
Цигулките се изработват в различни размери. Комплект цигулки с различни размери - може би четири или пет инструмента - понякога се съхраняват заедно в сандък (голяма кутия), поради което се наричат "сандък с цигулки". Когато се свирело заедно, се говорело за "консорт от виоли". Обикновено консортът е включвал поне по един високочестотен, теноров и басов инструмент. "Разбитият консорт" е означавал смесица от различни инструменти: виоли, флейти и т.н. Често се е свирело заедно на лютня и басова виола. Те са били настроени в четвъртини с мажорна третина в средата.
Струните на басовата виола (еквивалент на виолончелото в семейството на съвременните цигулки) са настроени (от най-ниската нота, почти две октави под средното C, нагоре) на D - G - C - E - A -D. Теноровата цигулка често е наричана viola da gamba (буквално: "цигулка на крака"). Тя е била най-популярният размер за солова музика и много композитори са писали сонати за виола да гамба. Най-голямата виола се нарича виолончело. Тя се превръща в съвременния контрабас. Ето защо контрабасът е с малко по-различна форма от цигулката, виолата и виолончелото. Някои съвременни контрабасисти държат лъка с дланта (вътрешната страна) на ръката, обърната нагоре, както виолистите.
История
|
|
| ||||
| Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите. | |||||
|
|
| ||||
| Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите. | |||||
|
|
| ||||
| Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите. | |||||
|
|
| ||||
| Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите. | |||||
Цигулката била популярна в домовете на богатите хора и в кралския двор. По време на управлението на Елизабет I, а по-късно и на крал Чарлз I композитори като Уилям Бърд, Джон Дауланд, Орландо Гибънс, Джон Дженкинс и Уилям Лоус пишат музика за цигулка. Солови сонати са написани от много композитори, сред които Марин Маре, Йохан Себастиан Бах и Карл Фридрих Абел. Едни от последните и най-велики фантазии за виолов консорт са написани от Хенри Пърсел.
След средата на XVIII в. хората забравят за цигулките до XX в., когато се появява нов интерес към старинната музика и хора като Арнолд Долмеш започват да ги произвеждат отново, за да може да се свири ренесансова и барокова музика за цигулки. Днес има много дружества за хора, които се интересуват от свирене на цигулка.
В момента съществуват много дружества за хора с интерес към цигулката. Едно от тях, Обществото за виола да гамба, има членове от цял свят. Някои съвременни композитори също са писали за виола, например Джон Тавенер, Сали Бимиш, Теа Мусгрейв, Тан Дан и Пул Рудерс. Съществува група, наречена Fretwork, която изпълнява музика за виола.
Виолонче или голяма басова виола. Картина на сър Питър Лели, ок. 1640 г., английски художник от бароковата епоха, роден в Холандия. Инструментът е много голям, с доста италианска форма, с квадратни рамене и модерни F-отвори.
Въпроси и отговори
В: Какво е виола?
О: Виолата е струнен инструмент, на който се свири с лък.
В: Кога е била популярна виолата?
О: Цигулката е била популярна от XV до XVIII век.
В: Как се държат малките цигулки?
О: Малките цигулки се държат в скута.
В: Как се държат по-големите цигулки?
О: По-големите цигулки се държат между коленете, откъдето идва и името им "viol da gamba".
В: Как се държи лъкът, когато се свири на цигулка?
О: Лъкът се държи с дланта на ръката, обърната нагоре, обратното на днешното държане на лъка при цигулките, виолите и виолончелата.
В: Какво е значението на "viol da gamba"?
О: "Viol da gamba" означава цигулка на крака.
В: Защо виолите са станали по-малко важни?
О: Цигулките са станали по-малко важни, когато през XVII в. семейството на цигулките става популярно и хората започват да ходят на концерти в големи концертни зали и на опери.
обискирам