Viol
Цигулката (римува се с "mile") е струнен инструмент, на който се свири с лък. Цигулката е популярен инструмент от XV до XVIII век. Малките цигулки се държат в скута, а по-големите - между коленете, откъдето идва и името им "viol da gamba", което означава цигулка на крака. Лъкът се държи с дланта на ръката, обърната нагоре: обратното на днешния начин на държане на лъка при цигулките, виолите и виолончелата. Цигулката е инструмент с нежно звучене. Когато през XVII в. цигулковото семейство става популярно и хората започват да ходят на концерти в големи концертни зали и на опери, виолите стават по-малко важни. Те никога не са били използвани в оркестрите.
Рисунка, показваща цигулки с различни размери, от Syntagma musicum на Майкъл Преториус (1618 г.)
Описание
Цигулките са изработени от дърво и са сходни със семейството на цигулките. Повечето цигулки имат шест струни, макар че през вековете броят им е варирал. Струните са изработени от черва и не са толкова стегнати, колкото при цигулките. Грънчарът има фризове като при китарата, но те също са изработени от черва. Те са завързани около грифа и могат да се преместват за настройване. Тези фризове помагат на свирещия да намери точното място, където да постави пръстите си. Понякога горната част на свитъците на грифа е била красиво украсена. Инструментите са с наклонени рамене и плосък гръб. Цигулката, както и вихуелата, от която е произлязла, има по-плосък мост от моста на съвременната цигулка. Това улеснява свиренето на акорди. Лъкът е с изпъкнала форма, докато при цигулките той е вдлъбнат.
Размери
Цигулките се изработват в различни размери. Комплект цигулки с различни размери - може би четири или пет инструмента - понякога се съхраняват заедно в сандък (голяма кутия), поради което се наричат "сандък с цигулки". Когато се свирело заедно, се говорело за "консорт от виоли". Обикновено консортът е включвал поне по един високочестотен, теноров и басов инструмент. "Разбитият консорт" е означавал смесица от различни инструменти: виоли, флейти и т.н. Често се е свирело заедно на лютня и басова виола. Те са били настроени в четвъртини с мажорна третина в средата.
Струните на басовата виола (еквивалент на виолончелото в семейството на съвременните цигулки) са настроени (от най-ниската нота, почти две октави под средното C, нагоре) на D - G - C - E - A -D. Теноровата цигулка често е наричана viola da gamba (буквално: "цигулка на крака"). Тя е била най-популярният размер за солова музика и много композитори са писали сонати за виола да гамба. Най-голямата виола се нарича виолончело. Тя се превръща в съвременния контрабас. Ето защо контрабасът е с малко по-различна форма от цигулката, виолата и виолончелото. Някои съвременни контрабасисти държат лъка с дланта (вътрешната страна) на ръката, обърната нагоре, както виолистите.
История
|
|
| ||||
| Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите. | |||||
|
|
| ||||
| Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите. | |||||
|
|
| ||||
| Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите. | |||||
|
|
| ||||
| Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите. | |||||
Цигулката била популярна в домовете на богатите хора и в кралския двор. По време на управлението на Елизабет I, а по-късно и на крал Чарлз I композитори като Уилям Бърд, Джон Дауланд, Орландо Гибънс, Джон Дженкинс и Уилям Лоус пишат музика за цигулка. Солови сонати са написани от много композитори, сред които Марин Маре, Йохан Себастиан Бах и Карл Фридрих Абел. Едни от последните и най-велики фантазии за виолов консорт са написани от Хенри Пърсел.
След средата на XVIII в. хората забравят за цигулките до XX в., когато се появява нов интерес към старинната музика и хора като Арнолд Долмеш започват да ги произвеждат отново, за да може да се свири ренесансова и барокова музика за цигулки. Днес има много дружества за хора, които се интересуват от свирене на цигулка.
В момента съществуват много дружества за хора с интерес към цигулката. Едно от тях, Обществото за виола да гамба, има членове от цял свят. Някои съвременни композитори също са писали за виола, например Джон Тавенер, Сали Бимиш, Теа Мусгрейв, Тан Дан и Пул Рудерс. Съществува група, наречена Fretwork, която изпълнява музика за виола.
Виолонче или голяма басова виола. Картина на сър Питър Лели, ок. 1640 г., английски художник от бароковата епоха, роден в Холандия. Инструментът е много голям, с доста италианска форма, с квадратни рамене и модерни F-отвори.
Въпроси и отговори
В: Какво е виола?
О: Виолата е струнен инструмент, на който се свири с лък.
В: Кога е била популярна виолата?
О: Цигулката е била популярна от XV до XVIII век.
В: Как се държат малките цигулки?
О: Малките цигулки се държат в скута.
В: Как се държат по-големите цигулки?
О: По-големите цигулки се държат между коленете, откъдето идва и името им "viol da gamba".
В: Как се държи лъкът, когато се свири на цигулка?
О: Лъкът се държи с дланта на ръката, обърната нагоре, обратното на днешното държане на лъка при цигулките, виолите и виолончелата.
В: Какво е значението на "viol da gamba"?
О: "Viol da gamba" означава цигулка на крака.
В: Защо виолите са станали по-малко важни?
О: Цигулките са станали по-малко важни, когато през XVII в. семейството на цигулките става популярно и хората започват да ходят на концерти в големи концертни зали и на опери.
