Исторически музикални инструменти (периодни/автентични) — определение

Открийте как периодните (автентични) музикални инструменти пресъздават звученето на Барока — история, строеж и възраждане на автентичен звук.

Периодичните инструменти са музикални инструменти, които са изработени по същия начин, както преди стотици години, така че старата музика да звучи така, както е звучала при създаването си.

Музикалните инструменти са се променили много през последните няколко века. Композитори като Йохан Себастиан Бах (1685-1750 г.) са писали музика за инструменти, които са звучали по различен начин от днешния. Въпреки че повечето от оркестровите инструменти, които използваме днес, са били в употреба още по времето на Бах, производителите на инструменти са направили промени в тях. Тези промени често са придавали на инструментите по-голям звук, за да могат да се чуват добре в големи концертни зали. Оркестрите също са се увеличили по размер.

През 20-ти век музикантите започват да осъзнават, че начинът, по който свирим музиката на Бах и други композитори от миналото, я прави да звучи доста по-различно от начина, по който е била чута. Хората започват да се интересуват от това как би звучала музиката през XVII и началото на XVIII в. (бароковия период). Много малко от старите инструменти все още съществуваха, а тези, които бяха оцелели, бяха "модернизирани". Така че производителите на инструменти започнали да правят инструменти по старите начини. Някои музиканти и оркестри започнали да свирят на тези инструменти. Инструментите често се наричат "инструменти от периода" (или "автентични инструменти", или "исторически инструменти"), защото са направени така, че да приличат на инструментите от по-стари исторически периоди.

Какво означава "периодичен" или "автентичен" инструмент?

Периодичен инструмент е реплика или реставриран оригинал, изработен според строителните методи, материали и акустични решения от определен исторически период. Целта е да се пресъздаде звукът и реакцията на инструмента, както са ги чували слушателите в миналото. Понякога се използва и терминът historically informed (исторически информирано изпълнение), който обхваща не само инструментите, но и стиловите практики при изпълнение.

Какво ги отличава от съвременните инструменти?

• Материали: често се използва дърво и катранени (gut) струни вместо съвременни метални, кожени лъкове или различна форма на свирене.
• Конструкция: деференции в ъгъла на грифа, диаметър и форма на камерите на духови инструменти, липса на допълнителна механика (например тромбони и валдови системи при някои духови).
• Лък и техника: бароковият лък има форма и балансиране, различни от съвременния, което променя артикулацията и фразирането.
• Ключове и клапи: много духови инструменти от периода имат по-малко или различно разположение на отвори и ключове (напр. traverso — барокова флейта с един или два ключа).
• Отсъствие на клапани/вентили: например естествената трамбон или естествен рог, при които тоновете се получават чрез позициониране на устните и ръчно „стопиране“ (hand-stopping).
• Настройка и строеж: често се използват исторически строеве (A≈415 Hz за бароковата музика или други регионални стандарти) и различни темпераменти (нар. равномерно или кварто-квинтово, месоун и др.).

Примери на разлики в звученето

Някои конкретни примери:

• Барокова цигулка — по-меки струнни, различен ъгъл на грифа, бароков лък; звукът е по-прозрачен и по-малко мощен в ниския регистър.
• Траверсо (барокова флейта) — дървена, с по-малко ключове, по-нежен и „по-земен“ звук от съвременната метална флейта.
• Чисто (harpsichord) и клавикорд — различен механизъм от пианото; често нямат динамичен диапазон чрез натиск, но предлагат ясно разделение на гласовете и характерен тембър за акомпанимент (континиуо).
• Естествен рог и трамбон — без вентили; тоновете и цветовете се изменят чрез техниката на свирещия.

Защо музикантите използват периодични инструменти?

Основните причини са:

• Да чуят и представят музиката по начин, по-близък до този, който е бил възприеман от съвременниците на композитора.
• Да изследват и възстановят изпълнителските практики — темпо, артикулация, орнаментика, употреба на вибрато и т.н.
• Да открият нови нюанси и текстури в познати творби — понякога по-прозрачното звучене позволява да се различат вътрешни гласове и хармонични детайли.

Историческа практика и съвременни проекти

От средата на 20-ти век започват движения и ансамбли, посветени на изпълнението на историческа музика на периодични инструменти. Имена като Николаус Харнонкурт (Nikolaus Harnoncourt) и Густав Леонхардт (Gustav Leonhardt) са сред пионерите в областта; също така съществуват ансамбли като Concentus Musicus Wien, The English Concert и Academy of Ancient Music. Тези изследвания доведоха до много записи и нови интерпретации на барокова, класическа и ранно-романтична музика.

Практически аспекти и предизвикателства

• Поддръжка: струнни от катран и дървени инструменти са по-чувствителни на температурни и влажностни промени и изискват по-честа настройка и грижа.
• Проекция в помещения: периодичните инструменти често нямат толкова голяма сила на звука като модерните в големи концертни зали; затова се предпочитат по-малки сцени или се използват балансирани ансамбли с подходяща динамика.
• Реплики vs оригинали: оригиналните инструменти от музеите са ценни и крехки, затова за концертна употреба почти винаги се използват внимателно направени реплики, следващи историческите образци.

Настройка и темперамент

Често изпълнителите на историческа музика използват по-ниски строеве (напр. A≈415 Hz за барокова музика вместо съвременните A≈440 Hz) или регионално специфични строеве. Изборът на темперамент (начин на разпределяне на полутоновете в октавата) също влияе силно на цветовете и хармониите в изпълнението — например месоун темперaмент дава различно звучене на трети и четвърти спрямо равномерно темперaмент.

Къде можете да чуете и видите периодични инструменти?

• Концерти и фестивали, специализирани в историческа музика.
• Музеи и експозиции, където се съхраняват оригинални инструменти (обикновено не се свирят поради крехкост).
• Записи и съвременни студийни проекти, в които участват ансамбли за историческо изпълнение.

Обобщение: Периодичните (автентични/исторически) инструменти са направени според старите образци, материали и техники с цел да пресъздадат по-близко звученето и изпълнителските практики от миналите епохи. Те дават възможност за по-пълно историческо разбиране на музиката, но изискват специализирана поддръжка и често различен концертен контекст.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представляват периодичните инструменти?

В: Как са се променяли музикалните инструменти с течение на времето?

Въпрос: Защо хората искат да чуят как е звучала музиката през XVII и началото на XVIII в.?

Въпрос: Какво се е случило с много от старите инструменти?

В: Какво са започнали да правят производителите на инструменти в резултат на това?

В: Как се наричат тези нови версии на по-стари музикални инструменти?

В: Кой свири на инструменти от периода?

Търсене по буква