Хектор Берлиоз

Живот

Детство и ученически дни

Берлиоз е най-големият от шест деца. Един брат и една сестра доживяват до пълнолетие и Берлиоз винаги е бил много привързан към тях. Баща му е лекар. Семейството живее в провинцията, северозападно от Гренобъл.

Берлиоз посещава училище само за кратко, когато е на десет години. Останалата част от образованието си получава от баща си. Той обичал френската и латинската литература и книгите за пътешествия в далечни страни. Научил се да свири на флейта, флажоле и китара. Прочел една книга на Рамо за хармонията. Никога не е имал пиано. Просто си представял звуците на акордите в главата си. Бил само на 12 години, когато се влюбил в едно момиче на име Естел, което било на 18 години. Много му се подигравали за това. Започнал да композира музика.

Когато е на 17 години, баща му казва, че иска да стане лекар. Берлиоз иска да учи музика, но баща му го кара да отиде в Париж, за да учи медицина. Берлиоз трябва да остане в Париж до края на живота си. Той учи медицина две години, но я мрази. Един ден, по време на урок по анатомия, му писнало и скочил през прозореца. Започва да учи музика. Баща му се ядосва и спира да му изпраща пари. Берлиоз бил много беден и започнал да пише музикални критики за вестници. Така той изкарва повечето си пари до края на живота си. Освен това вземал пари назаем от приятели.

Берлиоз започва да ходи в Операта. Особено харесва музиката на Глук и отива в библиотеката, за да изучава партитурите на Глук. В края на 1822 той си намира добър учител. Той се казвал Льо Сюр. Той накарал Берлиоз да спре да издава музиката си, докато не се научи да композира правилно. В 1826 той вече е официално студент в Консерваторията. Продължава да учи при Льо Сюр и при Райха. Четири пъти се опитва да спечели важната награда за музика, наречена Prix de Rome. Първия път пише пиеса, наречена La Mort d'Orphée (Смъртта на Орфей). Съдиите казват, че тя е неизпълнима, но Берлиоз заставя оркестър да я изсвири. Вторият път пише пиеса, наречена Herminie, в която има мелодия, използвана по-късно като основна мелодия за неговата Фантастична симфония. Третият път написва кантатата La mort de Cléopâtre, която е чудесно произведение, но въпреки това не печели наградата. Четвъртият път написва кантатата La mort de Sardanapale и печели наградата. Почти цялата музика към това произведение вече е изгубена.

Берлиоз не разбира английски, но отива на представление на "Хамлет" на Шекспир, изнесено от английска театрална трупа. Актрисата в ролята на Офелия се казвала Хариет Смитсън. Берлиоз се влюбва страстно в нея, въпреки че не я познава, и започва да я следва навсякъде. Накрая се жени за нея. Бракът не е успешен. Берлиоз наистина бил влюбен в Офелия, героинята от пиесата на Шекспир. В реалния живот му е трудно да обича Хариет.

Пиесите на Шекспир обаче са голямо вдъхновение за Берлиоз. Той написва много произведения, вдъхновени от Шекспир, сред които "Ромео и Жулиета", "Беатрис и Бенедикт", "Рой Лир" и няколко други. По това време той е вдъхновен и от "Фауст" на Гьоте, както и от много други писатели, сред които Е.Т.А. Хофман, Скот и Байрон. Открива и музиката на Бетовен, която му помага да се научи как да придава форма на големи композиции.

Берлиоз започва да се занимава с организирането на концерти с негова музика в Париж. Той бързо става известен като много оригинален млад композитор. Спечелването на Римската награда му осигурява за известно време стабилни доходи, но той трябва да замине за Рим. Берлиоз не иска да отиде в Рим. Казва, че има много работа в Париж. Истинската причина, поради която не искал да замине, вероятно била, че бил влюбен в 19-годишно момиче на име Камий Моке.

1830-те години

Берлиоз прекарва 15 месеца в Рим. На път за там той посещава родителите си, които изглежда са му простили, че не е учил медицина. Сега те можели да се гордеят, че синът им е толкова успешен. В Италия Берлиоз не пише много музика. Той не харесва италианската музика или италианското изкуство, но се вдъхновява от провинцията, слънцето, морето, хората, които среща: моряци, селяни, скулптори, пътешественици. Не е харесвал Рим, въпреки че е харесвал Флоренция. Ненавижда Вила Медичи, къщата, в която е трябвало да отседне. Когато пътува, пише музика. Когато чул новината, че Камила вече обича друг мъж, толкова се ядосал, че напуснал Рим, за да се върне в Париж и да убие и двамата. Когато стигнал до Ница обаче, той се успокоил и променил решението си. Връща се в Рим.

В края на престоя си в Италия той се връща в Париж, като по пътя посещава родителите си. Започва да организира концерти със своята музика. Тогава се запознава с Хариет Смитсън. Двамата имат странно ухажване и той се жени за нея през 1833. През следващата година им се ражда син. Бракът никога не е бил лесен. Личностите им били различни, били бедни и не говорели езика на другия. В 1842 те се разделят и Хариет умира в голяма бедност в 1854.

Въпреки че някои хора смятат, че Берлиоз е оригинален композитор, много други смятат, че музиката му е много странна. Той почти не е печелил пари от композиране. Повечето от парите, които печелел, идвали от музикална журналистика, която той ненавиждал. Когато произведенията му са били изпълнявани, той обикновено ги е дирижирал сам. Написал е произведение за виола и оркестър, наречено Harold en Italie. Паганини го помолил да я напише за него, за да я свири, но когато Паганини видял музиката, тя не му харесала, защото не била достатъчно "ефектна" за виола. Няколко години по-късно Паганини чува произведението и решава, че го харесва, затова плаща на Берлиоз 20 000 франка. Това били много пари и те позволили на Берлиоз да отдели време за написването на ново голямо произведение: Ромео и Жулиета. Когато това произведение е изпълнено за първи път, някои критици смятат, че Берлиоз вероятно не разбира Шекспир. Рихард Вагнер обаче, който бил в публиката на първото представление, бил много впечатлен. Берлиоз се опитва да успее като оперен композитор, но хората не разбират оригиналната му музика. Той написва Grand symphonie funèbre et triomphale, която първоначално е написана за военен оркестър. Les nuits d'été е много вълнуващ цикъл от песни.

По-късен живот

През 40-те и 50-те години на XIX век Берлиоз прекарва голяма част от времето си в пътувания в чужбина. Той посещава Германия, Австрия, Русия и Англия. Става все по-известен в чужбина, отколкото у дома във Франция, въпреки че продължава да се връща в Париж. Германците харесват музиката му и са впечатлени от дирижирането му. Той рядко дирижирал нещо друго освен собствената си музика. В 1846 създава едно от най-добрите си произведения: "Проклятието на Фауст", която е изпълнена в операта "Комик". Оперният театър е наполовина празен. Това е голямо разочарование за него. Берлиоз продължава да пътува в други страни, където хората го оценяват. Имал голям успех в Санкт Петербург, в Берлин, където изнасял концерти пред краля на Прусия, и в Лондон, където така и не получил пари за концертите, които Жулиен дирижирал, защото Жулиен нямал пари. Въпреки това той имал други успехи в Лондон и англичаните много го харесвали.

В 1854 Хариет Смитсън умира, а седем месеца по-късно Берлиоз се жени за Мари Ресио, певица, която познава от 12 години. Майка ѝ, която е испанка, идва да живее с тях и се грижи много любезно за Берлиоз през последните години, когато той е болен. Синът на Берлиоз - Луи - става капитан във флота и пътува по целия свят. Това е нещо, за което Берлиоз винаги е мечтал още от детството си, когато е чел книги за пътешествия. Берлиоз е бил ужасно тъжен в 1867 когато научава, че Луи е починал в Хавана от жълта треска.

Берлиоз винаги е изпитвал страст към латинския поет Вергилий. В 1856 дълго време пише дълга опера в пет действия, наречена Les Troyens (Троянците). Знаел е, че ще бъде почти невъзможно да се намери някой, който да постави представлението. Това става възможно едва през 1863 след като разделя творбата на две части. След това минават 30 години, преди операта да бъде изпълнена отново. Тя съдържа някои от най-добрите му произведения. Особено известна е сцената с бурята, която често се изпълнява отделно като оркестрова пиеса.

С напредването на възрастта той е обсебен от смъртта. Беше загубил две съпруги, а двете му сестри също бяха починали. Започва да ходи по гробищата. Написва своите "Мемоари" (автобиография). Тя е преведена на много езици, включително и на английски.

В 1863 той пише на Естел, момичето, което е обичал, когато е бил дете. Сега тя е вдовица на 67 години, а той - на 60. Посещава я в Лион и отново я обича. Пише ѝ редовно до края на живота си и три пъти отсяда при нея в Гренобъл, където тя живее със сина си. Постепенно тя го разбирала по-добре и му дала много щастие през последните му години.

Последното пътуване до Санкт Петербург е твърде тежко за Берлиоз. Той се разболява. На връщане отива в Ница, където два пъти припада, докато се разхожда край морето. Връща се в Париж, където за него се грижи свекърва му. Умира на 11 март 1869 г. и е погребан в кимията на Монмартър.

Берлиоз през 1863 г.

Репутацията на Берлиоз

Берлиоз е ярък пример за "пророк, който е без чест в собствената си страна": малко хора във Франция разбират, че той е велик композитор, но в други страни го приемат като един от най-великите композитори и диригенти на своето време. Много от произведенията му са трудни за описване. Фантастичната му симфония не е съвсем симфония, а "Харолд в Италия" не е съвсем концерт. Реквиемът му не е нормален религиозен реквием, а "Ромео и Жулиета" е смесица от най-различни неща. Написал е пет опери, които са много различни по стил. Песните му са нежни и прекрасни, повлияни от френския романс. Увертюрите му са много популярни на оркестрови концерти. Музиката му е много оригинална и въпреки че е написал книга за оркестрацията, звуците, които композира, са толкова лични, че никой не би могъл да го имитира. Той не е бил добър в свиренето на нито един инструмент, но е можел да си представи всички звуци в главата си. Много от мелодиите му се простират върху необичаен брой тактове. Голяма част от оркестровата му музика е програмна: тя често е вдъхновена от книги или диви истории във въображението му.