Китара

Китарата е струнен инструмент, на който се свири с дърпане на струните. Основните части на китарата са корпусът, грифът, главината и струните. Обикновено китарите се изработват от дърво или пластмаса. Струните им са изработени от стомана или найлон.

Струните на китарата се дръпват с пръстите и ноктите на дясната ръка (или с лявата ръка за левичарите) или с малък пикел, изработен от тънка пластмаса. Този тип дрънкалки се наричат "plectrum" или китарна дрънкалка. Лявата ръка държи врата на китарата, а пръстите на ръката дърпат струните. Различните позиции на пръстите върху грифа издават различни ноти.

Подобни на китара струнни инструменти се използват от много години. В много страни и в много различни периоди китарите и другите дрънкащи струнни инструменти са били много популярни, тъй като са леки за пренасяне от място на място, по-лесно се научават да свирят, отколкото много други инструменти. Китарите се използват за много видове музика - от класическа до рок. Повечето произведения на популярната музика, които са написани от 50-те години на миналия век насам, са написани с китари.

Съществуват много различни видове китари, класифицирани според начина на изработка и вида музика, за която се използват. Всички традиционни видове китари имат кухо тяло. Това прави звука на струните по-силен и придава на китарата нейното качество. Този тип китара се нарича "акустична". (Акустичен инструмент е този, който създава собствена динамика.)

От 30-те години на миналия век хората започват да произвеждат и свирят на китари, които използват електричество и усилватели, за да контролират силата на звука. Тези китари, които често се използват в популярната музика, се наричат електрически китари. Не е необходимо те да имат кухо тяло. Това е така, защото при тях не се използва акустика за усилване на звука.

Повечето китари са с шест струни, но има и китари с четири, седем, осем, десет или дванадесет струни. Повече струни правят звука на инструмента по-пълен. Върхът на китарата има решетки или знаци, наречени фризове. Фрезите помагат на китариста да знае къде да постави пръстите си, за да получи правилната височина на звука при свирене.

Луан Брева (вляво) и Пако де Лусена (вдясно) Най-добри фламенко китаристи, около 1880 г.Zoom
Луан Брева (вляво) и Пако де Лусена (вдясно) Най-добри фламенко китаристи, около 1880 г.

Пако де Лусия, съвременен фламенко китаристZoom
Пако де Лусия, съвременен фламенко китарист

Произход на думата

Думата китара е възприета в английския език от испанската дума guitarra през 1600 г. През Средновековието в Англия е използвана думата gitter или gittern. И guitarra, и gitter произлизат от латинската дума cithara. Думата cithara произлиза от по-ранната гръцка дума kithara. Kithara може да е дошла от персийската дума sehtār[]. seh означава "три", а tār - "струна". Съществува и подобен, но двуструнен персийски инструмент, наречен dotār. do означава "две" на персийски. Индийският инструмент ситар е кръстен на персийската дума sehtār. Самият инструмент sihtar е свързан с индийския инструмент sitar.

Човек, който свири на китара, се нарича китарист. Човек, който изработва или поправя китари, е лютиер, което идва от думата "лютня". Думата "лютня" идва от арабската дума "Al-Uud" - струнен инструмент от Близкия изток. Изглежда, че китарата произлиза от по-ранни инструменти, известни в древна Централна Азия като ситара. Инструменти, много подобни на китарата, се срещат в древни дърворезби и статуи, открити в старата иранска столица Суза. Съвременната дума "китара" е възприета в английския език от испанската дума "guitarra", която произлиза от по-старата гръцка дума "kithara". Възможните източници на различни имена на музикални инструменти, от които може да произлиза китарата, изглежда са комбинация от два индоевропейски корена[]: guit-, подобно на санскритското sangeet, което означава "музика", и -tar - широко разпространен корен, означаващ "корда" или "струна". Думата китара е дума, която иберо-арабският език е взел от персийския език. Думата qitara е арабско наименование на различни представители на семейството на лютнята, които предхождат западната китара. Думата guitarra е въведена в испанския език, когато такива инструменти са донесени в Иберия от маврите след X век.

История

Инструменти като китарата съществуват от поне 5000 години. Възможно е китарата да е произлязла от по-стари инструменти, известни като ситара, от древна Индия и Централна Азия. Най-старото известно изображение на инструмент, подобен на китара, е каменна резба на хетски бард на възраст 3300 години. Най-старият китароподобен инструмент, който все още е завършен, е "Warwick Gittern" в Британския музей. Той е принадлежал на Елизабет I Английска и вероятно на баща ѝ Хенри VIII, преди да ѝ бъде подарен. Той е на около 500 години.

Конструкцията на съвременната китара води началото си от римската цитара. Цитарата е пренесена от римляните в Испания около 40 г. след Христа. През VIII в. маврите пренасят в Испания четириструнния уд. Въвеждането на уда предизвиква промени в дизайна на цитарата. В други части на Европа шестструнната скандинавска лютня (lut) става популярна навсякъде, където са били викингите. Към 1200 г. от н.е. съществуват два вида четириструнна "китара": guitarra morisca (мавританска китара) от Испания, която има заоблен гръб, широк гриф и няколко звукови отвора, и guitarra latina (латинска китара), която прилича повече на съвременната китара с един звуков отвор и по-тясна шийка.

Испанската вихуела от XVI в. е друг инструмент, подобен на китарата. Той е бил с настройка в стил лютня и корпус като на китара. Вихуелата е била популярна за кратко време. Не е известно дали тя е била просто конструкция, съчетаваща характеристиките на уд и лютня, или преход от ренесансовия инструмент към съвременната китара.

Семейство Виначиа от Неапол, Италия, са известни производители на мандолини. Смята се, че те са изработили и най-старата шестструнна китара, която все още съществува. Има построена китара, която е подписана и датирана през 1779 г. на етикета от Гаетано Виначиа (1759 - след 1831 г.) Въпреки че има много фалшификати, на които са нанесени дати от това време, експертите смятат, че тази китара е оригинална (истинска).

Дизайнът на китарата е усъвършенстван (подобрен) от известния испански лютиер Антонио Торес Хурадо (1817-1892) и от Луис Панормо от Лондон.

Електрическата китара е създадена от Джордж Бошамп през 1936 г. Бошамп е съосновател на компанията Рикенбахер, която произвежда китари. Въпреки това Danelectro е първата компания, която произвежда електрически китари за публично ползване.

Китаристът (ок. 1672 г.), автор Йоханес ВермеерZoom
Китаристът (ок. 1672 г.), автор Йоханес Вермеер

Различни видове китари

Д-р Майкъл Каша описва китарата като инструмент, който има "дълъг ший с гриф, плоска дървена резонаторна плоча, ребра и плосък гръб, най-често с извити страни".

Съвременните китари са четири основни типа. Класическата китара се използва за класическа музика. Терминът "акустична китара" обикновено се използва за китара, използвана за популярна музика, въпреки че класическата китара също е акустичен инструмент. Съществуват и много други различни видове акустични китари от различни части на света.

Електрическата китара може да бъде плоска, куха или полукуха (масивна с кухи джобове отстрани) и да издава звук чрез пикапите си, които представляват магнити, навити на тел, завинтени върху китарата. Някои китари съчетават кухото акустично тяло с усилен звук. Бас китарите са проектирани да издават нисък басов ритъм.

Изобретателят и китарист Роджър Фийлд изобретява за Чет Аткинс (в книгата на Аткинс "Аз и моите китари") специална електрическа сгъваема китара за пътуване, наречена Foldaxe (произвеждана за кратко от Hoyer през 1977 г.), с вграден начин за запазване на напрежението на струните и настройката дори когато е сгъната, и готова за свирене, когато е разгъната. Аткинс демонстрира своята няколко пъти по американската телевизия, а също и в предаването The Today Show с Лес Пол, който беше негов гост.

Музика за китара

Китарите се използват в много различни музикални жанрове - от традиционна, регионална и фолклорна музика до модерна пънк, рок, метъл и поп музика. Китарите се използват като ритъмни инструменти, водещи инструменти, а понякога и като двете.

Капо на китараZoom
Капо на китара

Капо

Капото е устройство, което може да се постави на всеки от фризовете на китарата, които не са върху самия корпус. Това дава възможност на потребителя да сменя тона, без да променя настройката на струните на китарата. Съществуват множество видове капо, някои от които се закрепват около целия гриф на китарата, а други се захващат само за гърба и грифа.

Свързани страници

Въпроси и отговори

В: Кои са основните части на една китара?


О: Основните части на китарата са корпусът, грифът, главата и струните.

В: От какви материали обикновено се изработват китарите?


О: Китарите обикновено се изработват от дърво или пластмаса. Струните им са изработени от стомана или найлон.

В: Как се свири на китара?


О: На китарата се свири, като се изтръгват струните с пръстите и ноктите на дясната ръка (или с лявата ръка, за левичарите) или с малък пирон, изработен от тънка пластмаса, наречен "плектрум" или китарно пиронче. Лявата ръка държи шията на китарата, а пръстите на ръката дърпат струните. Различните позиции на пръстите върху грифа издават различни ноти.

Въпрос: Защо китарите са били толкова популярни в историята?


О: Китарите и другите струнни инструменти са били много популярни в историята, защото са леки за пренасяне от едно място на друго и се научават да свирят по-лесно от много други инструменти.

В: Какви видове музика могат да се свирят на китара?


О: Китарите могат да се използват за много видове музика - от класическа до рок. Повечето произведения на популярната музика, написани от 50-те години на миналия век насам, са написани с китари.


В: Всички традиционни видове китари ли са с кухо тяло?


О: Да, всички традиционни видове китари са с кухо тяло, което прави звука им по-силен и му придава качество. Този тип китара се нарича "акустична".

В: По какво електрическите китари се различават от акустичните?


О: Електрическите китари не е необходимо да имат кухо тяло, защото не използват акустика за усилване на звука си; вместо това те използват електричество и усилватели за контролиране на нивата на силата на звука .

Въпрос: Колко струни обикновено имат повечето стандартни китари ?


О: Повечето стандартни китари обикновено имат шест струни, но съществуват и модели с четири , седем , осем , десет или дванадесет струни . По-големият брой струни дава възможност за по-пълно звучене на инструмента .

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3