Китарата е струнен инструмент, на който се свири чрез дръпване или удар по струните. Основните части на китарата са корпусът, грифът (вратът), главината (меканина) и струните. Обикновено китарите се изработват главно от дърво, но могат да бъдат и от пластмаса, метал или композитни материали. Струните най-често са изработени от стомана или найлон; при електрическите китари се използват и месингови, бронзови и други сплави за обвивката на струните, което влияе на тембра им.

Струните на китарата се дръпват с пръстите и ноктите на дясната ръка (или с лявата ръка за левичарите) или с малък пикел, изработен от тънка пластмаса. Този тип дрънкалки се наричат "plectrum" или китарна дрънкалка. Лявата ръка държи врата на китарата, а пръстите на ръката дърпат струните. Различните позиции на пръстите върху грифа издават различни ноти. От техниката на лявата и дясната ръка зависи много от звуковата окраска — прецизният контакт с струните, сила на удара и използването на техники като вибрато, бенд, хамер-он и пул-оф.

Кратка историческа справка

Подобни на китара струнни инструменти се използват от много години. В много страни и в много различни периоди китарите и другите дрънкащи струнни инструменти са били много популярни, тъй като са леки за пренасяне от място на място и по-лесни за започване в сравнение с много други инструменти. С времето формите, материалите и техниките са се развивали, което доведе до богатство от видове и стилове на свирене.

Видове китари

Съществуват много различни видове китари, класифицирани според начина на изработка, броя на струните и вида музика, за която се използват. Основните групи са:

  • Акустична китара — има кухо тяло, което усилва звука на струните. Вътрешната конструкция (бридж, резонансна камера, тапировка) определя тембра. Акустичните китари включват класически (класическа/класическа китара с найлонови струни), фолк/стил (стоманени струни) и арктоп (с аркова горна плоча и често с ф-holes).
  • Класическа китара — традиционно с найлонови струни и по-широк гриф, използва се в класическата и испанската музика.
  • Електрическа китара — използва електрически пик-ъпи и усилвател за възпроизвеждане и оформяне на звука. Може да бъде със солидно (solid-body), полу-холоу (semi-hollow) или кухо тяло. За популярната музика от 30-те години нататък много стилове разчитат основно на електрическа китара.
  • Електроакустична китара — акустична китара с вграден електронен изход/предп усилвател, подходяща за сцена и запис.
  • Други варианти — бас китари (обикновено с по-дебели струни и по-ниска настройка), 7-, 8- и повече струни за разширен регистър, 12-струнни китари за по-пълно звучене, както и уникални етнически варианти и ляво- или десничарски модели.

Строеж и основни елементи

  • Корпус — определя резонанса и голяма част от тембра. Материалите (смърч, махагон, ясен и др.) и конструкцията (слепени плочи, скелетна тапировка) са важни.
  • Гриф — дължината (scale length), профилът и материалите (обикновено бук, махагон или клен) влияят на удобството и тембъра. На грифа са разположени фризове или отметки, които помагат на китариста да намира позициите.
  • Прегради (прагове) — определят тоновете при притискане на струните.
  • Бридж и мензура — бриджът прехвърля вибрацията към корпуса; мензурата (дължината на вибриращата част на струната) определя интонацията.
  • Пик-ъпи (при електрически и електроакустични китари) — преобразуват вибрацията в електрически сигнал.

Струни и настройки

Повечето китари са с шест струни, но има и китари с четири, седем, осем, десет или дванадесет струни. Повече струни обогатяват звука на инструмента. Струните се различават по материал (найлон, стомана, обвити струни), дебелина (gauge) и натоварване; изборът на струни влияе на звученето, усещането и натиска върху грифа.

Стандартната настройка за шестструнна китара е E-A-D-G-B-E (от най-ниската към най-високата). Съществуват и много алтернативни настройки (drop D, open tunings и др.), използвани според стил и предпочитания.

Техника на свирене

Начини за свирене:

  • Плекинг (flatpicking) — свирене с пик-ърим, често използвано в рок, поп и фолк.
  • Фингърстайл (fingerstyle) — използване на пръсти и нокти за отделни линии и мелодии, характерно за класическа и акустична музика.
  • Струментация и ефекти — при електрическите китари се използват ефекти (дисторшън, реверб, дилей, корджа и др.) и техники като слайд, тремоло, tapping, palm muting.

Поддръжка и настройка

За да звучи китарата добре и да е удобна за свирене, е важно периодично обслужване:

  • Смяна на струни според износване и корозия.
  • Регулиране на окото на грифа (truss rod) за правилен relief/лявина.
  • Проверка и настройка на intonation (интонация) чрез местене на седлото на бриджа.
  • Настройка на action (височина на струните над грифа) за удобство и безбучене.
  • Грижа за дървените части — предпазване от влага и резки температурни промени, използване на подходящи почистващи и подхранващи средства.

Приложение в музиката

Китарите се използват за много видове музика - от класическа до рок. Повечето произведения на популярната музика, които са написани от 50-те години на миналия век насам, са написани с китари. В зависимост от жанра се предпочитат различни типове китари и техники — акустични за фолк и певчески акомпанимент, класически за солова класическа мебел, електрически за рок, метъл и джаз.

Избор на китара

При избор важно е да се вземат предвид:

  • Стилът музика, който искате да свирите.
  • Удобството — форма и ширина на грифа, височина на струните.
  • Качество на изработка и материали — те влияят на тон и устойчивост.
  • Бюджет и възможности за ъпгрейд (нови пул-ъпи, мост и др.).

Върхът на китарата има решетки или знаци, наречени фризове. Фрезите помагат на китариста да знае къде да постави пръстите си, за да получи правилната височина на звука при свирене. Добрата китара е комбинация от качествен дизайн, правилна настройка и адаптация към музикалните нужди на свирещия.