Електрическата китара е вид музикален инструмент, създаден като практически приложим инструмент в началото на 1930-те г.; един от пионерите е Джордж Бошамп (George Beauchamp), който през 1931 г. разработва първите електрически конструкции за стоманени струни. Това е струнен инструмент, на който съвременните китаристи обикновено свирят с кибрит (плектър) или пръсти. В основата на работата й са т.нар. електрически пикапи — намотки от меден проводник около магнит, които улавят движението на стоманените струни и превръщат вибрациите на струните в електрически сигнал. Този сигнал представлява променлив електрически ток, който се подава към усилвател и след това се преобразува в звук от високоговорителите. По пътя си сигналът може да бъде модифициран чрез ефекти (педали, дигитални процесори), предварителни усилватели и еквалайзери за създаване на различни тембри и звучене.

Устройство и принцип на работа

Основният принцип е електромагнитна индукция: магнитното поле на пикапа се нарушава от движението на металните струни и в намотката се индуцира електрически поток. Има различни видове пикапи: single-coil (еднонамоткови), humbucker (двунаготкови за потискане на шум), P-90 и активни пикапи (с вграден преамп, например EMG). Всеки тип дава различен тон, ниво на изход и чувствителност към шум.

Основни части на електрическата китара

  • Корпус — може да е от масивно дърво (solid-body), полу-кухонен (semi-hollow) или кух (hollow). Формата и материалът влияят на тона и устойчивостта на обратна връзка (feedback).
  • Врат (гриф) — включва главичката с тунери (струнопритежатели), кухата или монолитна конструкция, мензура (дължина на вибриращата част на струната) и декорации. Наклонът и радиусът на грифa влияят на удобството при свирене.
  • Грифова дъска — материал (розово дърво, ебеново, клен) и брой прагчета (fret) определят усещането и точността на интонацията.
  • Пикапи — местоположението (близо до бриджа или към грифа), тип и електроника определят звуковата палитра.
  • Бридж (мост) — фиксиран или с вибрато/тремоло система (synchronized tremolo, Floyd Rose и др.), влияе на устойчивостта на строй и възможностите за ефекти като изгънване (vibrato).
  • Тунинг машини (тунери) — за точно настройване; качествените тунери подобряват стабилността на строя.
  • Контролни копчета и ключове — обикновено регулиране на сила на звука, тон и селектор на пикапи.

Видове електрически китари

Някои от основните категории:

  • Solid-body — най-често срещаният тип за рок, поп и метъл (пример: Fender Stratocaster, Gibson Les Paul).
  • Semi-hollow — смес от акустични и електрически характеристики; дава по-топъл тон и често се използва в джаз и блус.
  • Hollow-body / archtop — повече акустичен резонанс, използвани в джаз и суинг.
  • Специални формати — 7- и 8-струнни китари, бас китари, 12-струнни електрически китари, headless конструкции и др.

Техника на свирене и употреба

Електрическата китара поддържа широк набор техники: свирене с плектър или пръсти, palm muting, bending, vibrato, legato, tapping, slide и др. Комбинацията от техника, пикапи, ефекти и усилвател създава характерния звук на всеки китарист.

Производство и производители

Китарите се произвеждат и продават в много части на света от разнообразни компании. Моделите могат да са ръчно изработени от майстори-лутни, или серийно фабрично произведени. Някои от най-известните марки в индустрията са Fender, Gibson и Ibanez, но има и много други (PRS, Rickenbacker, ESP, Schecter и др.), всяка със своята специализация и стил.

Защо електрическата китара е важна

Електрическата китара промени популярната музика, като разшири възможностите за звукови ефекти, динамика и експресия. Тя е основен инструмент в множество жанрове — рок, метъл, блус, джаз, поп, фънк и други — и продължава да се развива чрез нови технологии в електрониката и материалите.