Електронна музика: дефиниция, история, синтезатори и технологии
Открийте историята, дефиницията и технологиите зад електронната музика — от магнетофони и musique concrète до синтезатори и съвременни звукови иновации.
Електронната музика е музика, която се създава с помощта на електронно оборудване — от ранни магнетофони и осцилатори до модерни компютри и контролери. Това обхваща както композиции, генерирани изцяло от електронни устройства, така и произведения, в които електронните звуци са смесени с акустични инструменти и полеви записи.
Кратка история
След Втората световна война и масовото разпространение на магнетофоните, експериментирането със записан звук бързо се превръща в нова област на музикалната композиция. Композиторите започват да използват магнитни ленти, за да манипулират звуци, да ги комбинират и да създават структури, които преди това бяха невъзможни.
В ранните години някои автори записвали музика, изпълнена на акустични инструменти, и след това я променяли чрез скоростни корекции, обратност, рязане и пренареждане на лентите. Други използвали записи от околния свят — например шум на водата, звуци от движението или песента на птиците — и ги трансформирали в музикални материали. Този подход води до въпроси и дискусии: "Това музика ли е?" и критики, че на сцената няма живи изпълнители, а само възпроизвеждане от техника.
Едно от важните направления в ранната електронна музика е френската "Musique concrète", развита в Париж. Тя се базира на употребата на „конкретни“ звуци от реалния свят, които се обработват и комбинират. Паралелно в Германия и други страни се развива т.нар. "elektronische Musik", която използва синтетични звуци, генерирани от електронни осцилатори и синтезатори. С развитието на техниката идват и нови възможности: филтри, ефекти като вибрато и ехо, многократно презаписване и сложни студийни манипулации.
Основни техники и инструменти
- Магнитна лента и манипулация на записи — рязане, лепене, обръщане, промяна на скоростта и циклиране на фрагменти.
- Синтезатори — устройства, които генерират звук електронно; използвани както в студиото, така и за сценично изпълнение. (виж по-долу за видове).
- Самплиране — записване и повторно използване на кратки звукови фрагменти (семпли) за създаване на ритми и мелодии.
- Барабанни машини — програмирани ритми и перкусии (например класически модели, които променят звученето на поп и танцова музика).
- Компютри и софтуер — цифрови аудио работни станции (DAW), синтезатори софтуерни инструменти, аудио ефекти и алгоритми за генериране и обработка на звук.
- MIDI и секвенсинг — протокол и методи за комуникация между инструменти и софтуер, които улесняват автоматизацията и редактирaнето на музика.
Синтезатори — видове и принципи
Съществуват няколко основни подхода към електронния синтез на звук:
- Субтрактивен синтез — започва се със сложни вълни (осцилатори), които се оформят чрез филтри и огъване на амплитудата. Популярен при класически аналогови синтезатори.
- FM синтез (честотна модулация) — използва един осцилатор (модулиращ) за да променя честотата на друг (носител), генерирайки сложни хармоники.
- Wavetable синтез — звуци се изграждат от набори вълни, които могат да се сканират и променят динамично.
- Модулен синтез — системи, съставени от отделни модули (осцилатори, филтри, LFO, ADSR и т.н.), които се свързват с кабели; възвръща се популярността чрез формата Eurorack.
Компютърна музика и съвременни технологии
Днес компютрите са централният инструмент за композиране, запис и изпълнение на електронна музика. Софтуерни платформи (DAW) като Ableton Live, Logic Pro, Pro Tools и други позволяват многодорожно записване, обработка, мастериране и сценично изпълнение. Протоколът MIDI (стандартизиран в началото на 80-те) дава възможност за свързване на клавиатури, контролери, синтезатори и софтуер в една работна среда.
Съвременните техники включват:
- Дигитална обработка на сигнала (DSP): филтри, компресия, реверберация, delay и др.
- Генеративни системи и алгоритмична композиция (включително използване на изкуствен интелект).
- Живи изпълнения с контролери, секвенсери и хибридни сетъпи, съчетаващи живи инструменти и електронни елементи.
Жанрове и културно влияние
Електронната музика дава началото и оформя множество жанрове: от експериментална академична музика, през ambient и synth-pop, до техно, хаус, drum & bass, EDM и др. Тя е силно свързана с клубната култура, радио и филмов звук, реклами и инсталации за съвременно изкуство.
Изпълнение и продуциране
Изпълненията могат да варират от студийни прослушвания и статики (възпроизвеждане на записани ленти) до интерактивни концерти с живи синтезатори, семплери и контролери. Важно е разграничението между композиция (създаване на музикалния материал) и продуциране (звуково оформяне, микс и мастеринг).
Забележителни имена и студиа
Ранни пионери включват композитори и експериментатори, които разработват техники и философии зад електронната музика — имена като Pierre Schaeffer и развитието на Musique concrète, Карлхайнц Щокхаузен и други фигури в европейската сцена. Важни са и студиа като BBC Radiophonic Workshop, които влияят върху популярната култура и звук-дизайна.
Ключови термини (бърз речник)
- Сампъл — кратък запис, използван като материал в композиция.
- Синтезатор — инструмент за създаване на електронни звуци.
- DAW — цифрова аудио работна станция (софтуер за запис и производство).
- MIDI — протокол за комуникация между музикални устройства.
Електронната музика е широко и постоянно развиващо се поле, където иновациите в хардуера и софтуера създават нови възможности за изразяване. От първите експерименти с магнетофони до съвременните модулни системи и AI-подпомагани инструменти, тя продължава да разширява границите на това, което наричаме „музика“ — и да предизвиква въпроси за слуха, технологията и културата.
Класическа музика
Сред композиторите, които са използвали тези начини за създаване на музика, са Джон Кейдж (1912-1992), Бруно Мадерна (1920-1973) и Карлхайнц Щокхаузен (р. 1928 г.). Много често композиторите съчетават електронната музика със свирене на обикновени инструменти.
Рок музика
Групи като Twenty One Pilots, Тейлър Суифт, Ванс Джой и много други използват електронни звуци в своята музика.
Рап музика
Кендрик Ламар, Еминем, Лил Уейн и много други са добавили електронна музика в рап музиката си.
Поп музика
В популярната музика използването на електроника за създаване на нови звуци започва през 60-те години на миналия век. Продуцентът Джо Мийк и изобретателят Боб Муг разширяват диапазона от звуци, които могат да се използват в поп музиката, и до края на това десетилетие електрониката се налага в индустрията. През следващите няколко години работата на хора като Джорджо Мородер, Жан-Мишел Жар, Брайън Ино и Крафтверк прави електронната музика известна.
В началото на 80-те години на ХХ век електронната музика става модерна, а групи като New Order, The Human League, Pet Shop Boys и Depeche Mode стават известни. Понякога тези групи смесват електронна музика с рок музика.
В 21-ви век електрониката е толкова голяма част от популярната музика, че използването ѝ вече не е странно - всъщност много изпълнители не използват нищо друго.
EDM музика
Поджанр на електронната музика е електронната танцова музика или EDM. Електронната танцувална музика е вид електроника, която обикновено се създава с цел да се танцува на нея, поради което тя обикновено е подходяща за клубове и често (но не винаги) е в по-високо темпо. Въпреки че много електронни жанрове също се класифицират като EDM, не всички форми на електронна музика попадат в тази специфична категория. Примери за EDM жанрове са постдиско, дийп хаус, техно, евроденс, транс, трип-хоп, дръм енд бейс и дъбстеп, както и някои други.
През 2018 г. Billboard публикува пазарна статистика, която доказва стойността на пазара на електронна танцова музика. В тази статистическа справка компанията показва 12-процентен ръст в рамките на една година, в която са настъпили много промени с тази музикална революция. Един от най-големите помощници в този ръст на пазара на EDM беше YouTube.
Други музикални жанрове
всички видове музикални жанрове, дори песните на китовете, ембиънт музиката, природните звуци и звуковите ефекти са били изкривени от някакъв електронен звук, също така за запис на звуци от космоса астронавтите използват електронно оборудване, за да компресират шума в едно цяло.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява електронната музика?
О: Електронната музика е музика, която се създава с помощта на електронно оборудване, като например синтезатори или компютри.
В: Кога композиторите започват да използват магнетофони за създаване на музика?
О: След Втората световна война, когато магнетофоните са изобретени и стават популярни, композиторите започват да ги използват за създаване на музика.
В: Как са използвали магнетофоните, за да създават специални звуци?
О: Композиторите ги използваха, за да комбинират много различни звуци. Понякога това е била музика, изпълнявана на обикновени (акустични) инструменти, която след това е била променяна по някакъв начин от касетофона. Понякога те са използвали звуци от ежедневието, като например шума на водата, шума от движението или песента на птиците. Всички тези шумове се обединяват по желания от композитора начин с помощта на касетофона. Често звуковите ленти са били нарязвани на парчета, а след това парчетата са били "съединявани" - сглобявани отново в различен ред.
В: Откъде започнаха експериментите с електронна музика?
О: Композиторите в Париж експериментират с електронна музика през 40-те години на миналия век и я наричат "Musique concrטte", защото използват естествени, конкретни звуци.
В: Какви техники са използвали за създаването на своите композиции?
О: Звуците са били възпроизвеждани с различна скорост, комбинирани по много начини, възпроизвеждани назад или възпроизвеждани непрекъснато (повтаряни в "цикъл"), или възпроизвеждани в миксер и записвани отново на друг касетофон. Звуците могат да се филтрират и да се добавят ефекти като вибрато или ехо. Понякога композиторите използват синтезатори - машини, които могат да създават електронна музика в реално време и звучат по-скоро като нормални инструменти, отколкото като звуковите ефекти на касетофон. Компютрите също често са били използвани за композиране на електронна музика.
Въпрос: Имало ли е противоречия около този вид композиция?
О: Някои хора се питаха дали това наистина се счита за "музика", а други смятаха, че е скучно да се гледа само касетофон по време на концерт, вместо да се гледа как свирят живи музиканти.
обискирам