Бис (концерт): какво е, произход и традиции

Бис в концерта: открийте произхода, традициите и причините за извикване на бис — кратко, любопитно и богато на примери за музикални вечери.

Бисът е допълнително парче, което се изпълнява в края на музикално или друг вид сценично изпълнение. То не е част от официалната програма, въпреки че изпълнителят често може тайно да го е планирал. Изпълнителят свири на бис, ако публиката продължава да аплодира или ръкопляска настояващо. Понякога зрителите викат „бис!“ или друг вид лозунг, за да поискат допълнително изпълнение. Думата „бис“ идва от френската дума за „отново“ — encore.

Произход и значение

Думата „бис“ (от френското encore) се използва в много езици като заемка и буквално означава „пак“, „отново“. Тази практика възниква, когато публиката иска повторение или още едно изпълнение след официалния край. Исторически бисовете са били начин да се покаже признание и благодарност към изпълнителя, а в някои случаи и начин за по-неформален, по-интимен край на концерта.

Типове бисове и тяхната функция

• Кратък бис — често само една песен или пиеса, предназначена да завърши изпълнението „на висока нота“.
• Контрастен бис — ако последното парче е енергично, бисът може да бъде тих, лиричен или обратното; целта е да се създаде емоционален завършек.
• Неслучаен/предварително подготвен бис — изпълнителят или групата може да са предвидили един или повече бисове и да имат готов репертоар за тях.
• Несценарно/истински спонтанен бис — възниква в отговор на неочакван ентусиазъм от публиката и често е считан за по-автентичен.

Кога и къде има по-често бис

Концерт, изнесен от солов изпълнител или от малка група, е по-вероятно да завърши с бис, отколкото голям концерт с оркестър. При големите оркестри и оперните представления програмата и времето са по-строго регламентирани, което ограничава възможността за допълнителни изпълнения. В поп-, рок- и джаз концертите бисовете са често елемент от сценичната „шоу програма“ — изпълнителите може да направят кратка пауза, да напуснат сцената и след това да се върнат за няколко допълнителни песни, включително най-популярните си парчета.

Как публиката и изпълнителите „искат“ и дават бис

• Публиката използва интензивно ръкопляскане, викане „бис!“, подсвиркване или скандирания, за да покаже желание за допълнително изпълнение.
• Изпълнителите преценяват дали да откликнат — решението може да зависи от умора, договорни или технически ограничения, и от това дали бисът ще допълни цялостното преживяване.
• Понякога програмни или временни рамки (напр. фестивали с общ график или телевизионни предавания) изключват или ограничават възможността за бис.

Традиции и различия по жанрове и страни

В различните култури и жанрове съществуват свои традиции за предлагане и приемане на бис. В класическата музика често се предпочита един къс, подбран за конкретния изпълнител, докато в поп и рок концертите е обичайно да има няколко песни, сред които хит или химн на публиката. В някои страни публиката е по-буйна и склонна да настоява за бис, в други — по-резервирана. При фестивали с много участници или при строги сценични графици бисовете могат да бъдат сведени до минимум или съвсем забранени.

Етикет и практически съображения

За зрителите: разумно е да следват традициите на мястото и да не пречат на другите със свирепи крясъци, а да използват аплодисменти и скандирания. За изпълнителите: бисът е възможност да се сбогуват с публиката, да представят нещо специално или да изпълнят хит, който не са включили в официалната програма. Той също може да бъде инструмент за управление на сценичното време — планиран бис позволява контролирано завършване.

Любопитни факти

• Понякога има „механични“ бисове — когато изпълнителите винаги планират едно или две допълнителни парчета като част от шоуто.
• В историята има случаи, когато бисовете продължават много дълго— някои изпълнители са се връщали на сцената многократно в отговор на нестихващите овации.
• В държави със строги културни режими или по време на официални церемонии бисовете понякога са нежелани или ограничени поради протоколни причини.

В същността си бисът е форма на обратна връзка между публиката и изпълнителя: знак за признание и начин за удължаване на общото музикално преживяване. Той може да бъде спонтанен или добре обмислен, кратък или по-дълъг, но почти винаги има цел — да остави зрителя с приятно усещане от завършека на изпълнението.

Въпроси и отговори

В: Какво е бисер?

В: Обикновено ли изпълнителите планират да свирят на бис?

В: Защо изпълнителите свирят на бис?

В: Какво означава думата "бис" на френски?

В: Бисът обикновено е дълго или кратко музикално произведение?

В: Какъв тип музикално произведение обикновено се изпълнява на бис?

В: Кой вид концерт е по-вероятно да завърши с бис?

Търсене по буква