Фа-бемол мажор (F♭) — дефиниция и енхармоничен еквивалент

Фа-бемол мажор (F♭) е теоретична мажорна скала, чиито тонове звучат по височина като тези на Ми мажор, но са изписани със бемоли и даже с двоен бемол. Това прави тоналността непрактична за четене и нотиране в повечето случаи; поради това тя обикновено се заменя с нейния енхармоничен еквивалент — E-мажор.

Структура и ноти

Диатоничните степени на Фа-бемол мажор, изписани поименнo, са:

• F♭ (тонник)
• G♭ (втора)
• A♭♭ (трета — двоен бемол)
• B♭♭ (четвърта — двоен бемол)
• C♭ (пета)
• D♭ (шеста)
• E♭ (седма)
• F♭ (октавa)

Енхармонично (по звучене) тези тонове съответстват на тоновете на Ми мажор: E, F#, G#, A, B, C#, D#, E.

Ключова сигнатура и практичност

За да се запише „официална“ ключова сигнатура на Фа-бемол мажор, би трябвало да се използват осем бемола — вкл. поне един двоен бемол върху някои степени. Такъв запис е неудобен и рядко се прилага в нотното вещество. Затова стандартната практика е да се избере енхармоничният, по-прост вариант: E-мажор, с четири диеза в ключовата сигнатура.

Относителен и паралелен минор

Относителният минор на Фа-бемол мажор е ре-бемол минор (относителен минор), който също е теоретична тоналност и често се заменя с нейния енхармоничен еквивалент. Паралелният минор е фа-бемол минор; заради сложността в нотните знаци той обикновено се означава и изпълнява като ми минор.

Употреба в музикалната литература

Макар че Фа-бемол мажор е рядко използван, теоретичното ѝ съществуване е важно при анализи и при специфични енхармонични модулации. В част от "Метаморфози" на Рихард Щраус се среща пасаж, обозначен като Фа-бемол, който един коментатор нарича "горчива енхармонична пародия" на по-ранните прояви на Ми мажор в произведението — пример за художествена употреба на подобни нетипични названия и оцветявания.

Практичен съвет за музиканти и аранжори

• Ако работите върху партитура, обмислете дали не е по-удобно да използвате E-мажор и свързаните с нея акордови имена, за да избегнете двоени бемоли и объркване.
• В теоретични или исторически анализи посочването на Фа-бемол мажор може да е оправдано, когато авторът иска да подчертае определено печатно или тонално отношение (напр. писане в рамките на специфична тонална система или цитиране на оригинален ръкопис).

Въпроси и отговори

В: Какво е F-мажор?

Въпрос: Колко лада има нейната ключова сигнатура?

В: Какъв е относителният минор на F-мажор?

В: Какъв е паралелният минор на F-мажор?

В: Има ли пример за произведение, в което се използва F-мажор?

Въпрос: Как един коментатор е описал тази употреба в "Метаморфози"?

В: Има ли по-лесен начин за четене и писане на музика, използваща този ключ?

Търсене по буква