Фа мажор: определение, ключова сигнатура и транспониращи инструменти

Фа мажор: ясно обяснение на ключова сигнатура, относителен и парален минор, и кои транспониращи инструменти звучат във F — полезно за композитори и аранжори.

F-мажор (или ключ F) е музикална мажорна скала, започваща на нота F. Ключовата ѝ сигнатура съдържа един бемол (B♭) — тоест всички B се изписват като B♭.

Нотна редица и хармония

Нотите на F-мажорната скала са: F – G – A – B♭ – C – D – E – F. Основните триадни акорди в тоналността са:

• I (тоника): F – A – C
• IV (субдоминанта): B♭ – D – F
• V (доминанта): C – E – G

Относителният минор на F-мажор е ре минор (D минор) — той споделя същата ключова сигнатура (един бемол). Паралелният минор е фа минор, който има различна тонална окраска и друга ключова сигнатура.

Транспониращи инструменти

F-мажор често е предпочитана тоналност за духови оркестрови групи, защото много духови инструменти са устроени или традиционно свирят удобно в тази тоналност. Инструменти, свързвани с тоналността във F, са например английският рог, рога (рогове във F) и някои разновидности на тубата и тромпета (тромпетът във F и басовата туба на Вагнер)

Важно е да се знае, че много от тези инструменти са транспониращи: когато видите написано определено звучене в партитурата за тях, звучащата (концертната) височина може да се различава. Например, повечето „във F“ инструменти (като английския рог и обичайните рога във F) звучат една перфектна квинта по-ниско от написаното; следователно, ако искате тези инструменти да звучат в концертна F-мажор, за тяхната партия обикновено се записва в C-мажор. Някои исторически или специализирани инструменти (различни разновидности на тромпети, рогове и големи туби) могат да имат други транспозиции (напр. с октава или по-специфични интервали), в зависимост от строежа и епохата — затова е важно да се проверява конкретният инструмент и неговата нотация при оркестриране.

Практическо използване и репертоар

F-мажор често се свързва с топъл, светъл и дружелюбен характер в класическата практика, особено когато преобладават духови и дървени духови инструменти. Поради това много композитори от барока и класицизма са избирали F-мажор за творби, в които участват обилно духово присъствие.

От шестте увертюри, които Франческо Мария Верачини пише за принц Фридрих Август в Дрезден, повечето са във фа мажор или си бемол мажор, тъй като оркестърът на принца разполага с много духови инструменти, които свирят най-добре в тези тоналности. Това е типичен пример за практическото влияние на инструменталната конфигурация върху избор на тоналности в историческия репертоар.

Чести модулации и свързани тоналности

В практиката обичайни модулации от F-мажор са към C-мажор (доминиращ регион), към B♭-мажор (подтоналност) и към относителния D минор. Също така преходи към паралелни и близки тоналности се използват за контраст и развитие в форма като сонатна форма и вариации.

Като обобщение, F-мажор е важна и ползвана тоналност в оркестровата и камерната литература, особено когато оркестърът включва много духови инструменти — тогава изборът на F (или B♭) често е и практически, и звукорежисурен.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво е F-мажор?

В: Какъв е относителният минор на F dur?

В: Какъв е паралелният минор на Фа мажор?

В: Кои инструменти са в тоналността на фа мажор?

В: Как звучат тези инструменти, когато са написани в до мажор?

Въпрос: Защо Верачини пише увертюрите си за принц Фридрих Август предимно в си бемол или фа мажор?

Търсене по буква