Цигулка — фолклорен инструмент в народната музика: история и строеж
История и строеж на цигулката в народната музика: форми, настройки, лъкове и техники на свирене — всичко за традициите и звука на емблематичния фолклорен инструмент.
Думата "цигулка" се отнася за цигулка, когато се използва в народната музика. Много хора я използват и просто като забавна дума за "цигулка". Някой, който свири на цигулка, е "цигулар". Понякога лъкът се нарича "цигулка". Свиренето на цигулка или цигулка е стил на народната музика. Това означава не само самия инструмент, но и цял комплекс от традиции — мелодии, ритми, орнаментика и начина на акомпанимент, които се предават устно от едно поколение на друго.
Исторически бележки и разновидности
Думата "цигулка" се използва и за инструменти отпреди няколкостотин години, които са се превърнали в цигулка. Тези инструменти са се различавали много в различните страни и в различните времена. Те са били с различни форми и размери и дори са имали много различни имена. Често те са били държани на гърдите, вместо да бъдат прибрани под брадичката. През Средновековието малка, тясна цигулка, наречена китка, често се използвала от майсторите на танци. Тя е била достатъчно малка, за да се сложи в джоба. В Югоизточна Европа е имало дори цигулка с корем (предната част на инструмента), направен от кожа. Струните на цигулката обикновено са били изработени от черва.
С времето местните майстори са адаптирали формата и настройката на инструмента към специфичните ритми и танци в техния регион. Така се появяват различни народни варианти — от по-малки, по-леко звучащи цигулки до по-плътни, с по-силна проекция. Някои от тези форми днес са запазени от ансамбли и индивидуални изпълнители, които се занимават с възстановяване на традиционни техники и инструменти.
Строеж и акустика
Мостовете на много цигулки са по-плоски от тези на класическите цигулки. По-плоските мостове улесняват свиренето на акорди и бързото преминаване от една струна на друга. Струните се настройват по различни начини. Играчът може дори да променя настройката, за да свири различни музикални произведения. Често се срещат и други ладове, различни от обичайните G-D-A-E, като G-D-G-D или A-E-A-E. Една, две или три от струните може да са били използвани за дрон (непрекъсната нота), докато се свири мелодията на горната(ите) струна(и).
Основните части на цигулката са корпусът (таван и дъно), грифът, кичурите (пърхутата), грифа с клавиатурата (без ладове при народните инструменти), мостът и лъка. За народните цигулки е характерно по-опростено или по-малко „класическо“ настройки на мост и мензура, което влияе върху звука — той често е по-плътен, по-остър или с повече хармоници, подходящ за открити пространства и танцови ансамбли.
Исторически струните са били от черва, но през XIX–XX век започват да се използват метални или синтетични струни, които дават по-стабилна настройка и по-ярък звук. Лъковете също варират: много цигулари използват класически лъкове, но в някои райони се използват по-къси и по-тежки лъкове с конски косми, които се връзват около жабата (петата на лъка). При този тип лък играчът стяга косъма, като го стиска, докато свири.
Техника и изразни средства
По-плоските мостове и различните настройки улесняват свиренето на двугласие (двойни и тройни тонове), дрони и бързи смени на струните. Народните изпълнители използват разнообразни лък техники и орнаментика: интонационни извивки, глисандо (плъзгане по грифа), характерни ударни прийоми, синкопирани акценти и бързи повтори. Орнаментите често са ключови за стила — те отличават една регионална традиция от друга.
Много от народните техники са усвоени и предавани на слух: изпълнителите имитират фрази, копират звученето и търсят характерните „малки звуци“, които правят едно изпълнение автентично. Това включва и начин на държане на инструмента, на позицията на ръцете и на темпото, съобразено с танца или песента, които акомпанират.
Роля в обществото и предаване на традицията
На цигулки са свирили хора от всички слоеве на обществото - от благородници до обикновени селяни. Много от тях са били менестрели, които са забавлявали важни личности. Някои от тях може би са можели да четат ноти, но много от тях са се учили, като са копирали други играчи и са запомняли музиката. По време на важни пиршества менестрелите може да са свирили, докато са се изкачвали до високата маса, когато са внасяли храната. Те са свирили, за да акомпанират на танцьори и певци и дори на акробати. На стари рисунки се вижда, че понякога те са свирили заедно с други инструменти, като тромпети, барабани или ударни инструменти. Не знаем музиката, която са свирили, защото тя никога не е била записана, но някои мелодии, които чуваме и днес, може да са дошли от тези стари мелодии, тъй като някои хора все още учат мелодии по слух, от хора, които са ги научили по слух, и т.н. Така например някои американски "old-time" мелодии и някои бретонски мелодии може да са стигнали до нас по този начин.
Цигуларите често са били и носители на локалната култура — чрез тях се разпространяват нови танци, песни и мелодични модели. В редица общества цигулката е основен инструмент за сватби, празници и общоселски събори, където нейният звук задава пулса на танца и обединява участниците.
Съвременно положение и запазване на традициите
Днес народната цигулка продължава да живее в фолклорните оркестри, в локални ансамбли и сред самостоятелни изпълнители. Има възраждане на интереса към автентичните техники и инструменти — майстори възстановяват стари модели, организират се работилници и фестивали, а млади музиканти изучават традицията както по слух, така и чрез формални уроци. В някои региони се правят записвания и архивиране на стари изпълнения, за да се запази богатството на местните мелодии и стилове.
Ако искате да научите да свирите в народен стил, полезни са:
- слушането на автентични записи и живи изпълнения;
- учене по слух при опитни изпълнители;
- запознаване с характерните настройки и техники за лък;
- участие в местни репетиции и танцевални вечери, за да се усети ритъмът и взаимодействието с танцьорите.
Накрая, цигулката в народната музика е не просто инструмент — тя е мост между поколенията, средство за общуване и запазване на културната идентичност. Чрез музиката на цигулката се предават истории, чувства и колективни спомени, които продължават да звучат и днес.
Свързани страници
- цигулка
- Ребека
- Цигулка Hardanger
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява цигулката?
О: Цигулката е цигулка, която се използва в народната музика. Тя може да се използва и като забавна дума за "цигулка". Човек, който свири на цигулка, е известен като "цигулар".
В: Как се е променил инструментът с течение на времето?
О: Цигулките се променят с времето в различните страни и епохи. Те са били с различни форми и размери и дори са имали много различни имена. В някои случаи те са се държали на гърдите, вместо да се прибират под брадичката. Някои инструменти, като китката, са били достатъчно малки, за да се поберат в джобове. В Югоизточна Европа е имало дори цигулка с коремче (предната част на инструмента), изработено от кожа.
Въпрос: Какъв тип струни се използват при цигулката?
О: Цигулките обикновено имат струни, изработени от черва. Мостчетата са по-плоски от тези на класическите цигулки, което улеснява свиренето на акорди и бързото преминаване на лъка между струните. Настройката може да варира в зависимост от това какво парче се свири, но често се среща настройката G-D-A-E или други настройки като G-D-G-D или A-E-A-E.
Въпрос: Как хората се учат да свирят на цигулка?
О: Много хора се научават да свирят, като слушат други изпълнители и ги копират, а не като получават официално обучение по класически техники на свирене. Този стил на учене се предава от поколение на поколение, тъй като много мелодии никога не са били записвани, а са били научавани по слух от други хора, които също са ги научили по слух преди тях.
Въпрос: Какви лъкове използват повечето цигулари?
О: Повечето цигулари използват лъкове, подобни на тези, които се използват за цигулки, но в някои страни като Унгария вместо тях се използват по-къси и по-тежки лъкове с конски косми, вързани около жабата (петата). При този тип лък играчите стягат косъма, докато свирят, като го притискат с ръце.
Въпрос: Кой обикновено свири на тези инструменти?
О: На тези инструменти са свирили хора от всички слоеве на обществото, включително благородници, менестрели, които са забавлявали важни хора, прости селяни и други - често са придружавали танцьори и певци, докато са изпълнявали акробатични номера по време на празненства или събирания.
В: Откъде идва класическото свирене на цигулка?
О: Класическото свирене на цигулка се е развило от стиловете на свирене на цигулка, възникнали преди векове.
обискирам