B♭ минор или B-бемол минор е минорна скала, базирана на B-бемол. Ключовата ѝ сигнатура има пет лада.

Относителният му мажор е ре-мажор, а паралелният му мажор е си-бемол мажор. Енхармоничният му еквивалент е А-бемол.

Си бемол минор често се разглежда като "тъмна" тоналност." Чайковски казва, че солото за обой в си бемол минор във втората част на неговата Симфония № 4 е "чувството, което изпитваш, когато си съвсем сам".

Старият рог без клапа не можеше да свири лесно в си-бемол минор. Всъщност единственият пример, който се среща в музиката от XVIII век, е модулация в първия менует на Концертино в ре мажор, опус 80, на Франц Кромър.


 

Корекции и допълнения

Бележка за точност: В горния текст (оставен в оригиналната му форма за запазване на връзките) има неточности в означенията на родствените и енхармоничните тоналности. Правилните теоретични връзки за си-бемол минор са следните:

  • Ключова подписица: пет бемола: B♭, E♭, A♭, D♭ и G♭.
  • Относителен мажор: ре-бемол мажор (D♭ мажор). (Това е тоналността, която споделя същата ключова подписица — пет бемола.)
  • Паралелен мажор: си-бемол мажор (B♭ мажор).
  • Енхармоничен еквивалент: A♯ минор (ла диез минор) е енхармоничен на B♭ минор; A♭ (А-бемол) не е енхармоничен еквивалент на B♭ минор.

Ноти на скалата

Натурална (натурална минорна) скала в си-бемол минор:

си-бемол, до, ре-бемол, ми-бемол, фа, сол-бемол, ла-бемол, си-бемол (B♭ – C – D♭ – E♭ – F – G♭ – A♭ – B♭).

Хармоничен минор: същите тонове, но с повишен 7-ми тон (ла натурал / A♮), което дава специфичния „характерен“ интервал (голяма секунда и увеличена секунда между 6–7–8).

Мелодичен минор: при възходящо движение се повишават 6-ти и 7-ми тон (G♮, A♮), а при низходящо – връщат се към натуралните (G♭, A♭).

Диатонични акорди (основни триади)

  • i — B♭m (B♭–D♭–F)
  • ii° — Cdim (C–E♭–G♭)
  • III — D♭ (D♭–F–A♭)
  • iv — E♭m (E♭–G♭–B♭)
  • v — Fm (F–A♭–C) в натуралния минор; V — F (F–A♮–C) в хармоничния минор
  • VI — G♭ (G♭–B♭–D♭)
  • VII — A♭ (A♭–C–E♭)

Характер и историческа употреба

Си-бемол минор често се свързва с тъжен, мрачен и дълбоко лиричен характер — затова в литературата и критиката е описвана като „тъмна“ тоналност. Композитори я използват за драматични, тъжни или меланхолични пасажи.

Инструменталните ограничения на историческите инструменти (например роговете без клапи и други естествени инструменти) правеха изпълнението в тоналности с много бемоли трудно, затова тоналността е по-рядко срещана в по-ранната инструментална музика. Примерът на Ф. Кромър, посочен в оригиналния текст, илюстрира рядкостта на подобни употреби през XVIII век.

Примери и бележити произведения

Най-известните произведения в си-бемол минор включват откъси от симфоничната и камерната литература; най-често тази тоналност се използва за силно емоционални моменти. Въпреки че някои по-ранни инструменти срещали трудности, композиторите от късния класически и романтичен период (като Чайковски) използват тоналността за постигане на специфични нюанси и цветове в оркестровия звук.

Практически съвети за изпълнители

  • При свирене и транскрипции обърнете внимание на употребата на A♮/G♮ и други повишения в хармоничния и мелодичния минор.
  • Инструменталистите, особено на духовите инструменти, трябва да планират кухи и клапани/позиции спрямо петте бемола в ключовата подписица.

Текстът по-горе запазва оригиналните връзки и цитати в първоначалната им форма, като в същото време дава корекции и допълнителна информация за по-пълно и точно разбиране на си-бемол минор.