До-мажор
C♯ dur (или C-sharp dur) е мажорна скала, базирана на C♯. Ключовата ѝ сигнатура има седем интонации.
Нейният относителен минор е A♯минор, а паралелният минор е C♯минор. Енхармоничният му еквивалент е D♭dur.
Когато арфата е настроена в до мажор, всички педали са в долно положение. Тъй като по този начин всички струни са по-къси, арфата става по-малко резонираща.
Повечето композитори предпочитат да използват енхармоничния еквивалент ре-мажор, тъй като в него има само пет равнини. Въпреки това Йохан Себастиан Бах всъщност е избрал до-мажор за Прелюд и фуга № 3 в двете книги на "Добре темпериран клавир". В Унгарска рапсодия № 6 Франц Лист сменя тоналността от ре-бемол мажор на до-мажор в началото на произведението. Морис Равел използва до-мажор като тонична тоналност на Ondine от клавирната си сюита Gaspard de la nuit.
Луи Вьорн използва до мажор в последната част на Messe solennelle.
Възходяща и низходяща до мажорна скала.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява специалността C♯?
О: C♯ dur (или C-sharp dur) е мажорна скала, базирана на C♯. Ключовата й сигнатура има седем резки.
В: Какъв е относителният минор на C♯ dur?
О: Относителният минор на C♯ dur е A♯ moll.
В: Какъв е паралелният минор на C♯ dur?
О: Паралелният минор на C♯ dur е C♯ moll.
В: Какъв е енхармоничният еквивалент на C-sharp dur?
О: Енхармоничният еквивалент на C-sharp dur е D♭ dur.
В: Как настройката на арфата за свирене в тази тоналност влияе на качеството на звука?
О: Когато арфата е настроена да свири в тази тоналност, всички нейни педали се поставят в долна позиция, което я прави по-малко резонираща, тъй като всички струни са по-къси.
В: Защо повечето композитори предпочитат да използват ре-мажор?
О: Повечето композитори предпочитат да използват ре-мажор, защото в него има само пет ладови ноти в сравнение със седем резки за същата нота в тоналността до-мажор.
В: Има ли известни произведения, написани специално за тази тоналност?
О: Да, Йохан Себастиан Бах пише Прелюд и фуга № 3 от двете книги на "Добре темпериран клавир" в този клавирен подпис, Франц Лист сменя клавишите от ре-мажор на този в началото на своята Унгарска рапсодия № 6, Морис Равел го използва като тоничен ключ за Ondine от клавирната си сюита Gaspard de la nuit, а Луи Виерн го използва като финален ключ за Messe solennelle.
