G# мажор (Gis-dur) — дефиниция, тонална структура и нотна сигнатура

G# мажор (Gis-dur): дефиниция, тонална структура и нотна сигнатура с шест резки и двойна резка; енхармоничен еквивалент на A-мажор с примери от Бах и Шопен.

G# мажор (Gis-dur) е теоретична мажорна скала, базирана на музикалната нота G# (Gis). Тоналността има следните тонове по степените на скалата:

• 1 — G# (тоника)
• 2 — A#
• 3 — B#
• 4 — C#
• 5 — D#
• 6 — E#
• 7 — F## (F двойна резка)
• 1 (октава) — G#

Ключова сигнатура и нотация

Ключовата ѝ сигнатура е теоретична: за да се запишат всички необходимите изменения строго по мелодично-хармоничната писменост, би трябвало да се използва двойна резка за седмата степен (F##). Практически стандартните ключови сигнатури поддържат до седем единични резки, затова G# мажор не се представя удобно с обикновена ключова сигнатура. Поради това в нотацията често се предпочита енхармоничният еквивалент — например тоналността се записва като Ab (ля бемол) мажор, която има по-прост ключ (с четири бемоли).

Отношения и хармония

• Паралелен мино̀р: G# мино̀р (паралелната по тоналност) — обикновено се употребява като отделна тоналност и има по-различна структура на промени.
• Относителен мино̀р: E# мино̀р (теоретично), който е енхармонично равен на F мино̀р.
• Често използвани акорди: I = G#–B#–D#, IV = C#–E#–G#, V = D#–F##–A# (забележете, че някои от тези акорди съдържат двойна резка и затова са трудно удобни за писане).

Употреба в музикалната практика

G# мажор е рядко използвана основна тоналност в репертоара поради сложната нотация и необходимостта от двойни резки. В повечето случаи автори и редактори предпочитат да използват енхармоничните еквиваленти (например Ab мажор) за по-удобно четене и за по-стандартизирани ключови сигнатури. За сравнение и допълнителна справка можете да разгледате примери от други мажорни тоналности като A-мажор.

Въпреки това, като теоретична конструкция G# мажор може да се появи в хармонични анализи или в минути пасажи от произведения, които модулират през много резки. В исторически и критически анализа някои клавирни произведения с преобладаващи резки преминават през свързани тонални области; в такива контексти се срещат и кратки участъци, които биха могли да бъдат описани аналитично като G# мажор. Например, в литературата за клавирните цикли и при анализа на модулации често се споменава необходимостта от използване на енхармонични преводи или двойни резки — това е и причината защо в практическото изпълнение и печат се избягва директната нотация в G# мажор.

В произведения като прелюдии и фуги или ноктюрни може да се наблюдава преминаване през тонални области, близки до G#; примерите илюстрират по-скоро общия принцип, че в клавирната и романтичната литература модулативни проходи често водят до редки или теоретични тоналности. За сравнение на модалните и хармоничните явления вижте упоменатите случаи в клавирния репертоар и анализите на автори като Бах и Шопен — например някои прелюдии в Cis dur или пасажи в cis moll могат да демонстрират подобни ситуации с енхармонични промени и пикардиева терца в различни редакции (пикардиева терца, Шопен).

Въпроси и отговори

В: Какво е G-мажор?

В: Колко резки и двойни резки има в нейния ключ?

В: Обикновено ли се изписва като А-мажор?

В: Къде другаде се среща?

Въпрос: Използвана ли е от Шопен?

Търсене по буква