G-moll (сол минор) е минорна скала, базирана на тона G (сол). В своя естествен (натурален) вид тя съдържа две бемола в ключовата си сигнатура: си-бемол (B♭) и ми-бемол (E♭). Пълният набор от степени на естествения (натуралния) сол минор е: G – A – B♭ – C – D – E♭ – F – G.
Характеристики на скалата и вариантите ѝ
- Натурален минор: G, A, B♭, C, D, E♭, F, G.
- Хармоничен минор: същият като натуралния, но с повишена 7-ма степен: G, A, B♭, C, D, E♭, F♯, G. (Така се създава характерната интервална стъпка от шеста към малка секста.)
- Мелодичен минор: при възходящото движение се повишават 6-та и 7-ма степен: G, A, B♭, C, D, E (нат.), F♯, G; при низходящото движение обикновено се връща към естествения минор: G, F, E♭, D, C, B♭, A, G.
Знакът за двойно кръмче (double sharp) може да се срещне в други тонални или хроматични контексти; ето един примерен символ: 
Ключовата му сигнатура съдържа две интонации (B♭, E♭), което е типично за скалите с тонален център G.
Относителният му мажор е си-бемол мажор (B♭ мажор), а паралелният (parallel) мажор е G мажор.
Нотация и употреба в музиката
Мелодичният и хармоничният варианти на скалата обикновено се записват с акцидентали (диези/бемоли/кръмчета) в мястото, където са необходими, а не чрез промяна на ключовата сигнатура. Това дава възможност за лесно различаване на намесата на повишения 6-ти и 7-ми тон при възходящата мелодия и на хармоничните изисквания при доминантните функции.
В практиката на композиция и оркестрация модулацията в сол минор се използва често, но в голямата оркестрова литература тоналността G-moll не е сред най-често срещаните в сравнение с някои други минори. В същото време сол минор е много представена в клавирната литература и камерната музика. Примери за произведения в сол минор: Яхонд (J.S. Bach) – „Little” Fugue in G minor (BWV 578), симфонични и клавирни творби на различни епохи (напр. Моцарт – Симфония №40 в G-moll). По-скорошни примери включват и някои предизвикателни пиеси за пиано и камерни ансамбли.
При оркестрацията на клавирна музика (трансформиране ѝ така, че да може да се изпълнява от оркестър) понякога се налага транспониране — за по-удобно свирене или за по-добро балансиране на инструментите. Ако концертната (концертна тоналност) е сол минор, партията за си-бемолни (B♭) духови инструменти обикновено трябва да бъде написана една тонност по-високо (тъй като тези инструменти звучат една цела тонност по-ниско от написаното), т.е. в A-moll (писмена тоналност с характерните за нея акцидентали), а не в си-бемол мажор / си-бемол минор без коректна транспозиция. При всяка конкретна транспозиция е важно да се проверят и ключовите знаци и необходимите акцидентали по партиите.
Някои практически бележки за нотация
В някои партии и партитури за улеснение на четящия в басовия ключ понякога се използват алтернативни ключове или размествания на записването на шестите/седмите линии (особено при исторически издания или при изписване за по-удобно четене). Това може да включва и използване на различни възвишения на ключа (т.нар. транспониращи ключове) или опростяване на големите пасажи чрез пренос в друг ключ — практики, които варират според издателството и епохата.
За допълнителна информация относно теоретични понятия и техники вижте и следните връзки: минорна скала, относителен мажор, модулация, оркестрацията на и транспонира.
