Си минор — тоналност: определение, характер и известни произведения

Си минор е минорна скала, базирана на тониката си (B). Ноти на естествения (натурален) си-минор: B – C# – D – E – F# – G – A – B. Хармоничният мажор повишава седмата степен (А) до А♯, което създава характерната за хармоничния минор увеличена секунда между G и A♯; в мелодичния минор при възходящо движение се повишават и шестата, и седмата степен (G → G#, A → A#), а при низходящо се връщат в естествена форма.

Ключовата му сигнатура съдържа две диеза (F# и C#). Относителният му мажор е ре мажор, а паралелният му мажор е си мажор.

Основни акорди и хармония

В тоналността си минор основните триадни акорди са: i – Bm (B–D–F#), iv – Em (E–G–B), v – F#m (F#–A–C#) (в естествения минор). В хармоничния минор съответният V акорд често е мажор (F#–A#–C#), което дава силно тягата към тониката. Други често срещани степени: VI (G), VII (A) и III (D).

Характер и историческо възприятие

От епохата на барока съществуват силни представи, че различните тоналности носят определени емоционални нюанси. Си минор често е свързвана с меланхолия, тиха тъга и религиозно или пасивно страдание. Кристиан Фридрих Даниел Шубарт (1739–1791) описва някои минорни тоналности като „оплакващи се“ или „нежно и тихо страдащи“ — възприятие, което се е съчетаело с употребата на определени минорни тоналности в религиозни произведения.

През класическата и романтичната епоха отношението към тоналностите понякога се променя: Франческо Галеаци е критичен към си минор, твърдейки, че не е подходящ за музика „с добър вкус“, докато композитори като Бетховен използват си минор в драматични и лични контексти — в скици и бележки той описва определени мелодични идеи в си минор като „черен ключ“, което показва асоциация с по-тъмни и интензивни емоции.

Известни произведения в си минор

• J. S. Bach — Mass in B minor (Меса в си минор) — едно от най-значимите барокови произведения в тоналността.
• Frédéric Chopin — Scherzo No. 1, Op. 20 (в си минор) — виртуозно и драматично пиано произведение.
• Родриго — втората част на "Concierto de Aranjuez", една от най-известните композиции за класическа китара, е в си минор.
• Pink Floyd — началният акорд и основна тоналност в хита от 1979 г. "Comfortably Numb"" е в си минор.
• Много съвременни рок, фолк и кънтри песни използват си минор заради меланхоличния и проникновен характер на тоналността.

Употреба на китарата и популярни стилове

Си минор е често използвана тоналност в рока, фолка, кънтрито и други стилове. Въпреки че стандартното строене на китарата (E A D G B E) не прави автоматично отворените струни „в си минор“, няколко отворени струни (особено B и F# в различни позиции) и удобните баре-формации правят изпълнението в си минор практично за китаристите. Също така много китаристи използват каподастър или алтернативни строеве, за да улеснят употребата на отворени акорди в си минор.

Примери за типични прогресии

Някои често срещани хармонични последователности в си минор:

• i – VII – VI – VII (Bm – A – G – A) — широко използвана в популярната музика за създаване на еднообразно, меланхолично движение;
• i – iv – V (Bm – Em – F# / F#m) — класическа минорна прогресия; V може да бъде мажорен в хармоничен контекст (F#) за по-силен водещ тон;
• i – VI – III – VII (Bm – G – D – A) — често срещана в рок и фолк песните.

Като цяло си минор предлага богата палитра от нюанси — от тиха, интимна тъга до драматична, почти траги-ческа сила — и заради това композиторите и изпълнителите от различни епохи и жанрове продължават да го използват често.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво е B minor?

В: Каква нота повдига хармоничната минорна гама?

В: Колко резки са в ладовия подпис на си минор?

В: Какъв е относителният мажор на си минор?

В: Какъв е паралелният мажор на си минор?

В: Какво мисли Шубарт за си минор?

В: Защо по времето на Бетховен си минор не е бил подходящ за музика?

Търсене по буква