ре мажор

Вижте също: ре минор.

D мажор е мажорна скала, базирана на D. Ключовата ѝ сигнатура е с две карпи. Относителният й минор е си минор.

Ре мажор е подходящ за цигулка заради структурата на инструмента, чиито четири струни са настроени на G D A E. Откритите струни резонират със струна D, което създава специален богат звук.

Поради тази причина много класически композитори избират да пишат цигулкови концерти в ре мажор. Примери за това са концертите на Моцарт (№ 2, 1775 г., № 4, 1775 г.), Лудвиг ван Бетовен (1806 г.), Паганини (№ 1, 1817 г.), Брамс (1878 г.), Чайковски (1878 г.), Прокофиев (№ 1, 1917 г.), Стравински (1931 г.) и Корнголд (1945 г.).

Подходяща е и за музика за китара, като най-ниската струна се настройва на капка, което прави две ре като отворени струни.

За някои начинаещи ученици по духови инструменти обаче ре мажор не е много подходяща тоналност, тъй като се транспонира в ми мажор за си бемолни инструменти. E dur има четири резки, което е по-трудно за новите ученици.

Въпреки това кларинетът в си бемол често се използва за музика в ре мажор. Вероятно това е ключът с най-много резки, който може да се свири добре. Въпреки това, когато някои композитори пишат произведение в ре минор с кларинети в си бемол, те преминават към кларинети в ла, ако музиката премине в ре мажор.

Повечето калаени свирки са в D, защото често се използват в музика с цигулки.

През бароковия период ре мажорът се възприема като "ключ на славата"; затова много произведения за тромпет са в ре мажор. Примери за това са концертите на Фаш, Грос, Молтер (№ 2), Леополд Моцарт, Телеман (№ 2) и Джузепе Торели; сонатите на Корели, Франческини, Пърсел, Торели; както и "The Trumpet Shall Sound" и хорът "Алелуя" от Месията на Хендел.

След изобретяването на вентилния тромпет композиторите започват да пишат за тромпет в тоналности с повече ладове, така че Хайдн написва прочутия си концерт за тромпет в тоналност ми бемол мажор.

23 от 104-те симфонии на Хайдн са в ре мажор, което я прави най-често използваната основна тоналност в симфониите му. Голям брой от неномерираните симфонии на Моцарт са в ре мажор, а именно K. 66c, 81/73, 97/73m, 95/73n, 120/111a и 161/163/141a. Симфонията произлиза от увертюра, а "ре мажор е далеч най-често срещаната тоналност за увертюри през втората половина на XVIII век".

Скрябин вижда ре мажор като златен цвят и когато разговаря с Римски-Корсаков, той дава пример от една от оперите на самия Римски-Корсаков, където герой пее в ре мажор за злато.

Въпроси и отговори

В: Какво е ре мажор?

В: Какъв е относителният минор на ре мажор?

В: Защо е подходящ за цигулкова музика?

Въпрос: Кои са примерите за класически композитори, които са написали цигулкови концерти в ре мажор?

Въпрос: Подходяща ли е за музика за китара?

В: Подходящ ли е за духови инструменти?

Въпрос: Как се е възприемал кларинетът през бароковия период?

Търсене по буква