Ре мажор (D мажор) — тоналност, свойства и музикални примери

Ре мажор (D мажор) — тоналност, свойства и емблематични музикални примери: от Моцарт и Бетовен до концерти за цигулка, тромпет и китара.

Вижте също: ре минор.

D мажор е мажорна скала, базирана на D. Ключовата ѝ сигнатура е с две карпи (диеза) – F# и C#. Стандартната възходяща и низходяща гама в ре мажор е: D – E – F# – G – A – B – C# – D. Относителният ѝ минор е си минор, а паралелният минор е ре минор.

Характер и употреба

Ре мажор има светъл, бляскав и триумфален характер, често използван за увертюри, празнични финали и произведения с отбелязан патос. Още през бароковата епоха тоналността е възприемана като „ключ на славата“, затова множество произведения за естествен (натурален) тромпет и други бляскави инструменти са в ре мажор.

Резонанс и инструментални особености

Ре мажор е особено удобна тоналност за струнни инструменти, най-вече за цигулка, тъй като стандартната настройка на нейните четири струни е G–D–A–E. Откритите струни резонират със струна D и това осигурява характерен, богат и резонантен тембър. Затова много композитори предпочитат да пишат цигулкови концерти в ре мажор.

Примери за прочути цигулкови концерти в ре мажор са концертите на Моцарт (№ 2, 1775 г., № 4, 1775 г.), Лудвиг ван Бетовен (1806 г.), Паганини (№ 1, 1817 г.), Брамс (1878 г.), Чайковски (1878 г.), Прокофиев (№ 1, 1917 г.), Стравински (1931 г.) и Корнголд (1945 г.).

Ре мажор е подходящ и за музика за китара, като при използване на по-ниска настройка (drop D) най-ниската струна се настройва на ре, в резултат на което има две отворени ре струни, което улеснява изпълнението и дава по-плътен бас.

Духови инструменти и транспониране

За някои начинаещи ученици по духови инструменти ре мажор може да бъде по-неудобна тоналност, когато се свири чрез транспониращи инструменти. Например музиката в ре мажор засяга начина, по който звучат и се пишат партитурите за кларинети в си бемол. При кларинет в си бемол писмената тоналност е повдигната с цяла тонност спрямо звучащата; следователно концертна ре мажор се записва като ми мажор за кларинет в си бемол — ми мажор има четири диеза, което може да е по-трудно за начинаещи.

Въпреки това кларинетът в си бемол често се използва за музика в ре мажор и професионалните изпълнители се справят с по-сложни тоналности. Понякога композиторите предпочитат да сменят инструмент (например да пишат за кларинет в ла), когато тоналността на музиката преминава към области, където това улеснява изпълнението или намалява броя на диезите в писмения ключ.

През бароковия период много произведения за тромпет използват ре мажор, защото естественият тромпет (без вентил) може удобно да издава тонове в тази тоналност; след изобретяването на вентилния тромпет композиторите започват да пишат за тромпет и в другите тоналности, така че Хайдн написва прочутия си концерт за тромпет в тоналност ми бемол мажор.

Някои исторически и музикални бележки

• Много от увертюрите и симфониите от втората половина на XVIII век са в ре мажор; това е предпочитана тоналност за ярки, празнични и екстровертни откривания. Както е отбелязано, 23 от 104-те симфонии на Хайдн са в ре мажор, което я прави най-често използваната основна тоналност в симфониите му.
• Голям брой от неномерираните симфонии на Моцарт също са в ре мажор, а именно K. 66c, 81/73, 97/73m, 95/73n, 120/111a и 161/163/141a. Симфоничната форма произлиза от увертюрата, и ре мажорът е „далеч най-често срещаната тоналност за увертюри през втората половина на XVIII век“.
• Много барокови концерти и сонати за тромпет и други бляскави инструменти са в ре мажор — примери включват творби на Фаш, Грос, Молтер (№ 2), Леополд Моцарт, Телеман (№ 2) и Джузепе Торели; сонати на Корели, Франческини, Пърсел и Торели; както и известни сцени от Месията на Хендел (като „The Trumpet Shall Sound“ и хор „Алелуя“).
• Някои композитори възприемат тоналността с асоциации на цветове и образи: например Скрябин свързва ре мажор със златния цвят и в разговор с Римски-Корсаков споменава сцена, където герой пее в ре мажор за злато.

Фолклор и популярна музика

Ре мажор е честа тоналност и във фолклорната музика (особено в традиции с инструментариум, в който има силен резонанс на ре като централна нота) и в популярни песни и маршове, където яркият и открит характер на тоналността служи добре за мелодичното водене и акцентите.

Кратко теоретично обобщение

• Тоналност: ре мажор (D major)
• Ключова сигнатура: две диеза (F#, C#)
• Относителен минор: си минор (B minor)
• Паралелен минор: ре минор (D minor)
• Типични функции: тоника (D), доминанта (A), субдоминанта (G)

Ре мажор остава любима тоналност на композитори и изпълнители заради своята яснота, резонанс и способност да предава празничност и възторг.

Въпроси и отговори

В: Какво е ре мажор?

В: Какъв е относителният минор на ре мажор?

В: Защо е подходящ за цигулкова музика?

Въпрос: Кои са примерите за класически композитори, които са написали цигулкови концерти в ре мажор?

Въпрос: Подходяща ли е за музика за китара?

В: Подходящ ли е за духови инструменти?

Въпрос: Как се е възприемал кларинетът през бароковия период?

Търсене по буква