Кларинет: строеж, видове, употреба и техника
Кларинет: пълен гид за строеж, видове, употреба и техника — от тръстика и мундщук до системи Бьом/Алберт и съвети за начинаещи и напреднали.
Кларинетът е дървен духов инструмент с единична тръстика, широко използван в класическата, джаз и популярната музика.
Строеж и принцип на действие
Основните части на кларинета са мундщукът (mouthpiece), тръстиката, лигатурата (скобата), барелът (наричан тук „пръчка“), горна и долна част на корпуса, клавиши (ключове), подложки (падове) и камбана. В оригиналния корпус често се срещат и пръстени и коркови фуги между части. Кларинетът обикновено има една тръстика, изработена от тръстика (Arundo donax), бамбук или синтетичен материал, с различна дебелина (твърдост). Тръстиката се прикрепя към мундщука със скоба, наречена лигатура, която обикновено е метална.
Духането през мундщука кара тръстиката да вибрира и да генерира звук, който преминава по цилиндричната тръба на инструмента. Тромбата има отвори (тон-отвори), които се покриват с пръсти или с помощта на натиск върху клавиши, за да се образуват различни ноти. Подложките уплътняват отворите, когато клавишите се затворят. За смяна на регистрите кларинетът използва специален регистров (или „киш“) ключ, който променя хармониците и води до повишаване на звука в по-висок регистър.
Акустични особености
Поради цилиндричната си тръба и начина, по който тръстиката затваря „входа“, кларинетът функционира акустично като инструмент с едностранно затворен край. Това води до характерен набор от хармоници — доминират нечетните хармоници — и прави прехода между основния (чалумео) и втория (кларион) регистър по-голям: когато се активира регистровият ключ, тонът се повишава приблизително с една дванайсета (октава плюс квинта). Именно това обяснява типичния звук и диапазон на кларинета.
Видове кларинети и строй
Най-често срещаните видове са сопрано кларинетите в си бемол (Bb) и в ла (A). При кларинета в си бемол, ако свирещият изпише нотата до (C), тя звучи като си бемол на пиано — т.е. инструментът е транспониращ и звучи една голяма секунда по-ниско. В различни произведения композиторите изискват кларинет в A или Bb, в зависимост от тоналността и удобството при свирене.
Съществуват и други разновидности: кларинет в до (рядко), сопрано кларинет в ми бемол (по-висок), бас_кларинет в ми бемол (обикновено звучи значително по-ниско и често една октава по-ниско от сопрано кларинета в си бемол), басов кларинет в си бемол (често звучи една октава по-ниско спрямо сопрано в си бемол), бясет хорн (basset horn в F), алт и контрабас кларинети. Всеки от тези видове има своите нотации и начин на транспониране.
По отношение на системата на ключовете, съществуват различни механични решения: система „Алберт“ (по-проста и използвана в някои традиционни стилове) и система на Бьом (Boehm), която е по-разпространена в класическите оркестри и във възпитанието на професионални изпълнители. Както е посочено, кларинетът на Бьом често се използва от класическите оркестри и от джаз музиканти.
Регистри и диапазон
Кларинетът има характерни регистри: чалумео (ниските тонове), кларион (средни и по-високи), и понякога алтисимо (много висок регистър). Диапазонът зависи от модела и от умението на изпълнителя, но стандартният сопрано кларинет покрива около три октави.
Техника и обучение
За начинаещите е характерно, че още в първите минути на урока обикновено се получава звук — издаването на тон на кларинет е по-лесно, отколкото при много други духови инструменти. Учителите често смятат кларинета за подходящ инструмент за млади играчи, когато вече са израснали постоянните долни зъби.
Основни елементи на техниката:
- Ембушюра: правилното положение на устните и захапката за контрол на тръстиката и чистотата на звука.
- Дишане и опора: дълбоко, диафрагмално дишане за равномерен тон и фразиране.
- Артикулация: „тенуто“, „стакато“ и различните начини на езикова атака (tonguing), съобразени с музикалния стил.
- Преходи и свързвания: свирене на легато и слърове, работа върху подложки и клавиши за плавни промени на нотите.
- Развитие на техниката: упражнения за диапазон, скали, арпежи, по-високи регистри (алтисимо) и динамика.
Системата на пръстите е сходна с тази на някои други духови инструменти като флейтата и саксофона, което улеснява преминаването между тях след като ученикът усвои основите на кларинета.
Поддръжка и аксесоари
За да се запази инструментът в добро състояние, е важно редовно почистване с плат или „swab“, да не се оставя тръстиката постоянно върху мундщука (за да не се деформира), и да се поддържат корковите фуги с коркова маз (cork grease). Подложките и механиката понякога се нуждаят от регулиране от майстор. Силата на тръстиката (номер от 1 до 5) и материалът (естествена тръстика или синтетика) влияят силно върху звука и трябва да се изберат според стила и умението на свирещия.
Репертоар и забележителни произведения
Кларинетът има богато репертоарно наследство. Едно от най-известните произведения с участието на кларинет е Концерт за кларинет на Волфганг Амадеус Моцарт, написан през 1791 г., често смятан за едно от първите големи концертни творби за инструмента. Други значими творби включват концертите на Карл Мария фон Вебер, камерен репертоар от Брамс (например Кларинетно трио и Кларинетен квинтет), както и произведения от XX век — например творби на Стравински, Шостакович и Копланд.
В джаза кларинетът също има ключова роля — известни изпълнители като Бени Гудмен и Арти Шоу превърнаха инструмента в център на жанра през 20. век.
Къде да започнете
За начинаещите: започнете с мек/среден рийд (тръстика), качествен мундщук и инструмент с добре регулирана механика. Уроците с опитен преподавател, редовни упражнения за дишане, скали и прост репертоар ще дадат бърз напредък. Много ученици свирят в училищни оркестри, маршови състави и камерни формации, където кларинетът има важна функция.
Кратко обобщение: кларинетът е универсален духовой инструмент с характерен, топъл звук и голям диапазон от тембри и регистри. Правилната техника, поддръжка и подходящите аксесоари са ключът към добрия тон и изразителното свирене.

Свирене на кларинет (отпред)
Известни играчи
- Бени Гудман
- Арти Шоу
Въпроси и отговори
В: Какво представлява кларинетът?
О: Кларинетът е дървен духов инструмент, състоящ се от цилиндрична тръба с отвори, които се покриват от пръстите за издаване на музикални ноти, и една тръстика, прикрепена към мундщука.
В: Какви материали се използват за тръстиката?
О: Тръстиката на кларинета обикновено се изработва от тръстика, бамбук или пластмаса с различна дебелина.
В: Как се създава звукът при духане през мундщука?
О: Духането през мундщука кара тръстиката да вибрира, което създава звук.
В: Кои са различните видове кларинети с клавиши?
О: Два често срещани вида кларинети с клавиши се наричат система на Алберт и система на Бьом.
В: Кой вид кларинет е най-популярен в Северна Америка и други западни страни?
О: В Северна Америка и други западни страни най-популярен е кларинетът с клавиш B.
Въпрос: Има ли други размери или височини на звука освен си бемол?
О: Да, има също така кларинет А (с един полутон по-нисък), сопрано ми бемол кларинет (с една четвърт по-висок) и бас_кларинет в си бемол (звучи с една октава по-ниско).
В: Лесно ли е за начинаещите да се научат да свирят на кларинет?
О: Да, за начинаещите е сравнително лесно да се научат да свирят, веднага щом им пораснат възрастните зъби. Той е по-лесен и от много други духови инструменти, тъй като системата му на пръстовките е подобна на тази на флейтите и саксофоните.
обискирам