G-мажор (сол мажор) — определение, ключова сигнатура и примери

Всичко за G-мажор (сол мажор): дефиниция, ключова сигнатура, относителен и паралелен минор, енхармоничен еквивалент и примери от Шопен, Шуберт и Малер.

G-мажор е мажорна скала, базирана на нотата G. Ключовата ѝ сигнатура включва един повишител: F♯ (единствен знак на алтерация в ключовия подпис).

Структура и тонове

Обичайните степени на скалата G-мажор са:

• G (тоника)
• A (супертоника)
• B (медианта)
• C (субдоминанта)
• D (доминанта)
• E (субмедианта)
• F♯ (ведуща)
• G (октава)

Гамата: G – A – B – C – D – E – F♯ – G.

Относителен и паралелен минор

Нейният относителен минор е ми-бемол минор (в оригиналния текст е посочено като "ми-бемол минор" — това е грешка; правилно е относителният минор да е ми минор, т.е. E mol). Паралелният минор на G-мажор е сол минор (G minor).

Енхармония и ключови подписа

В практическата музика G-мажор няма широко използван енхармоничен еквивалент. Теоретично еквивалент на тоналността G-мажор би бил F𝄪-мажор (F double-sharp major), но това е непрактично за използване заради необходимостта от двойни повишители. (В оригиналния текст е посочено F-мажор като енхармоничен еквивалент — това е неточно: F-мажор е различна тоналност с B♭ като един бемол.)

Основни акорди

• Тоника (I): G – B – D (G мажор)
• Субдоминанта (IV): C – E – G (C мажор)
• Доминанта (V): D – F♯ – A (D мажор)
• Относителен минор (vi): E – G – B (E минор)

Позиция в кръга на квинти

G-мажор има един # в ключовия подпис и стои една квинта над C-мажор (една към дясно в кръга на квинти). След G-мажор в посока на увеличаване на повишителите е D-мажор (2 #), а в посока на намаляване е C-мажор (0 #).

Транспониране и инструменти

При писане за транслационни музикални инструменти трябва да се следи транспонирането: например за си-бемолен инструмент (B♭) концертно G се записва като A (писмено се повишава с голяма секунда). Това означава, че когато оркестърът свири в G-мажор, частите за си-бемолни духови инструменти обикновено са написани в A-мажор.

Употреба и примери

G-мажор е често използвана тоналност в солова и камерна музика и е удобна за китара (поради отворените струни) и за пиано (само един повишител). Силно присъства в народната и популярната музика. В класическата литература има много известни творби в G-мажор — например Eine kleine Nachtmusik на Моцарт (серенада №13) е в G-мажор; пианни сонати и камерни произведения също използват тази тоналност.

Сол мажор понякога се използва като основна тоналност за клавирни произведения; примери от клавирната литература има и при композитори като Шопен и Шуберт, въпреки че някои техни творби са в близки или сродни тоналности. За големи оркестрови произведения тоналността не е толкова рядко срещана, но по-често се предпочитат ключове с по-малко или повече алтерации в зависимост от инструменталния състав.

Австрийският композитор Густав Малер е използвал сол мажор в някои свои симфонични пасажи и ефекти, като го прилага в различни контексти за специфично тонално оцветяване.

Кратко резюме

• Ключов подпис: 1 повишител (F♯).
• Гамата: G A B C D E F♯ G.
• Относителен минор: E минор (правилно).
• Паралелен минор: G минор.
• Употреба: широко използвана в пиано-, китарната и народната музика; има и примери в симфоничната литература.

Въпроси и отговори

В: Какво е сол мажор?

В: Какъв е относителният минор на G-мажор?

В: Какъв е паралелният минор на G-бемол мажор?

В: Какъв е енхармоничният еквивалент на G-бемол мажор?

Въпрос: Когато пише музика за инструменти в си бемол, защо композиторът трябва да използва клавирна сигнатура G, а не fis?

В: Има ли някакъв конкретен вид произведения, които обикновено се пишат в ладовата гама Ges dur?

Въпрос: Кой е известен с това, че използва бемол мажор в симфониите си?

Търсене по буква